Направо към съдържанието

Брусарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брусарци
Железопътната гара
Железопътната гара
България
43.6625° с. ш. 23.0663° и. д.
Брусарци
Област Монтана
43.6625° с. ш. 23.0663° и. д.
Брусарци
Общи данни
Население854 души[1] (31 декември 2024 г.)
41 души/km²
Землище20,84 km²
Надм. височина108 m
Пощ. код3680
Тел. код09783
МПС кодМ
ЕКАТТЕ06570
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   – кмет		Брусарци
Наташа Младенова
(ГЕРБ; 2011)
Брусарци в Общомедия

Бруса̀рци (от брус[2]) е град в Северозападна България, област Монтана, административен център на община Брусарци.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Брусарското землище е разположено по терасите на река Нечинска бара в западната част на Дунавската хълмиста равнина, която е част от Долнодунавската низина, представляваща част от Мизийската плоча (платформа). Най-високата точка в брусарското землище е 203 м над морското равнище и се намира в местността Дуните, а най-ниската точка е 97,5 м над морското равнище и се намира в района на „Топливо“.[3]

Релефът на брусарското землище е хълмист. На изток от Брусарци се издига ридът Поломски венец. Според геоморфоложкото райониране брусарското землище попада в Ломския басейн на Западната подобласт, която е част от областта на Дунавската платформена хълмиста равнина.[4]

Брусарци попада в западната част на Северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, който влиза в състава на Умерено континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област.[5]

Според ландшафтното райониране от 1978 г. брусарското землище попада в Ломско-Осъмската подпровинция на Южно Дунавско-Балканската провинция, която от своя страна влиза в състава на Предпланинската зонална област на Дунавската равнина.[4]

В инженерногеоложко отношение брусарското землище спада към Ломска област на Мизийския регион.[4]

Брусарското землище попада в сравнително най-слабата сеизмичната част на България.[6]

През Брусарци тече река Нечинска бара (дълга 30,4 км), която разделя града на две почти еднакви половини. Реката тече през каньоноподобна долина със съвременни алувиални утайки. Също така през брусарското землище тече река Киселевска бара.[7]

Ветровете, които духат в брусарското землище, се наричат: Горняк – от запад към изток, който разкарва облаците и чисти небето; Долняк – от изток към запад, който докарва облаци; Южен вятър, Лодос или Бял вятър – от юг към север, който докарва дъжд лятно време, а зимно, ако има сняг, топи го и докарва нов сняг; Северен вятър – от север към юг; Кошава – югоизточен вятър, който лятно време докарва дъжд и прохлада, а зиме – студ и сняг с виелици; Козица – североизточен вятър, който обикновено духа през зимата, донасяйки голям студ и мраз. Много рядко Козицата може да духа и през лятото. Според силата си, с която духат, ветровете се наричат: Полибник – много тих вятър, който подухва само вечер през пролетта и лятото и прохладява времето; Сприя – силен вятър, който причинява опустошения и Вихрушка – също силен вятър, който причинява големи опустошения.[8]

В екологично териториално отношение Брусарци спада към Северозападния Агротехпарк, който е формиран от административните области Видин, Враца и Монтана.[9]

Според „Почвено-географско райониране на България“ брусарското землище спада към Кулско-Брусарски почвено-географски район на Западната крайдунавска провинция.[10]

В Брусарското землище се срещат следните видове почви: Оподзолени черноземи; Тъмносиви горски; Сиви горски почви; Алувиално-ливадни; Пясъци и чакъли; Оврази и дерета със силно и напълно ерозирани почви.[11]

Брусарци попада в Агроекологичен комплекс 3 на Северозападния Агротехпарк, който обхваща северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Агроекологичен комплекс 3 попада в Северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Климатът е континентален, а средната годишна температура – 10,8 °C. Средната годишна сума на валежите е 615 мм.[12]

Според растително-географското райониране брусарското землище попада във Видински район, Дунавскоравнинен окръг, Илирийска (балканска) провинция, Европейска широколистна горска област.[13]

В Зоогеографско отношение брусарското землище спада към Европейско-Сибирската фаунистична област на страната, където са разпространени около 50 – 65% средно- и северноевропейски животински видове.[14]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че Брусарци възниква в началото на 15 век като българско селище. Най-ранният известен Османотурски документ е от 1528 г., когато Гаговица е дервентджииско село с 54 домакинства, 5 неженени и 1 вдовица, като по размера на данъка от 3487 акчета това е голямо село.[15]

Предполага се, че името Гàговица се дължи на едноименната река – Гаговица (дн. Нечинска бара). Името Брусарцы, т.е. Брусарци се среща за първи път в доклад от 28.ІІІ./9.ІV.1867 г. на руския консул във Видин Михаил Александрович Байков (1826 – ?) до директора на Азиатския департамент в Министерството на външните работи на Русия граф Николай Павлович Игнатиев (1832 – 1908 г.).[16]

Гаговчани многократно се преселват ту от лявата, ту от дясната страна на реката, поради често избухващите епидемии, най-вече чумни, и за да се спасят от чумата се преселват на новото място – на другия бряг на реката.[17]

Гаговчани вземат участие в избухналото на 27.V./8.VІ.1850 г. голямо селско въстание, предизвикано от непосилния режим, създаден след аграрната реформа от 1834 г. На съвещанието в Раковишкия манастир през пролетта на 1850 г., където се подготвя въстанието, селото е представено от кнез Петър и чорбаджи Младен.[18]

През 1860 г. цялото село Гаговица с изключение на 2 къщи се преселва в Русия, а на тяхно място са заселени татари от Русия. През 1860 г. или 1861 г. в района на днешните гробища са заселени 23 ханета (къщи) черкези, с 39 мъже и 42 лица от женски пол. През 1862 г. се завърнали от Русия 45 ханета с 215 гаговчани.[19]

През 1841 г. Гаговица наброява 70 къщи, а през 1846 г. – 76.

