Йоан Левиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан Левиев
Роден
Починал
11 март 1994 г. (59 г.)
Националност Флаг на България България
Стил „Пловдивска школа от 1960-те“
Академия ВИИИ „Н. Павлович“
Учители проф. Георги Богданов
Направление живопис, стенопис
Награди Заслужил художник

Йоан Исаков Левиев е български художник от еврейски произход. Брат е на джаз-музиканта Милчо Левиев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1958 г. завършва специалност монументално-декоративна живопис в Художествената академия в класа на проф. Георги Богданов.

Работи в областта на стенните изкуства – монументална и декоративна стенопис, сграфито и мозайка, сценографията, кавалетната живопис и илюстрацията.

От 1960 г. взима редовно участие в пловдивските окръжни изложби, в младежките биеналета в Париж (1961, 1963), Шчечин (1965), в общите художествени изложби на СБХ и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. От 1970 година нататък урежда множество самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна, Варшава, Прага, Лос Анджелис.[1]

Левиев е член на новаторската пловдивска школа на 1960-те – група, в която влизат още Енчо Пиронков, Георги Божилов, Димитър Киров, Колю Витковски и Христо Стефанов, известни като Априлското поколение.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творби на Йоан Левиев са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галерии в страната и чуждестранни сбирки. Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив съхранява колекция от негови проекти за монументални творби.

Сценография[редактиране | редактиране на кода]

Оперни постановки:

Постановки на балетите:

Монументални и декоративни творби [1][редактиране | редактиране на кода]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си Левиев е удостоен с множество отличия, сред които награди на Община Пловдив през 1968 и 1971 г., орден „Кирил и Методий“ – I степен (1970), награди на СБХ за живопис (1970, 1971, 1978) и за монументално изкуство (1979, 1983). Присъдено му е държавното звание Заслужил художник.

Основна библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Чулова-Маркова, Д., Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество, С., 2007
  • Чулова-Маркова, Д., „Стенописната украса на увеселителни заведения в град Пловдив като легитимация на творческа общност сред пловдивската група на художниците“. Сборник Кафене Европа, 2007
  • Чулова-Маркова, Д., „Измерения на историческа памет в две сграфитни пана от Йоан Левиев на фасадата на Исторически музей в град Перущица“, сб. Перущица гласове от миналото, настоящето и бъдещето, т.7, 2006, изд. ИМН, Пловдив.
  • Чулова-Маркова, Д., „История и митология в творчеството на пловдивските художници монументалисти през 60-те-80-те години на ХХ век“, сп. Минало, кн.3/4, 2004 г.
  • Чулова-Маркова, Д., „Йоан Левиев – споделената стихия“, в. Култура, бр. 40/41 от 29.10.2004 г.
  • Чулова-Маркова, Д., „Непознатият Йоан Левиев (1934 – 1994) – монументалистът на страниците на книгата“, сп. Проблеми на изкуството 2001, кн.3
  • Маразов, Иван, „Иван Левиев“, С. 1980

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]