Поморие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Поморие
Поморие
Панорамен въздушен изглед на Поморие
Панорамен въздушен изглед на Поморие
Общи данни
Население 13 919 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,879 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8200
Тел. код 0596
МПС код А
ЕКАТТЕ 57491
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Солна“ 5
п.к.8200
тел. 0596/22004
Уебсайт: www.pomorie.org
Поморие в Общомедия

Помо̀рие е град в Югоизточна България. Той се намира в област Бургас и е в близост до град Несебър. Градът е административен център на община Поморие.

География[редактиране | редактиране на кода]

Поморие и Поморийското езеро на север

Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 km навътре в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север – от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на 10 km на юг е днешният град Бургас, на 18 km на север е Несебър.

Води[редактиране | редактиране на кода]

солена минерална вода
Входът към Поморие

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Поморие е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. На територията на Поморийското езеро са установени 269 вида птици. Там живеят още 87 вида висши растения, 7 вида риби, 17 вида земноводни, 31 вида бозайници и 200 таксона безгръбначни животни.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи.

Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало (Поморие) християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.

Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

През V-VI век Анхиалската църква бива провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя – Византия. Преданието сочи, че през VII век на това място вече е съществувал храм или манастир, посветен на великомъченик Георги.

При Крум през 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно, след процеса на покръстване на България, към 894 г. тук е създадена българска църковна организация. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. От края на XIII век анхиалският епископ е почетен със сан митрополит. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.

Малко известно е прабългарското име на Поморие – Тутхон[2].[неблагонадежден източник]

Поморие (Анхиало) е бил опожаряван и разрушаван от готи, авари, пожари и природни бедствия – затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.

Османски период и Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

С първото нахлуване на османските турци в Тракия Анхиало вероятно бива разрушено и запустява ("История на Поморие"). Временно предаден на византийците, градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Османският вариант на името на града е „Ахиолу“.

Роденият в Анхиало константинополски (вселенски) патриарх през 1536 г. Йеремия II дава автокефалност на руската църква, тя получава патриаршешки статус. Йеремия II остава константинополски патриарх до смъртта си през 1595 г.

При създаването на Българската екзархия през 1870 година Поморие не е включено в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци.[3]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

След освобождението Поморие остава в пределите на Източна Румелия до Съединението на България през 1885 г.

На 30 юли 1906 г. гръцката част на града е запалена и напълно унищожена за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.

При избухването на Балканската война в 1912 г. петима жители на Анхиало са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.

В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина – Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Козичино. Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“ или „Нов град“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни на НСИ Поморие е третият по големина град по българското Черноморие със своите 13 596 души към 31 декември 2015, след Варна и Бургас[5].

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Поморийският манастир „Св.Георги“
Църквата „Св. Рождество Богородично“

Поморийският манастир „Св.Георги“ е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.

Манастирът „Св. Георги“ е действащ мъжки православен манастир. Към края на XVIII век тук се заселва турчинът Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но често започнал да му се явява насън красивият момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото, благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който, извършвайки молитва, го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис, Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество, станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.

През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17-метрова кула – камбанария (1964 г.) В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX в. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на община Поморие, 2010 г.

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2011 г. за кмет на Поморие, с 62,60% (8256 от действителните гласове) на втория тур е избран кандидатът на ГЕРБ Иван Алексиев.[6]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Поморие е съставено от градоначалник и общински съвет от 21 съветници. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 г. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 г., при изборна активност от 64,57%, е следното:[6]

Общински съвет (2011–)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 26,87 % 3629 9
Движение за права и свободи 13,60 % 1837 4
Политическо движение „Социалдемократи“ 7,11 % 961 2
Българска социалистическа партия 6,76 % 913 2
Национално движение за стабилност и възход 6,00 % 811 2
Ред, законност и справедливост 4,80 % 649 2

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Пристанът

Удобни транспортни връзки свързват Поморие с други градове и курорти. Аерогарата е само на 8 km. Близостта на Слънчев бряг и областният център Бургас увеличават възможностите за развлечения. Акваторията на Поморийския залив е предпочитана за ветроходни регати, а пристанът – от любители рибари.

Икономическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Наред с традиционния поминък на местното население – лозарство, винарство, солодобив и риболов, туризмът и съпътстващите го дейности определят новото лице в икономиката на Поморие.

