Брусарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Брусарци
Общи данни
Население 1 162 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1 208 (НСИ)
Землище 20,84 km²
Надм. височина 108 m
Пощ. код 3680
Тел. код 09783
МПС код М
ЕКАТТЕ 6570
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Брусарци
Наташа Младенова
(ГЕРБ)
Брусарци в Общомедия

Бруса̀рци (от брус[1]) е град в Северозападна България, област Монтана, административен център на община Брусарци.

Железопътната гара

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен в западната част на Дунавската хълмиста равнина, по терасите на река Нечинска бара, десен приток на Лом, на височина 100 м. Той отстои на 23 км от град Лом.

На изток от Брусарци се издига височината Поломски венец. Умереноконтинентален климат. Тъмносиви горски почви и еродирани излужени черноземни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Брусарци възниква през 16 век като българско селище. Споменава се за пръв път в турски документ под името Гаговица или Гагавица. Името си дължи на прякора Гагата на турчина, който го заселил. След чумна епидемия селището е изоставено и около 1840 г. възниква отново край Нечинска бара.

До Освобождението е малко селище. През 1874 г. има 50 къщи, а през 1890 г. – 74 къщи с 450 жители. Всъщност първоначално Гаговица и Брусарци са отделни села, като Гаговица лежи на десния, а Брусарци на левия бряг на Нечинска бара, но по-късно са съединени.

На височините край Брусарци има стар манастир „Св. Рангел“, разрушаван от турците по време на Чипровското въстание. Брусарци е със статут на град от 7 септември 1984 г.[2]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 2007 – Юлия Каменова (Коалиция „Единство“ – НДСВ, ГЕРБ) печели на втори тур с 50,50% срещу Деми Димитров (БСП).
  • 2003 – Юлия Каменова (НДСВ) печели на втори тур с 54% срещу Деми Димитров (БСП).
  • 1999 – Георги Георгиев (ОДС) печели на втори тур с 55% срещу Деми Димитров (БСП и местна коалиция).
  • 1995 – Деми Димитров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 56% срещу Асен Арсенов (Народен съюз).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

По времето на социализма Брусарци има промишлено-аграрна структура – керамичен завод, ремонтен завод, промкомбинат, но след 1989 г. постепенно се деиндустриализира.

Днес в Брусарци се намира първата в България фабрика за производство на биодизел и съпътстващите го продукти фармацевтичен глицерин и торове (калиев фосфат и калиев сулфат).

Възлова железопътна гара на линията Мездра-Видин, от която започва отклонението за Лом; има шосейни връзки с Видин, Лом и Белоградчик.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Здравна служба
  • Детски ясли, детска градина, основно училище (осн. 1880 г.) и читалище „Просвета“.
  • Стадион „Христо Ботев“, капацитет 10 000 души

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор (панаир) – третата седмица на август (събота и неделя), на централния площад.
  • Пазар за животни и други стоки – всяка неделя.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Здравков (1923-1990) – оперен певец (Русенска опера)
  • Петър Луканов (р. 1931) – балетист, хореограф, професор

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кисело зеле със свинско, сухи чушки с боб, баница с тиква, баница с ябълки, пръжки.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I ( А – З ). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 82.
  2. Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България