Брусарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Брусарци
Общи данни
Население 1 162 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1 208 (НСИ)
Землище 20,84 km²
Надм. височина 108 m
Пощ. код 3680
Тел. код 09783
МПС код М
ЕКАТТЕ 6570
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Брусарци
Наташа Младенова
(ГЕРБ)
Брусарци в Общомедия

Бруса̀рци (от брус[1]) е град в Северозападна България, област Монтана, административен център на община Брусарци.

Железопътната гара

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен в западната част на Дунавската хълмиста равнина, по терасите на река Нечинска бара, десен приток на Лом, на височина 100 м. Той снамира е в, на 23 км от град Лом.

На изток от Брусарци се издига височината Поломски венец. Умереноконтинентален климат. Тъмносиви горски почви и еродирани излужени черноземни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Брусарци възниква през 16 век като българско селище. Споменава се за пръв път в турски документ под името Гаговица или Гагавица. Името си дължи на прякора Гагата на турчина, който го заселил. След чумна епидемия селището е изоставено и около 1840 г. възниква отново край Нечинска бара.

До Освобождението е малко селище. През 1874 г. има 50 къщи, а през 1890 г. – 74 къщи с 450 жители. Всъщност първоначално Гаговица и Брусарци са отделни села, като Гаговица лежи на десния, а Брусарци на левия бряг на Нечинска бара, но по-късно са съединени.

На височините край Брусарци има стар манастир „Св. Рангел“, разрушаван от турците по време на Чипровското въстание. Брусарци е със статут на град от 7 септември 1984 г.[2]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 2007 – Юлия Каменова (Коалиция „Единство“ – НДСВ, ГЕРБ) печели на втори тур с 50,50% срещу Деми Димитров (БСП).
  • 2003 – Юлия Каменова (НДСВ) печели на втори тур с 54% срещу Деми Димитров (БСП).
  • 1999 – Георги Георгиев (ОДС) печели на втори тур с 55% срещу Деми Димитров (БСП и местна коалиция).
  • 1995 – Деми Димитров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 56% срещу Асен Арсенов (Народен съюз).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

По времето на социализма Брусарци има промишлено-аграрна структура – керамичен завод, ремонтен завод, промкомбинат, но след 1989 г. постепенно се деиндустриализира.

Днес в Брусарци се намира първата в България фабрика за производство на биодизел и съпътстващите го продукти фармацевтичен глицерин и торове (калиев фосфат и калиев сулфат).

Възлова железопътна гара на линията Мездра-Видин, от която започва отклонението за Лом; има шосейни връзки с Видин, Лом и Белоградчик.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Здравна служба
  • Детски ясли, детска градина, основно училище (осн. 1880 г.) и читалище „Просвета“.
  • Стадион „Христо Ботев“, капацитет 10 000 души

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор (панаир) – третата седмица на август (събота и неделя), на централния площад.
  • Пазар за животни и други стоки – всяка неделя.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Здравков (1923-1990) – оперен певец (Русенска опера)
  • Петър Луканов (р. 1931) – балетист, хореограф, професор

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кисело зеле със свинско, сухи чушки с боб, баница с тиква, баница с ябълки, пръжки.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I ( А – З ). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 82.
  2. Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]