Балнеолечение[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на свойствата на морския пясък, богат на желязо и уникалната лечебна кал от Поморийското езеро, град Поморие разполага с:

  • лиманна лечебна кал от дъното на Поморийското езеро, богата на сероводород, магнезий, хлориди, калций, калий, натрий, железни съединения, хормони и др. Има доказано антисептично и болкоуспокояващо действие и стимулира метаболитните процеси в организма;
  • рапа (езерна вода) – това е водата в Поморийското езеро, покриваща лечебната кал с химичен състав близък до течната фаза на калта и морската вода. Използва се като рапни или кални вани с много добър лечебен ефект.
  • луга – краен продукт от солодобива в Поморийските солници с многократно по-голяма концентрация на всички елементи на морската и езерната вода. Има противовъзпалително действие.[7]
  • солена минерална вода, уникална за страната – открита е чрез сондаж през 2007 г. Извира от 70 m под земята. Водата е в пъти по-солена от морската. Не е годна за пиене, но се използва за СПА-процедури в един от хотелите.

Индустрия[редактиране | редактиране на кода]

Лозарство и винарство[редактиране | редактиране на кода]

Уникалният микроклимат, характерен за българското Черноморие, обуславя изключително благоприятните почвено-климатични условия за развитие на лозарство и винарство в района на град Поморие.

Още от дълбока древност те се явяват и един от основните поминъци на местното население. Този отрасъл достига своето най-високо ниво на развитие по времето на античната гръцка колония Анхиало. Виното се е възприемало като божествена напитка от древните траки, които го произвеждали в знак на почит към Бога на веселието и виното Дионисий.

По-късно традициите на древните тракийски лозари се продължават и доразвиват от римляни, византийци и българи, като по време на Второто българско царство прочутото анхиалско вино се превръща в символ на високо качество и става утвърдена марка, а градът се утвърждава като предпочитан производител на квалитетни бели и червени вина. По това време черноморските градове в региона се превръщат в центрове за търговия с вино.

През 1932 г. се създава първата съвременна винарска изба „Поморие“, която е включена в структурата на един от най-известните винопроизводители в България – „Черноморско злато“ – носител през годините на редица национални и международни награди от престижни състезания като "Златен Ритон“, "Вино на годината“, "Винария“ и други. Тук се създават качествените сухи бели и червени вина с марките "Димят“, "Мускат“, "Шардоне“, "Мерло“, "Каберне Совиньон“ и още.

Доказателство за доброто име на поморийските вина в световен мащаб е износът извън пределите на страната ни години наред. Те са предпочитани в Германия, Франция, Финландия, Полша, Русия, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Израел и Япония.[8]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

ПГ по туризъм „Алеко Константинов“
Читалище „Светлина-1939“
Кинотеатър „Поморие“, читалище „Просвета 1888“
  • Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – гр. Поморие
  • Читалище „Светлина-1939“
  • Читалище „Просвета 1888“
  • В Поморие се намира център за обучение и рехабилитация на младежи на организацията Национален център за социална рехабилитация

Култура и забавление[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Яворовите скали с паметника на поета

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Центърът на Поморие
Тракийска гробница
  • Поморийското езеро – защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760,8 ха
  • Посетителски център Поморийско езеро – интерактивна експозиция за природното богатство на солената лагуна
  • Блатно кокиче – защитена местност, площ 2 ха; разположена край с. Горица
  • Корията – природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
  • „Стари поморийски къщи“ – архитектурен резерват – сградите в резервата са строени през XIX век. Намират се недалеч от брега на морето, в източния край на старата част на град Поморие и представлява архитектурата и специфичните елементи на къщите по морския бряг. Представляват типичната поморийска къща за онова време – двуетажна, с каменно приземие, където са се помещавали кухненски, стопански помещения или складове за вино, сушена риба и рибарски принадлежности и паянтов етаж, до които отвежда дървена стълба. Тук има салон и стаи около него. Към днешна дата къщите от архитектурен резерват „Стари къщи“ са частна собственост и не се допускат посетители. В Историческия музей на Поморие има експозиция, претворяваща точната им подредба.[9]
  • Кални бани – лечение с кал от Поморийското езеро
  • Църква „Преображение Господне“, XVIII век
  • Църква „Св. Рождество Богородично“, XIX век
  • Римски мавзолей – куполна гробница-хероон
  • Къщата на Пейо Яворов
  • Яворовите скали (едно от любимите места на Яворов, на което е творял)

Театри[редактиране | редактиране на кода]

В Поморие действат два театрални състава: детски театрален състав „Светулка“ при читалище „Светлина“ и читалищен театър „Просвета“ със 110-годишна история.

