Смядово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Смядово
Смядово
Общи данни
Население 4 024 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3 623 (НСИ)
Землище 96,758 km²
Надм. височина 200 m
Пощ. код 9820
Тел. код 05351
МПС код Н
ЕКАТТЕ 67708
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Смядово
Иванка Николова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул."Княз Борис I" 2
п.к. 9820
тел.: 5351/20-33
Смядово в Общомедия
д-р Севи Севев, бивш кмет на Смядово при откриване на Ветеринарномедицинската историческа експозиция на Шуменска област, 17 декември 2010 г.

Смя̀дово е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до Велики Преслав. Градът е административен център на община Смядово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Смядово е разположена в полите на северните склонове на Източна Стара планина и попада в две физико-географски области: на Дунавската равнина, източна подобласт (Лудогорско-Добруджанска); Шуменско-Провадийски район и Старопланинската област, подобласт на Предбалкана. На север граничи с община Шумен, на североизток с общините Провадия и Дългопол (област Варна), на юг с общините Руен и Сунгурларе (област Бургас), на запад с община Върбица и на северозапад с община Велики Преслав. В източната част на общината и на няколко километра от града преминава река Голяма Камчия като в близост до нейните брегове са разположени няколко от селищата на общината. През града преминава жп линията Шумен – Комунари, на която Смядово е гара. От тук преминава и главен път от Шумен в посока юг като навлиза в Ришки проход и е пряка връзка с Южна България. Градът има пряка връзка и с градовете Велики Преслав и Дългопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“

При извършени археологически разкопки са открити артефакти доказващи наличието на живот в района от средата на 5 хил.пр.н.е. Известна е селищната могила наречена с името „Назлъмова могила“ или „Дядо Златева могила“. В нея се разграничават седем пласта от седем последователно съществуващи селища. Тук са намерени и много оръдия на труда като ножове, върхове на копия, брадви, мотики и много глинени съдове с разнообразна големина и украса.

Местна легенда свързва възникването на града с времето на османско владичество. Негова основателка била вдовицата Смяда и 14-те ѝ сина. Съпругът ѝ е бил убит от турците и тя е предвождала местното население в борбата срещу робството.

В градът е регистрирано и заселване на бежанско население от с. Медвен, Сливенско.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Шумну, вилает Силистра, от 1620-1621 година е отбелязано село Смядава с 251 джизие ханета (домакинства)[1] Според Евлия Челеби през 1667 година Смедовак е чисто българско, невернишко село.[2].

През 1969 година с Указ на Президиума на Народното събрание Смядово е обявено за град, а от 1979 година е общински център.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година Численост
1934 5 733
1946 6 044
1956 5 916
1965 5 342
1975 5 013
1985 5 303
1992 5 043
2001 4 430
2011 3 846

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 3 846 100.00
Българи 2 724 70.82
Турци 347 9.02
Цигани 210 5.46
Други 41 1.06
Не се самоопределят 25 0.65
Не отговорили 499 12.97

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите находки в околностите на Смядово говорят за непрекъснат живот в продължение на хилядолетия. Проучванията, които са извършени на праисторическата могила в местността „Голям Йордан“, разкриват културата на човека от 3500-3100 г.пр.н.е. Десетте могилни некропола, намиращи се в Смядово, се свързват с живота на траките от V-IV в. пр.н.е. Гръко-римската култура се потвърждава от намерените монети.

През 2000 година е открита Тракийска гробница датираща IV в.пр.н.е. Тя е изключително красива и с ефектна фасада и е единствената известна досега гробница в България от този период, на която има надпис. В Община Смядово интерес представляват селищните могили и крепости, разположени в Смядово и селата Кълново, Янково, Веселиново, Бял бряг, Желъд, Черни връх и Риш.

С цел да се увековечи паметта на загиналите войници по време на войните през 1912-1918 година, в центъра на Смядово е построен мост-паметник.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден градски събор в предпоследната неделя на ноември и традиционен панаир в последната неделя на август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Други[редактиране | редактиране на кода]

На герба на община Смядово е изобразен стилизиран образ на прасе от породата Източно балканска свиня.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

През XX век градът става известен с производството на Смядовска луканка.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на Смядово е „Юнак“, който през 2006 г. се отказва от „В“ група. През последните години той захранва състава на ФК „Шумен“ с млади футболисти и на практика се е превърнал в сателитен отбор на шуменци. В момента отборът се състезава в окръжната група.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 278.
  2. Евлия Челеби, Пътепис, София 1972, с. 78
  3. ((bg))  „Справка за населението на град Смядово, община Смядово, област Шумен, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 10 януари 2017.
  4. ((en))  „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017.
  5. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]