Паметник (1959 – 1961) на септемврийци от 1923 г.
Паметни плочи

Брусарци е освободено от Османско владичество на 22.ХІ./4.ХІІ.1877 г. от бригада рошиори с командир Михаил Расти, майор на румънска служба.[20] След освобождението е създадена брусарска община. В периода 1887 – 1911 г. с. (дн. гр.) Брусарци влиза в състава на община Крива бара. През 1911 г. отново е възстановена община Брусарци.[21]

Брусарчани вземат участие в Балканската война (1912/1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1914 – 1918 г.), Септемврийското въстание (1923 г.) и в Участие на България във войната срещу Третия Райх (1944 – 1945 г.). С. Брусарци влизало в оперативния план на Пета революционна област за подготовка на ново въоръжено въстание през 1924 г., което не се състояло. В периода 5.ІV.1959 – 1.ХІІ.1961 г. в местността Манастира е построен паметник на Септемврийци. През 1963 г. и 1970 г. на сградата на жп. гарата са поставени две паметни плочи за загиналите септемврийци през 1923 г. – едната откъм площада, а другата – откъм перона. През 10-те години на ХХІ в. плочите са демонтирани от сградата.[22]

Към 30-те години на XX век в селото има торлашка махала, чиито жители донякъде запазват своя нетипичен за района белоградчишки говор.[23]

През първата половина на 1948 г. в несъществуващата от края на 1948 г. текстилна фабрика „Платно“ е проведена първата стачка в България, след 9.ІХ.1944 г., която продължила само една смяна.[24]

В с. Брусарци са снимани сцени от българския игрален филм „Септемврийци“ с времетраене 117 минути на режисьора Захари Жандов. Той е създаден по сценарий на Анжел Вагенщайн, оператор Васил Холиолчев, а музиката във филма е композирана от Любомир Пипков. Премиерата на филма била на 26 април 1954 г.[25]

През 1966 г. в Държавния тракторно ремонтен завод № 4 е произведен трактор „ДТ-54А“ собствено производство, който се представя добре на пробните изпитания, но по неизвестни причини серийно производство не започва. През 1971 г. в Ремонтния завод за първи път в България е въведен почина на съветския майстор Степан Степанович Витченко за наставничаско движение, като впоследствие е заснет филм за завода. С Указ 1817/25.ІХ.1975 г. на Държавния съвет на НРБ Ремонтния завод е награден с „Орден на труда“ – златен по случай 25 години от основаването му и за високи производствени успехи. Завода е първото предприятие в окръга получило такъв орден.[26]

През 1968 г. Анастас Първанов – първи секретар на Окръжния комитет на БКП и Спас Илиев – председател на ИК на Окръжния народен съвет Михайловград внасят предложение до Президиума на народното събрание в чест на 25-годишния юбилей от 9.ІХ.1944 г. село Брусарци да бъде обявено за град, но предложението не е прието.[27] В чест на 40-годишния юбилей от 9.ІХ.1944 г. и като признание за постигнатите успехи село Брусарци е обявено за град с Указ № 2907/5.ІХ.1984 г.[28]

На 10.VІІ.2009 г. е открит пенсионерски клуб в сградата на читалище „Просвета“[29].

Население[30]

[редактиране | редактиране на кода]
Година 1863 1870 1881 1888 1893 1900 1905 1910 1920 1926 1937 1946 1956 1960 1962 1963 1965 1975 1978 1985 1992 2001 2015 2022
Население 215 265 405 450 491 605 690 973 1103 1456 1786 2069 2134 2277 2348 2353 2637 2294 2084 2126 1876 1603 1208 992

