Почетно звание „Народен“
Почетно звание „Народен“ | |
---|---|
![]() Знак на почетното звание „Народен“.
|
|
Информация | |
Присъждан от | Държавния съвет на НРБ ![]() |
Тип | почетно звание |
Избираемост | Български граждани |
Присъждан за | „изключителни и от особено значение заслуги за изкуството, културата, науката, образованието и здравеопазването“ |
Кампания | За духовното стимулиране в Народна република България. (указ №1094 на Държавния съвет) |
Статус | От 30 декември 1987 г. награждаването е преустановено. |
Дескрипция | Знакът на почетното звание има форма на правилен кръг с диаметър 26 мм, изработва се от жълт метал. |
Пластинки | няма |
Статистика | |
Учредено | С указ от Президиума на VI Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. |
Първо присъждан | на Стефан Македонски 1948 г. |
Последно присъждан | 1987 г. |
Общо присъждан | на 705 души |
Положение в стълбицата на отличията | |
По-високо | „Герой на социалистическия труд“ |
По-ниско | Почетно звание „Заслужил“ |
Почетно звание „Народен“ е третото по старшинство почетно звание в наградната система на Народна република България.
Съдържание
Статут[редактиране | редактиране на кода]
Учредено е с указ №960 от Президиума на 6 Велико Народно събрание на 15 юни 1948 г. Правно е регламентирано с указ на Държавния съвет №1094 за духовното стимулиране в НРБ (1974), с правилник за прилагане на указа (1975) и с отделен статут. Първоначално се присъжда от Президиума на Народното събрание, а след 1971 г. званието се присъжда от Държавния съвет на НРБ на български граждани. С почетното звание „Народен” се награждават удостоени вече със званието „Заслужил“ дейци на изкуството и културата, научни работници, учители и лекари за техните „изключителни и от особено значение заслуги за изкуството, културата, науката, образованието и здравеопазването”.
Удостоените със званието „Народен” получават грамота от Държавния съвет на НРБ, знака на званието и добавка към месечната заплата или пенсия от 100 лева, а удостоените с това звание преди 17 май 1966 - 140 лева. Дейците на науката, изкуството, културата и просветата се удостояват със званието „Народен” в чест на 24 май, а останалите категории - в чест на 1 май или в деня на професионалните им празници. С указ №3520 на Държавния съвет на НРБ от 30 декември 1987 г. двете почетни звания „Заслужил“ и „Народен“ са отменени. Със почетното звание „Народен“ са удостоени 705 души.
Категории[редактиране | редактиране на кода]
Обособени са общо 14 вида почетни звания:
- Народен артист: (277)
- Народен архитект
- Народен деятел на науката: (97)
- Народен деятел на изкуството и културата: (95)
- Народен художник: (82)
- Народен деятел на културата: (40)
- Народен деятел на изкуството: (1)
- Народен деятел на науката и културата: (1)
- Народен лекар: (?)
- Народен полиграфист: (?)
- Народен учител: 1
- Народен деятел на техниката: (?) и други.
Лауреати[редактиране | редактиране на кода]
- Акад. Ангел Балевски (Народен деятел на науката)
- Александър Геров (Народен деятел на културата, 1979)
- Александър Баров (Народен архитект)
- Проф. Георги Брадистилов (Народен деятел на науката, 1974)
- Стоян Венев (Народен художник, 1954)
- Панчо Владигеров (Народен артист, 1949)
- Рангел Вълчанов (Народен артист, 1981)
- Никола Анастасов (Народен артист, 1980)
- Георги Георгиев – Гец (Народен артист)
- Стефан Гецов (Народен артист)
- Йордан Гюлемезов (Народен полиграфист, 1981)
- Стефан Данаилов (Народен артист, 1983)
- Ружа Делчева (Народен артист)
- Катя Динева (Народен артист)
- Проф. Иван Дуйчев (Народен деятел на науката 1974)
- Любен Зидаров (Народен художник)
- Саздо Иванов (Народен деятел на науката, 1972)
- Лили Иванова (Народен артист, 1981)
- Любомир Кабакчиев (Народен артист)
- Георги Калоянчев (Народен артист, 1967)
- Камен Калчев (Народен деятел на културата)
- Димитър Киров (Народен художник, 1985)
- Тодор Костов (Народен артист)
- Симеон Кръстанов (Народен учител, 1981)
- Стефан Македонски (Народен артист, 1948)
- Акад. Проф. Евгени Матеев (Народен деятел на науката)
- Величко Минеков (Народен художник)
- Александър Мутафов (Народен художник, 1952)
- Стоянка Мутафова (Народен артист, 1980)
- Никола Николов (Народен архитект)
- Светослав Обретенов (Народен артист, 1970, посмъртно)
- Димитър Осинин (Народен деятел на културата, 1971)
- Тодор Павлов (Народен деятел науката и културата, 1956)
- Асен Петров (Народен деятел на изкуството, 1970)
- Иван Попов (Народен деятел на техниката, 1972)
- Йордан Радичков (Народен деятел на културата, 1978)
- Георги Русев (Народен артист, 1977)
- Акад. Светлин Русев (Народен художник)
- Стефан Савов (Народен артист, 1963)
- Стефан Савов (Народен художник, 1987)
- Георги Стоилов (Народен архитект)
- Танчо Василев Стоянов ( Народен учител, 1985)
- Вълкана Стоянова (Народен артист, 1972)
- Проф. Димитър Табаков (Народен деятел на науката)
- Проф. Александър Танев (Народен артист)
- Цено Тодоров (Народен художник)
- Дечко Узунов (Народен художник)
- Димитър Узунов (Народен артист)
- Кирил Цонев (Народен художник, 1971)
- Акад. Димитър Шопов (Народен деятел на науката)
- Акад. Тодор Павлов (Народен деятел на науката и културата)
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Знакът на почетното звание има форма на правилен кръг с диаметър 26 мм, изработен от жълт метал. В медальон в средата на знака е изобразен факел, околовръст са две лаврови клончета, а отгоре – миниатюрна петолъчка. В основата е изписано наименованието на почетното звание (НАРОДЕН). Отличието се носи на петоъгълен носач, върху който с емайл е нанесен националният трикольор.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- „Каталог Български ордени и медали“. 2001 Веселин Денков
- „Българските ордени и медали“. 2002 Тодор Петров
- „Ордени и медали в България“. 1998 Тодор Петров
- „10 ноември превратът 1989“. 1999 Боян Георгиев Трайков
- „Българска Енциклопедия от А-Я“. 2005 Авторски колектив към БАН
- „България 20 век“. 1999 Авторски колектив
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Българските ордени и медали“. 2002 Тодор Петров / ISBN 9545092408
- „Енциклопедия България 1978-1996“ Издателство на БАН/Академично издателство “Проф. Марин Дринов”. Ред. Вл. Георгиев и др]