  • Детска театрална студия „Светулка“[10] при читалище „Светлина“, град Поморие, е създадена през 1994 г. и се ръководи от Румяна Кралева, актьор в Куклен театър – Бургас. Сред поставяните пиеси са Червената шапчица, Вълшебникът от Оз, Малкият принц, Хитър Петър, „Дванадесетте месеца“, „Съкровището на Силвестър“, „ПУК“ (по Валери Петров), „Пинокио“, Спящата красавица, както и юбилейният спектакъл „Десет години от приказка в приказка“, „Маугли“ (по Р. Киплинг). Театралната студия е гостувала със своите постановки в различни градове на България, а през 2006 г. посещава и Гърция. На 26 септември 2008 г. в театралния салон на читалище „Светлина“ тържествено е открит първият детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“. През 2009 г. съставът прераства в две театрални трупи – юношеска, с която се представя „Огнивото“ по Х. К. Андерсен, и детска, която представя спектакъла „Меко Казано“ по В. Петров; проведе се и вторият детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“ с международно участие.
  • Театрален състав при читалище „Просвета“. От 1999 г. този състав е не само национален, но и балкански лидер в областта на любителското театрално изкуство. През 2005 г. председателят на Съюза на артистите в България заявява по БНТ, че театралният състав при читалище „Просвета“ е театралното явление през последните години и сред професионалистите. По този повод БНТ кани творците и излъчва специално предаване за успехите на театъра в Поморие. Театърът е известен с постановките си „Зимните навици на зайците“, „Женско царство“, „Службогонци“, „Когато котката я няма“, „Муа у тупан“, „Бог“, „Ние врабчетата“, „Рейс“, „Ало, ало, Анхиало! (2008 г. реж. Георги Къркеланов), “Убийство на улица „Солна“ (2009 г. реж. Г. Къркеланов)

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • август – Яворови дни; Дни на виното.
  • 6 май – Ден на града. Фестивал на маските (бал с маски). Детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“.
  • юни – Международен фестивал на православната музика „Св. Богородица – Достойно есть“

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Град Поморие разполага с футболен клуб на име „Поморие“, който се състезава в „А“ областна футболна група. Тук е и най-модерният стадион в поморийска община, намиращ се в близост до „Гранд Хотел Поморие“ . Клубни върхове на ОФК „Поморие“ (Поморие) е второ място в Източна “Б" професионална футболна група и спечелена промоция за А професионална футболна група след спечелени два баража през юни 2011 г.

Освен това ОФК „Поморие“ е финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното ѝ наименование е Купа на България – 2009/10 г., а името на отбора е „Черноморец-Поморие“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Константинос Анхиалитис, гръцки зограф от първата половина на XIX век[11]
  • Атанас Манчев – поет-партизанин от Каблешково
  • Петко Г. Димитров (Сливен 1853 – юни 1909) – възрожденец, околийски лекар в Анхиало след Освобождението
  • Тодор Георгиев Добриков (р. Чепеларе, Смолянско – 1908) – възрожденец, учител в Анхиалско след 1869 г.
  • Христо Златев (р. в с. Равна, Провадийско) – възрожденец, учител в Анхиало през 1853 г.
  • Евтимий Каркадаков – възрожденец, учител в Анхиало от 1878 до 1885 г.
  • Боян Керемедчиев (Ямбол, 14 май 1847 – Ямбол, 11 февр. 1906) – възрожденец, след Освобождението е управител на митницата в Анхиало
  • Христо Шиваров (Стара Загора, 30 окт. 1850 – 1933) – възрожденец, революционер – след Освобождението е служител в Анхиало от 1878 до 1879 г.
  • Яворов – създал едни от най хубавите си произведения в Поморие
  • Черньо Чернев, род. дата 08.05.1045, академик на Международната академия по българознание, иновация и култура, Почетен академик на Чувашката академия за наука и изкуство, автор на десет книги посветени за научно изследване на християнството, участник в международни научни форуми.
  • Морският нос Поморие на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови в Антарктика е наименуван в чест на града.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Поморийско езеро в bedtime.bg, видяно на 2 април 2012
  2. Истината за прабългарското име на Поморие – Тутхон
  3. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 68.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.826.
  5. Население по градове и пол. // НСИ. Посетен на 26 септември 2016.
  6. а б Централна избирателна комисия за местни избори, ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
  7. Специализирана болницата за рехабилитация – гр. Поморие
  8. Поморие – древната столица на виното, в „Твоят Бизнес“
  9. Официален туристически портал на България – Стари поморийски къщи
  10. Сайт на детска театрална студия „Светулка“
  11. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 142.
  12. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pomorie Point.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]