Политика

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2023 – Наташа Михайлова Димитрова (ГЕРБ) печели на първи тур (29.Х.2023 г.) с 57,76% срещу Кремена Цветанова Томова (МК БСП за България – Новото време, НДСВ, ДПС и ЗНС) и Петър Борисов Димитров (Възраждане).[31]
  • 2019 – Наташа Михайлова Димитрова (ГЕРБ) печели на първи тур (27.Х.2019 г.) с 65,98% срещу Румен Йосифов Савов от с. Дондуково (БСП за България) и Евстати Димитров Младенов (Коалиция „Ние, Гражданите“).[32]
  • 2015 – Наташа Михайлова Димитрова (ГЕРБ) печели на втори тур (1.ХІ.2015 г.) с 59,52% срещу Юлия Робинзонова Каменова (Коалиция „Заедно за община Брусарци“).[33]
  • 2011 – Наташа Михайлова Димитрова (ГЕРБ) печели на втори тур (30.Х.2011 г.) с 58,33% срещу Деми Борисов Димитров (БСП).[34]
  • 2007 – Юлия Робинзонова Каменова (Коалиция „Единство“ – НДСВ, ГЕРБ) печели на втори тур (4.ХІ.2007 г.) с 50,51% срещу Деми Борисов Димитров (БСП).[35]
  • 2003 – Юлия Робинзонова Каменова (НДСВ) печели на втори тур (2.ХІ.2003 г.) с 54% срещу Деми Димитров (БСП).[36]
  • 1999 – Георги Георгиев Порчев (1950 – 2008 г.) от с. Крива бара (ОДС) печели на втори тур (23.Х.1999 г.) с 55% срещу Деми Борисов Димитров (БСП и местна коалиция).[37]
  • 1995 – Деми Борисов Димитров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“, ПК „Екогласност“) печели на първи тур (29.Х.1995 г.) с 56% срещу Асен Арсенов (Народен съюз).[38]
  • 1991 – Д-р Цветан Григоров Димитров (1928 – 2014) – 13.Х.1991 – 29.Х.1995 г.[39]
  • 1988 – инж. Светослав Петров Цветков (? – ?) – 9.ІІІ.1988 – 13.Х.1991 г.[40]
  • 1986 – Иван Владиславов Александров от с. Крива бара – 8.VІ.1986 – 9.ІІІ. 1988 г.[41]
  • 1983 – инж. Цветан Димитров Велев (р. 1949 г.) от с. Василовци – 13.ХІІ.1983 – 8.VІ.1986 г.[42]
  • 1979 – инж. Димитър Боянов Василев (1937 – ?) от с. Княжева махала – 3.ІV.1979 г., преизбран на 16.VІ.1981 – 13.ХІІ.1983 г.[43]
  • 1978 – няма данни за периода 10.ХІ.1978 – 2.ІV.1979 г.[44]
  • 1977 – Владо Ценов Илиев (1923 – 2005) – 19.VІІІ.1977 – 9.ХІ.1978 г.[45]
  • 1968 – Милка Иванова Тодорова (? – ?) – 2.ІІ.1968 г., преизбрана на 3.VІІ.1971 г., 20.І.1974 г. и 8.VІ.1976 – 19.VІІІ.1977 г. – излизала в пенсия. Вероятно (защото не е посочена година) през 1972 г. във вътрешното съревнование на Съвета от окръжните ръководства за най-добра работа по военния отчет е наградена, но не е посочено каква е наградата. В периода 1974 – 1976 г. за добре организирана учебната година по гражданска отбрана на съвета е дадена добра оценка, преходно знаме и председателката била наградена, но не е посочено каква е наградата. През същия период за добра обществено-политическа дейност е наградена с „Орден на труда“ – сребърен.[46]
  • 1962 – Иван Иванов Милков (1919 – ?) – 7.ІІІ.1962 г., преизбран на 27.ІІ.1966 – 2.ІІ.1968 г.[47]
  • 1960 – няма данни за периода 23.Х.1960 – 6.ІІІ.1962 г.[48]
  • 1953 – Димитър Дамянов Младенов (? – ?) – 31.Х.1953 г., преизбран на 22.ІІ.1956 г. и 5.ІV.1959 – 22.Х.1960 г.[49]
  • 1953 – Иван Борисов Шарков (1922 – 2005) – 25.VІ.1953 – 31.Х.1953 г.[50]
  • 1951 – Милчо Русинов Янев (? – ?) – 25.Х.1951 г., преизбран на 14.ХІІ.1952 – 25.VІ.1953 г.[51]
  • 1951 – Иван Иванов Милков (1919 – ?) – назначен за председател на временната управа на Общинския народен съвет (ОбНС) на 29.ХІІ.1948 г. с Указ № 1807. На 30.V.1949 г. е преизбран за председател на постоянната управа и председателствал до 12.Х.1951 г.[52]
  • 1948 – Георги Рунчев, председател на Селсъвета на с. Крива бара, е командирован със заповед № 615/20.ХІ.1948 г. на председателя на Ломската временна околийска народна управа да упражнява функциите на Иван Томов. Обаче от протоколните книги на ОбНС е видно, че през този период председателските функции изпълнявал заместник-председателя на временната управа Георги Кирилов Георгиев.[53]
  • 1948 – Иван Петков Томов (1921 – ?) от с. Луковица (дн. в състава на с. Смирненски) – назначен за председател на временната управа на ОбНС с указ № 489/29.ІІІ.1948 г. и е освободен от длъжност на 29.ХІІ.1948 г. с Указ № 1087.[54]
  • 1947 – няма данни в периода 23.ХІІ.1947 – 29.ІІІ.1948 г. кой заемал длъжността кмет на брусарската селска община, като през това време длъжността „кмет“ била заменена с длъжността „председател“.[55]
  • 1945 – Цветан Василев Симеонов (1923 – ?) – назначен за кмет на временната общинска управа със заповед № 161/13.ХІ.1945 г. на Ломския околийски управител. Със заповед № 402 на Врачанската областна дирекция Цветан Симеонов е назначен временно да замества починалия при злополука на 18.VІ.1947 г. кмет на кривобарската селска община Крум Димитров Ценов. Цветан Симеонов подава оставка, считана от 22.ХІІ.1947 г., на която дата преминава на военна служба.[56]
  • 1944 – Васил Харалампиев Рангелов (1918 – ?) от с. Крива бара – встъпва в длъжност на 15.ХІ.1944 г., като назначаването му става със заповед № 82/17.ХІ.1944 г. на Ломското околийско управление. Освободен е от длъжност със заповед № 160/13.ХІ.1945 г. на Ломското околийско управление.[57]
  • 1944 – Георги Виденов Костов (1909 – ?) от с. Крива бара – встъпва в длъжност със заповед № 80/10.ІХ.1944 г. на Ломското околийско управление. Напуска на 14.ХІ.1944 г., като освобождаването му става със заповед № 81/17.ХІ.1944 г. на Ломското околийско управление.[58]
