Смядово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Смядово
Смядово
Smyadovo School 1.jpg
Общи данни
Население 4 024 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3623 (НСИ)
Землище 96,758 km²
Надм. височина 200±1 m
Пощ. код 9820
Тел. код 05351
МПС код Н
ЕКАТТЕ 67708
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Смядово
Иванка Николова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул."Княз Борис I" 2
п.к. 9820
тел.: 5351/20 – 33
Смядово в Общомедия

Смя̀дово е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до Велики Преслав. Градът е административен център на община Смядово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Смядово е разположена в полите на северните склонове на Източна Стара планина и попада в две физико-географски области: на Дунавската равнина, източна подобласт (Лудогорско-Добруджанска); Шуменско-Провадийски район и Старопланинската област, подобласт на Предбалкана. На север граничи с община Шумен, на североизток с общините Провадия и Дългопол (област Варна), на юг с общините Руен и Сунгурларе (област Бургас), на запад с община Върбица и на северозапад с община Велики Преслав. В източната част на общината и на няколко километра от града преминава река Голяма Камчия като в близост до нейните брегове са разположени няколко от селищата на общината. През града преминава жп линията Шумен – Комунари, на която Смядово е гара. От тук преминава и главен път от Шумен в посока юг като навлиза в Ришки проход и е пряка връзка с Южна България. Градът има пряка връзка и с градовете Велики Преслав и Дългопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на Смядово.
СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“.
д-р Севи Севев, бивш кмет на Смядово при откриване на Ветеринарномедицинската историческа експозиция на Шуменска област, 17 декември 2010 г.

Древност[редактиране | редактиране на кода]

При извършени археологически разкопки на Неделчо Попов през 1974 – 1991 г. са открити артефакти доказващи наличието на живот в района от средата на 5 хил. пр.н.е. Известна е селищната могила наречена с името Назлъмова могила или Дядо Златева могила, населявана през късния халколит. Тя е с диаметър 70 на 90 м и височина 7 м, разположена на 2,5 км западно от града в местност Голям Юрдан, на брега на Смядовска река. В нея се разграничават седем пласта от седем последователно съществуващи селища. Тук са намерени и много оръдия на труда като ножове, върхове на копия, брадви, мотики и много глинени съдове с разнообразна големина и украса. На 150 м северозападно от нея, в местността Горломова курия, през 2005 – 2008 г. на Стефан Чохаджиев разкрива некропол. В него са проучени 34 гроба – 28 от късния халколит и 6 от бронзовата епоха.[1][2]

Османски период[редактиране | редактиране на кода]

Легендата за основаването на днешния град Смядово се свързва с българка на име Смеда.[3]

В градът е регистрирано и заселване на бежанско население от село Медвен, Сливенско.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Шумну, вилает Силистра, от 1620 – 1621 година е отбелязано село Смядава с 251 джизие ханета (домакинства)[4] Според Евлия Челеби през 1667 година Смедовак е чисто българско, невернишко село.[5].

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 година с Указ на Президиума на Народното събрание Смядово е обявено за град, а от 1979 година е общински център.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 -
1946 -
1956 -
1965 -
1975 -
1985 -
1992 -
2001 -
2011 -

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 3846 100.00
Българи 2724 70.82
Турци 347 9.02
Цигани 210 5.46
Други 41 1.06
Не се самоопределят 25 0.65
Не отговорили 499 12.97

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите находки в околностите на Смядово говорят за непрекъснат живот в продължение на хилядолетия. Проучванията, които са извършени на праисторическата могила в местността „Голям Йордан“, разкриват културата на човека от 3500 – 3100 г. пр.н.е. Десетте могилни некропола, намиращи се в Смядово, се свързват с живота на траките от V-IV в. пр.н.е. Гръко-римската култура се потвърждава от намерените монети.

През 2000 година е открита Тракийска гробница датираща IV век пр.н.е. Тя е изключително красива и с ефектна фасада и е единствената известна досега гробница в България от този период, на която има надпис. В Община Смядово интерес представляват селищните могили и крепости, разположени в Смядово и селата Кълново, Янково, Веселиново, Бял бряг, Желъд, Черни връх и Риш.

С цел да се увековечи паметта на загиналите войници по време на войните през 1912 – 1918 година, в центъра на Смядово е построен мост-паметник.

През май 2015 година е открита Художествената галерия „Стойчо Преснаков“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегоден градски събор в предпоследната неделя на ноември и традиционен панаир в последната неделя на август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Други[редактиране | редактиране на кода]

На герба на община Смядово е изобразен стилизиран образ на прасе от породата Източно балканска свиня.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

През XX век градът става известен с производството на Смядовска луканка.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на Смядово е „Юнак“, който през 2006 г. се отказва от „В“ група. През последните години той захранва състава на ФК „Шумен“ с млади футболисти и на практика се е превърнал в сателитен отбор на шуменци. Отборът се състезава в окръжната група.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България