  • 1944 – Коста Георгиев Николов (1897 – ?) от гр. Лом – преместен в интерес на службата за кмет на Брусарската община със заповед № 700-П/4.ІV.1944 г. и кметува до 10.ІХ.1944 г., когато без съпротива предава властта на новия кмет Георги Костов от с. Крива бара. Освободен от длъжност със заповед № 79/10.ІХ.1944 г. на Ломското околийско управление.[59]
  • 1941 – Христо Кръстев Попов (1910 – ?) от с. Попица (дн. в състава на Врачанска област) – преместен по собствено желание за кмет на Брусарската община със заповед № 3699/27.ІХ.1941 г., като встъпва в длъжност на 4.Х.1941 г. На 4.ІV.1944 г. в интерес на службата със заповед № 699П е преназначен за кмет на Голинската община (с. Голинци – дн. кв. „Младеново“ в гр. Лом.), но продължава да кметува до 29.ІV.1944 г., когато е издадена последната заповед, подписана от него.[60]
  • 1940 – Робърт Иванов Попов (1910 – ?) от с. Медовница, Белоградчишка околия (дн. в състава на Видинска област) – назначен за кмет на Брусарската община със заповед № 3114/21.ХІ.1940 г., като встъпва в длъжност на 30.ХІІ.1940 г. Кметува до 27.ІХ.1941 г., когато със заповед № 3698 е преместен за кмет на Дреновската община.[61]
  • 1939 – Никола Ставрев Янакиев (1894 – ?) от гр. Оряхово – преназначен за кмет на Брусарската община със заповед № 1552/10.VІ.1939 г. Със заповед № 3029/15.ХІ.1940 г. в интерес на службата е преместен за кмет на Калугермахленската община, Ломска околия (дн. с. Калугер махала е в състава на с. Златия, Монтанска област), но продължава да кметува до 14.ХІІ.1940 г., когато е издадена последната заповед, подписана от него.[62]
  • 1937 – Васил В. Мончов (1893 или 1894 – ?) от гр. Лом – назначен за кмет със заповед № 338/6.ІІ.1937 г. Със заповед № 1554/10.VІ.1939 г. е преместен в с. Долно Церовене, обаче продължил да кметува до 19.VІ.1939 г.[63]
  • 1936 – Георги Д. Алексиев (? – ?) – назначен за кмет със заповед № 422/6.ІІІ.1936 г. Със заповед № 336/6.ІІ.1937 г. е преместен, обаче продължил да кметува до 10.ІІ.1937 г.[64]
  • 1935 – Александър Бочаров (? – ?) – заема длъжността кмет в периода 27 – 30.ІХ.1935 г. и кметува до 15.ІІІ.1936 г.[65]
  • 1934 – Иван Първанов (? – ?) заема длъжността кмет в периода 9.Х. – 26.ХІ.1934 г. и кметува до 26.ІХ.1935 г.[66]
  • 1934 – Димитър Стоянов Попов (? – ?) – 22.VІ.1934 – не е известно докога кметува, но на 8.Х.1934 г. се състояло последното, известно заседание, председателствано от него. През този период със заповед № 2997/29.VІІІ.1934 г. за кмет е назначен Трифон Илиев (? – ?), който поради семейни причини не заема длъжността и на 6.ІХ.1934 г. подава заявление да бъде освободен. Със заповед № 11069/17.ІХ.1934 г. е уволнен поради не заемане на длъжността.[67]
  • 1934 – Георги Стоянов (? – ?) – 22.ІV. – 22.VІ.1934 г.[68]
  • 1932 – Георги Горанов (? – ?) – 15.ХІІ.1932 – 22.ІV.1934 г.[69]
  • 1932 – тричленна комисия – 11.VІІ. – вероятно до 15.ХІІ.1932 г.[70]
  • 1932 – няма данни за периода 17.V. – 10.VІІ.1932 г.[71]
  • 1932 – Петър Ст. Кръстев (? – ?) – 13.ІV.1932 г. – не е известно докога кметува, но на 16.V.1932 г. се състояло последното, известно заседание, председателствано от него.[72]
  • 1931 – Живко Иванов (? – ?) – заема длъжността кмет в периода 20.VІІІ. – 3.ІХ.1931 г. – 13.ІV.1932 г.[73]
  • 1930 – Цеко Велков (? – ?) – 24.ХІІ.1930 – не е известно докога кметува, но на 19.VІІІ.1931 г. се състояло последното, известно заседание, председателствано от него.[74]
  • 1930 – тричленна комисия – 21.ІІ.1930 – вероятно до 24.ХІІ.1930 г.[75]
  • 1929 – няма данни за периода 21.ХІІ.1929 – 20.ІІ.1930 г.[76]
  • 1927 – Марко Тодоров (? – ?) – 19.ІІ.1927 г., преизбран на 2.ХІ.1927 г. и 5.VІ.1928 – не е известно докога е кметува, но на 20.ХІІ.1929 г. се състояло последното, известно заседание, председателствано от него.[77]
  • 1925 – Иван Спасов Гергов (? – ?) – заема длъжността кмет преди 21.ІХ.1925 г., когато се е състояло първото, известно заседание, председателствано от него. Преизбран на 4.ІV.1926 и 4.ХІІ.1926 – 19.ІІ.1927 г.[78]
  • 1924 – няма данни за периода 24.VІІ.1924 – 20.ІХ.1925 г.[79]
  • 1923 – тричленна комисия – 12 – 15.VІ.1923 – 23.VІІ.1924 г.[80]
  • 1922 – Цветко Максимов (? – ?) – 8.VІІІ.1922 – не е известно докога е кметувал, но 11.VІ.1923 г. е издадена последната заповед, подписана от него.[81]
  • 1921 – Цеко Велков (? – ?) – 19.VІ.1921 – 8.VІІІ.1922 г.[82]
  • 1921 – Иван Спасов Гергов (? – ?) – 6/19.ХІІ.1913 – вероятно без прекъсване, което означава, че е преизбиран, кметува до 19.VІ.1921 г., когато подава оставка поради семейни причини.[83]
  • 1911 – Илия Велков (? – ?) – първият кмет на възстановената през 1911 г. Брусарска община – 5/18.ХІІ.1913 г.[84]
  • 1887 – в периода 1887 – 1911 г. с. Брусарци е в състава на община Крива бара и липсват данни за кметовете (кметските наместници) на с. Брусарци.[85]
  • 1877 – липсват данни за кметовете на брусарската община от освобождението на с. Брусарци от османско владичество на 22.ХІ./4.ХІІ.1877 г. до 1887 г.[86]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

По времето на социализма Брусарци има промишлено-аграрна структура – керамичен завод, ремонтен завод, промкомбинат, но след 1989 г. постепенно се деиндустриализира.

В Брусарци се намирала първата в България фабрика за производство на биодизел и съпътстващите го продукти фармацевтичен глицерин и торове (калиев фосфат и калиев сулфат). Неизвестно кога фабриката преустановява производството си.

Възлова железопътна гара на линията Мездра-Видин, от която започва отклонението Брусарци-Лом; има шосейни връзки с Лом, Видин, Белоградчик, Монтана, Враца и София, като отстои на 24,4 км от Лом, 54 км от Видин, 44 км от Белоградчик, 37 км от Монтана, 74 км от Враца и 145 км от София.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Основно училище. През 1880 г. завършва строежа на първата училищна паянтова сграда с две класни стаи. През месец декември 1927 г. учебните занятия започват в новата училищна сграда. В средата на 30-те години на ХХ в. са пристроени още две учебни стаи към съществуващата училищна сграда. В периода 1946 – 1953 г. е издигнат втори етаж на училището, а в периода 1970 – 1972 г. е построена пристройка към училището с 8 класни стаи, физкултурен салон, кухня и столова. През 1938 г. училището е именувано Средищно основно народно училище „Княз Симеон Търновски“, а на 16.VІ.1946 г. – „Христо Ботев“. Не е известно кога училището става Народно основно училище, от началото на учебната 1981/1982 г. – Единно средно политехническо училище, през 1995 г. – Средно общообразователно училище, а през 2016 г. – Средно училище. На 21.VІ.1980 г. е чествана 100-годишнината на училището като във фоайето до главния училищен вход зад паметна плоча е поставен заветът на учениците и учителите по случай 100-годишния юбилей и снимка с част от учителския колектив. Заветът трябва да се отвори на 21.VІ.2030 г. в чест на 150-годишнината на училището. На 100-годишния юбилей секретаря на ИК на ОНС Михайловград Лалка Методиева връчва на училището орден „Кирил и Методий“ І степен.[87]
  • Зимно практическо училище е открито в Брусарци през 1959 г., което през 1962 г. прераства в Професионално техническо училище по ремонт на селскостопански инвентар с 2-годишен срок на обучение. Училището е закрито след края на учебната 1973/1974 г.[88]
  • Детска градина и детска ясла. През 1963 г. в Брусарци е организирана временна целодневна детска градина за по 6 месеца, която от учебната 1968/1969 г. става постоянна. На 12.ІХ.1969 г. децата влизат в новопостроената детска градина, а официалното откриване става на 4.ХІ.1969 г. С откриването на детската градина към нея била разкрита и целодневна детска ясла (ЦДЯ) с 25 легла. На 10-годишния юбилей празнуван на 14.ХІІ.1973 г. ЦДГ е именувана „Митко Палаузов“. На 16.ХІІ.1983 г. е отпразнувана 20-годишнината от създаването на ЦДГ. На 1.ІХ.1989 г. ЦДГ и ЦДЯ са обединени в Обединено детско заведение (ОДЗ), като ЦДГ с. Киселево става филиал. На 18.ХІ.1999 г. ОДЗ „Митко Палаузов“ е преименувано на ОДЗ „Синчец“, което е обявено на 30-годишния юбилей от посторяването на новата сграда на 17.ХІІ.1999 г. От 1.VІ.2009 г. детските градини в с. Смирненси и с. Дондуково стават филиали към ОДЗ „Синчец“. През месец октомври 2013 г. е закрит филиала в с. Смирненски. През 2016 г. ОДЗ „Синчец“ става детска градина (ДГ) „Синчец“. На 17.V.2019 г. е честван 50-годишния юбилей от построяването на новата сграда.[89]
  • Читалище в Брусарци е образувано през 1891 г. с име „ЗОРА“, което на 7.ІІІ.1945 г. е преименувано на „ПРОСВЕТА“, а с Решение № 713/1.VІ.2010 г. на областен съд Монтана – на „ПРОСВЕТА–1891“. През 1955 г. читалище „Просвета“ съвместно с БКП, МНСДТ, ОФ и ДСНМ започват издаване на вестник „Нов живот“. В периода 1968 – 1978 г. е построена днешната читалищна сграда.[90]
  • Здравна служба.[91]
  • Стадион „Христо Ботев“, който е построен в периода 1964 – 1966 г. с капацитет 10 000 места, от които 4000 седящи.[92]

Забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Църква „Св. преподобна Параскева“, 2010 г.
Надпис „БРУСАРЦИ“ и емблемата на града с читалище „Просвета – 1891“ на площада, 08.08.2019 г.
  • Брусарски манастир „Свети архангел Михаил“ се намира на височините край Брусарци и е от епохата на Втората българска държава (1187 – 1396 г.). Разрушен от турците по време на Чипровското въстание (1688 г.), но впоследствие възстановен. Скоро след 1720 г. манастира е разрушен за втори път и напълно възобновен в периода 1840 – 1852 г. В манастира е открито килийно училище. На 5.VІІІ.1934 г. са положени основите на днешния храм, който е осветен на 27.ХІ.1939 г.[93]
  • Църква „Св. преподобна Параскева“. В с. Гаговица (дн. гр. Брусарци) съществувала черква-узем. В периода 1910 – 1917 г. е построена днешната черквата „Св. преподобна Параскева“.[94]
  • Голям надпис „БРУСАРЦИ“ и емблемата на Брусарци на площада в Брусарци.[95]

Редовни събития

[редактиране | редактиране на кода]
Централният площад: читалище „Просвета – 1891“ отдясно и сградата на община Брусарци отляво, 2013 г.
  • Празник на Община Брусарци – третата седмица на август (петък и събота), на централния площад в гр. Брусарци.[96]
  • Пазар за животни и други стоки – всяка неделя.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Личности (Брусарци)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Петрова, Б. Сила която набира височина. 1974 г.
  • Вълкова, В., Иванов, Б., Василева, Р., Завод край село. Хората от първите редици. 1 март 1950 – 1980 г.
  • Вълков, С. Въстанието от 1850 г. и село Гаговица (дн. гр. Брусарци). // Военноисторически сборник. № 3. София, 2007 г., с. 18 – 26. ISSN 0204-4080.
  • Вълков, С. Освобождението на село Брусарци от Османско иго през 1877 – 1878 година. // Годишник на военна академия „Георги Стойков Раковски“. Център „Военноисторически изследвания“. София, 2007 г., с. 55 – 59. ISSN 1312-2975.
  • Вълков, С. История на град Брусарци. Том първи. Брусарското землище от древността до Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. Брусарци, 2011 г., с. 548, в PDF формат на електронен носител – CD. ISBN 978-954-9966-63-3.
  • Вълков, С. Фрагменти от „История на град Брусарци“. // Вестник „Слово плюс“. Г. ХVІІ, бр. 19/31.V.–6.VІ.5.2012 г., с. 5. Част І.
  • Вълков, С. Фрагменти от „История на град Брусарци“. // Вестник „Слово плюс“. Г. ХVІІ, бр. 20/7.VІ.–13.VІ.2012 г., с. 5. Част ІІ.
  • Вълков, С. История на град Брусарци. Том първи. Брусарското землище от древността до Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. Велико Търново, 2014 г., с 552. ISBN 978-954-400-984-7.
  • Вълков, С. История на град Брусарци. Том втори. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. Брусарци, 2014 г., с. 740, в PDF формат на електронен носител – CD. ISBN 978-954-9966-64-0.
  • Вълков, С. История на град Брусарци. Том втори. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. Велико Търново, 2016 г., с. 740. ISBN 978-619-00-0471-4.
  • Вълков, С. Моята автобиография. Част първа. До 2018 г. включително. Видин, 2019 г., с. 392. ISBN 978-954-25-0340-8.
  • Вълков, С. История на град Брусарци. Том трети. Част първа. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Брусарци, 2023 г., с. 572, в PDF формат на електронен носител – CD. ISBN 978-619-92411-0-3.
  • Вълков, С. История на град Брусарци. Том трети. Част втора. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Брусарци, 2023 г., с. 586, в PDF формат на електронен носител – CD. ISBN 978-619-92411-1-0.
  • Вълков, С. История на град Брусарци. Том трети. Част първа. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Велико Търново, 2024 г., с. 572. ISBN 978-619-00-1777-6.
  • Вълков, С. История на град Брусарци. Том трети. Част втора. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Велико Търново, 2024 г., с. 590. ISBN 978-619-00-1778-3.
  • История на град Брусарци. Том четвърти. От 10 ноември 1989 г. до 2024 г. включително. Брусарци, 2025 г., с. 563, в PDF формат на електронен носител – CD. ISBN 978-619-92411-2-7.
  • История на град Брусарци. Том четвърти. От 10 ноември 1989 г. до 2024 г. включително. Велико Търново, 2025 г., с. 562. ISBN 978-619-00-2035-6.
  • Вълков, С. Моята автобиография. Част втора. От 2019 г. до 2028 г. включително – ръкопис.
  • Двадесет и две участия на Серьожа Вълков с доклади на съответните самостоятелни краеведски четения на Дружеството на краеведите в град Монтана, които предстоят да бъдат отпечатани в следващите томове на „ХРОНИКИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДА“ (в архива на автора и в председателя на Дружеството на краеведите в гр. Монтана):
  • „Железопътната гара на град Брусарци“ в тринайсетите четения на 18.V.2006 г.
  • „Брусарци и подготовката на ново въоръжено въстание през 1924 г.“ в четиринайсетите четения на 26.Х.2006 г.
  • „Политическите партии в село (дн. град) Брусарци от Освобождението 1877 – 1878 г. до 9 септември 1944 г.“ в двадесет и третите четения на 17.V.2011 г.
  • „Изселване на жителите на село Гаговица (дн. град Брусарци) в Русия“ в двадесет и четвъртите четения на 31.Х.2011 г.
  • „Участие на Брусарци в Балканската война“ в двадесет и петите четения на 21.V.2012 г.
  • „Читалищното дело в село (дн. град) Брусарци до 9 септември 1944 г.“ в двадесет и шестите четения на 1.ХІ.2012 г.
  • „Детските игри в село (дн. град) Брусарци от 1878 г. до 9. ІХ. 1944 г.“ в двадесет и седмите четения на 21.V.2013 г.
  • „Участието на Брусарци в Междусъюзническата война“ в двадесет и осмите четения на 30.Х.2013 г.
  • „Храмът „Света Преподобна Параскева“ в гр. Брусарци“ в двадесет и деветите четения на 21.V.2014 г.
  • „Военната служба на брусарчани от Освобождението до 9 септември 1944 г.“ в тридесетите четения на 30.Х.2014 г.
  • „Брусарският манастир „Св. архангел Михаил“ в тридесет и първите четения на 20.V.2015 г.
  • „Участието на Брусарци в Първата световна война“ в тридесет и вторите четения на 26.Х.2015 г.
  • „Свещениците в Брусарци от 1846 г. до 1944 г.“ в тридесет и третите четения на 18.V.2016 г.
  • „Председателите на Общинския народен съвет Брусарци (09.09.1944 – 10.101989 г.)“ в тридесет и четвъртите четения на 26.Х.2016 г.
  • „Административно управление на община Брусарци“ в тридесет и петите четения на 18.V.2017 г.
  • „Образователно дело в община Брусарци (1944 – 1989 г.) – строителни дейности“ в тридесет и шестите четения на 26.Х.2017 г.
  • „Игри в детската градина в гр. Брусарци през 70-те години на ХХ век.“ в тридесет и осмите четения на 29.Х.2018 г.
  • „Читалищно дело в Брусарци (1944 – 1989)“ в тридесет и деветите четения на 20.V.2019 г.
  • „Известни личности от Брусарци (1944 – 2022).“ в четиридесет и петите четения на 19.V.2022 г.
  • „Ремзаводът в Брусарци.“ в четиридесет и шестите четения на 31.Х.2022 г.
  • „Погребани обреди в гр. Брусарци (1989 – 2024)“ в петдесет и първите четения на 21.V.2025 г.
  • „Сватби и кръщенета в гр. Брусарци (1989 – 2024)“ в петдесет и вторите четения на 29.Х.2025 г.

Кухня

[редактиране | редактиране на кода]

Кисело зеле със свинско месо, сухи чушки пълнени със зрял боб, баница с тиква (тиквеник), баница с ябълки, пръжки.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. ↑ Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I (А – З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 82.
  3. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, Брусарското землище от древността до Руско-турската освободителна война 1877/1878 г., Брусарци, 2011, с. 19, 31. в PDF формат на електронен носител – CD. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с...); Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, Брусарското землище от древността до Руско-турската освободителна война 1877/1878 г., Велико Търново, 2014, с. 19, 31. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с...).
  4. 1 2 3 Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 32; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 32.
  5. ↑ Бъчварова, С., Георгиев, Б., Теохаров, М., Самалиева, А., Кръстева, В. Научни трудове на Националния център за аграрни науки, Т. 2, София, 2005, с. 8 – 9; Почвено-географско райониране на България, София, 1974, с. 11; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 33; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 33.
  6. ↑ Рижикова, Сн. Земетресението – бедствие и източник на познание, София, 1981, с. 126; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 32; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 32.
  7. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с.39 – 40; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 39 – 40.
  8. ↑ Маринов, Д. История на града Лом и Ломска околия. Географическо, историческо, стопанско и черковно-просветно описание с преглед на новите политически-социални движения в тоя край. (Ръкопис). Градски исторически музей град Лом, 1908, с. 7 – 8; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 39; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 39.
  9. ↑ Бъчварова, С., Георгиев, Б., Теохаров, М., Самалиева, А., Кръстева, В. Научни трудове на Националния център за аграрни науки, Т. 2, София, 2005, с. 7; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 40; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 40.
  10. ↑ Почвено-географско райониране на България, София, 1974, с. 11, 15.
  11. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 41; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 41.
  12. ↑ Бъчварова, С., Георгиев, Б., Теохаров, М., Самалиева, А., Кръстева, В. Научни трудове на Националния център за аграрни науки, Т. 2, София, 2005, с. 40 – 41; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 41; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 41.
  13. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 42; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 42.
  14. ↑ Динев, Л., Иванов, К. България. Кратка география. (ІІІ преработено и допълнено издание), София, 1980, с. 60; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 44; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 44.
  15. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 109; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 107 – 109.
  16. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 88, 91; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 88, 91.
  17. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 118 – 119; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 118 – 119.
  18. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 235 – 243; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 235 – 243; Вълков. С. Въстанието от 1850 г. и село Гаговица (дн. гр. Брусарци). // Военноисторически сборник. № 3. София, 2007 г., с. 18 – 26.
  19. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 270 – 271, 274 – 278, 290 – 292; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 270 – 271, 274 – 278, 290 – 292.
  20. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 258 – 260; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 258 – 260; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 3 – ръкопис; Вълков. С. Освобождението на село Брусарци от Османско иго през 1877 – 1878 година. // Годишник на военна академия „Георги Стойков Раковски“. Център „Военноисторически изследвания“. София, 2007 г., с. 55 – 59; Вълков, С. История на град Брусарци. Том трети. Част първа. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., Брусарци, 2023, с. 4. в PDF формат на електронен носител – CD. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с.....); Вълков, С. История на град Брусарци. Том трети. Част първа. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., Велико Търново, 2024, с. 4. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с.....).
  21. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 18 – 20; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 18 – 20; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 4; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 4.
  22. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 48 – 55, 67 – 76, 139 – 205, 213 – 221; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 48 – 55, 67 – 76, 139 – 205, 213 – 221; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 114 – 122, 200 – 202; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 114 – 122, 200 – 202; Държавен военен исторически архив гр. Велико Търново (По-нататък: ДВИА В. Търново), ф. 39, оп. ІІІ, дело 109, л. 26. Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 2. София 1977, с. 31; Тодоров, Т., Евтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 1. София 1976, с. 111; ДА Монтана, ф. 581, оп. 2, а. е. 9, л. 97.
  23. ↑ Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. София, Майнд Принт, 2018, [1936]. ISBN 978-619-7282-10-8. с. 36.
  24. ↑ ДА Монтана, ф. 117 Б, оп. 1, а. е. 4, л. 264; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 460; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 460.
  25. ↑ Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. Част втора. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Брусарци, 2023, в PDF формат на електронен носител – CD, с. 1074 - 1075. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3. Ч. ІІ, CD, с...); Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. Част втора. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Велико Търново, 2024, с. 1074 - 1075. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3. Ч. ІІ, с...).
  26. ↑ Архив на института за фолклор при Българска академия на науките, София, № 223, л. 2; ДА Монтана, ф. 581, оп. 2, а. е. 10, л. 92; ф. 131 Б, оп. 1, а. е. 18, л. 44 гр. – 45; а. е. 22, л. 39.; ф. 116, оп. 7, а. е. 8; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3. Ч. І, CD, с. 462 – 463, 479 – 480; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3. Ч. І, с. 462 – 463, 479 – 480.
  27. ↑ ДА Монтана, ф. 787, оп. 3, а. е. 308, л. 3, 11 – 14; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3. Ч. І, CD, с. 84; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3. Ч. І, с. 84
  28. ↑ ДА Монтана, ф. 581, оп. 5, а. е. 8, л. 168; а. е. 15, л. 142; Държавен вестник, бр. 71/7.ІХ.1984 г.; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3. Ч. І, CD, с. 103; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3. Ч. І, с. 103.
  29. ↑ Вълков. С. История на град Брусарци. Т. 4. От 10 ноември 1989 г. до 2034 г. включително. – ръкопис. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.)
  30. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 151 – 155, 182 – 192, 211, 290 – 292; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 151 – 155, 182 – 192, 211, 290 – 292; Вълков, С. История на град Брусарци. Том втори. От 1878 г. до 9 септември 1944 г., Брусарци, 2014, в PDF формат на електронен носител – CD, с. 518. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с...); Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2. От 1878 г. до 9 септември 1944 г., Велико Търново, 2016, с. 518. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с...); Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 722; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 722; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис; ДА Монтана, ф. 787, оп. 3, а. е. 308, л. 55; www.grao.bg.
  31. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  32. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  33. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  34. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  35. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  36. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  37. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  38. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  39. ↑ ДА Монтана, ф. 1487, оп. 2, а. е. 27, л. 26; ф. 581, оп. 7, а. е. 1, л. 3; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  40. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 15; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 15; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 4 – ръкопис.
  41. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 15; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 15.
  42. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 14 – 15; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 14 – 15.
  43. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 14; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 14.
  44. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 14; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 14.
  45. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 14; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 14.
  46. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 13 – 14; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 13 – 14.
  47. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 13; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 13.
  48. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 13; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 13.
  49. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 12 – 13; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 12 – 13.
  50. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 12; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 12.
  51. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 12; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 12.
  52. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 12; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 12.
  53. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 12; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 12.
  54. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 11 – 12; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 11 – 12.
  55. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 11; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 11.
  56. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 11; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 11.
  57. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 11; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 11.
  58. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 11; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 11.
  59. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 26 – 27; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 26 – 27; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 11; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 11.
  60. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 26; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 26.
  61. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 26; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 26.
  62. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 24 – 26; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 24 – 26.
  63. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 24; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 24.
  64. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 24; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 24.
  65. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 24; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 24.
  66. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 23 – 24; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 23 – 24.
  67. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 23; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 23.
  68. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 23; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 23.
  69. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 23; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 23.
  70. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 23; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 23.
  71. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 23; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 23.
  72. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 23; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 23.
  73. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 23; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 23.
  74. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 23; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 23.
  75. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 22; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 22.
  76. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 22; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 22.
  77. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 22; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 22.
  78. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 22; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 22.
  79. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 21; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 21.
  80. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 21; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 21.
  81. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 21; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 21.
  82. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 21; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 21.
  83. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 20 – 21; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 20 – 21.
  84. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 18 – 20; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 18 – 20.
  85. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 18 – 19; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 18 – 19; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 4; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 4.
  86. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 258 – 260; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 258 – 260; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 18; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 4; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 4.
  87. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 599 - 659; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 599 - 659; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, CD, с. 818 - 1050; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, с. 818 - 1050; ДА Монтана, ф. 648, оп. 1, а. е. 4, л. 53 гр.; оп. 2, а. е. 1, с. 25 гр., 37, 38 гр., 59, 75; оп. 3, а. е. 4, л. 91 гр.; ф. 488, оп. 1, а. е. 803, л. 58 гр.; а. е. 832, л. 153; Летописна книга на основно училище „Христо Ботев“ започната на 15.VІІ.1972 г. Съхранявана в архива на училището, л. 2, 8 – 9.
  88. ↑ ДА Монтана, ф. 787, оп. 2, а. е. 1, л. 162; ф. 648, оп. 2, а. е. 1, л. 32; ф. 581, оп. 3, а. е. 12, л. 15; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, CD, с. 1027 - 1033; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, с. 1027 - 1033.
  89. ↑ ДА Монтана, ф. 581, п. 2, а. е. 10, л. 33 – 34; оп. 3, а. е. 1, л. 61 гр.; а. е. 7, л. 12; а. е. 11, л. 16; а. е. 12, л. 13; а. е. 19, л. 75; оп. 6, а. е. 10, л. 70, 72 – 73; а. е. 18, л. 108 – 109; а. е. 21, л. 127; Летописна книга на ЦДГ започната на 25.ІХ.1963 г. и съхранявана в архива на ОДЗ „Синчец“; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, CD, с. 1037 - 1050; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, с. 1037 - 1050; Решение на общинския съвет № 6/18.ХІ.1999 г.; Решение на общинския съвет № 126/26.ІІ.2009 г.
  90. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 660 - 670; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 660 - 670; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, CD, с. 1051 - 1082; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, с. 1051 - 1082; ДА Монтана, ф. 950, оп. 1, а. е. 1, л. 109; ф. 581, оп. 2, а. е. 3, л. 84; оп. 4, а. е. 7, л. 28 гр.; ф. 149, оп. 1, а. е. 35, л. 59 – 60 гр.
  91. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, CD, с. 800 - 815; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, с. 800 - 815.
  92. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, CD, с. 208 - 210; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. І, с. 208 - 210.
  93. ↑ Деведжиев, М. Кратка история на селищното развитие по българските земи, София, 1979, с. 168; Маринов, Д. История на града Лом и Ломска околия. Географическо, историческо, стопанско и черковно-просветно описание с преглед на новите политически-социални движения в тоя край. (Ръкопис). Градски исторически музей град Лом, 1908, с. 150; ДА Монтана, ф. 149 К, оп. 1, а. е. 166, л. 10 – 10 гр.; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 503 – 508, 514 – 515; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 503 – 508, 514 – 515; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 584 – 591; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 584 – 591; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, CD, с. 817; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, с. 817.
  94. ↑ Архив на етнографския институт и музей град София, № 204; Етнографско проучване на селищата от Ломска околия, направено от учители през 1927, с. 3 – 4; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 509 – 515; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 509 – 515; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 591 – 593; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 591 – 593; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, CD, с. 816 - 817; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 3, Ч. ІІ, с. 816 - 817.
  95. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 4. – ръкопис.
  96. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 4. – ръкопис.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Брусарци&oldid=12828897“.