Евреи в България
| Евреи в България | |||||||||||||
| |||||||||||||
| Численост и ареал | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общ брой | 1363 (2001 г.)[2] 1162 (2011 г.) 6000 български граждани от пълен или частичен еврейски произход според „Шалом“[3] | ||||||||||||
| София Бургас | |||||||||||||
| Описание | |||||||||||||
| Език | Иврит и български | ||||||||||||
| Религия | Юдаизъм | ||||||||||||
| Сродни групи | Евреи | ||||||||||||
_-_Prodigy_Pianist_Sigi_Weissenberg.jpg){kind=small}
Евреите в България са народност от еврейски произход, част от населението на Република България. Според последното преброяване – от 2011 г., като евреи са се самоопределили 1162 души. От тях 1130 са дали отговор за майчин език и етническа група. За майчин език български са посочили 897 души, иврит са посочили 120, руски 61, арабски 3, а друг 39. Юдаизма изповядват 706 души.
Към края на Втората световна война евреите в България са около 48 000 души. По-голямата част от тях се преселва в Израел през 1948 г.
История на евреите в България
[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на евреите според преброяванията на населението в България през годините:[4][5]
| Година | Дял (в %) | Численост |
| 2001 | 0.017 | 1363 |
| 2011 | 0.015 | 1162 |
Преброяване през 2001 г.
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на евреите по области, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]
| Област | Численост | Дял (в %) |
|---|---|---|
| Общо | 1363 | 0.017 |
| Благоевград | 8 | 0.002 |
| Бургас | 30 | 0.007 |
| Варна | 67 | 0.014 |
| Велико Търново | 1 | под 0.001 |
| Видин | 4 | 0.003 |
| Враца | 3 | 0.001 |
| Габрово | 1 | под 0.001 |
| Добрич | 2 | 0.001 |
| Кърджали | 1 | под 0.001 |
| Кюстендил | 29 | 0.017 |
| Ловеч | 1 | под 0.001 |
| Монтана | 3 | 0.001 |
| Пазарджик | 8 | 0.002 |
| Перник | 1 | под 0.001 |
| Плевен | 32 | 0.010 |
| Пловдив | 161 | 0.022 |
| Разград | 8 | 0.005 |
| Русе | 29 | 0.010 |
| Силистра | 4 | 0.002 |
| Сливен | 4 | 0.001 |
| Смолян | 1 | под 0.001 |
| Софийска | 3 | 0.001 |
| София | 892 | 0.076 |
| Стара Загора | 15 | 0.004 |
| Търговище | 1 | под 0.001 |
| Хасково | 17 | 0.006 |
| Шумен | 21 | 0.010 |
| Ямбол | 16 | 0.010 |
Известни български евреи
[редактиране | редактиране на кода]- Етиен Леви – певец
- Зелма Алмалех, журналист и кинодраматург; била е главен редактор на информационната агенция БГНЕС. Списва сайта за култура „Въпреки“. Завършила е специалност „Телевизионна журналистика и документално кино“ в СУ. Нейни документални филми са получили национални и международни отличия. Обнародва и в интернет изданието „Маргиналия“.
- Леа Коен, музиколог, писател, посланик
- Соломон Паси – политик
- Рихард Езра – режисьор
Еврейски организации в България
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Аврамов, Р. „Спасение“ и падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940 – 1944 г., С., 2012
- Chary, F. B. The Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940 – 1944. Pittsburgh, 1972.
- Бояджиев, Х. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. С., 1991.
- Барух, Н. Откупът. Цар Борис и съдбата на българските евреи. С., 1991.
- Оцеляването. Сборник от документи 1940 – 1944. Съст. Д. Коен. С., 1995.
- Бар-Зоар, М. Извън хватката на Хитлер. С., 1999.
- Нисим, Г. Човекът, който спря Хитлер. Историята на Димитър Пешев, спасил евреите на една нация. С., 2000.
- Евреите по българските земи. Родова памет и историческа съдба. Съст. и ред. Еми Барух. С., 2000.
- Българи и евреи. Ч. I. С., 2000, 296 с.; Ч. II. С., 2001, 290 с.
- Stefanov, P. Bulgarians and Jews throughout History. Religion in Eastern Europe, XXII, 2002, December, № 6, 1 – 11. Български превод: Стефанов, П., архим. Антисемитизмът в България – минало и настояще. – Любословие (Шумен). Т. 4, 2003, 130 – 141.
- Карахасан-Чънар, Ибрахим. Етническите малцинства в България. С., 2005, 73 – 98.
- Стефанов, П., архим. Антиюдейството в България през XIV век. – В: Търновска книжовна школа. Т. 8. Евтимий, Патриарх Търновски, и неговата духовна мисия в Европа. Гл. ред. Г. Данчев. С., 2007, 731 – 750.
- Дубова, Л. Л., Г. Й. Чернявский. Опыт беды и выживания. Судьба евреев Болгарии в годы Второй мировой войны. С., 2007.
- Ардити, С. Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III – гонител или приятел на българските евреи. Русе, 2008.
- Коен, Д. Евреите в България (1878 – 1949). Студии. С., 2008.
- Райчевски, Ст. Българи и евреи през вековете. С., 2008.
- Занд, Ш. Изобретяването на еврейския народ. С., 2011.
- Dimana Trankova, Anthony Georgieff. Guide to Jewish Bulgaria Архив на оригинала от 2011-09-08 в Wayback Machine.. Vagabond Media Sofia. 2011.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кратка историческа справка за историята на евреите в България на сайта на Националния съвет на религиозните общности в България
- ↑ Справка по данни на НСИ
- ↑ Справка на сайта на „Шалом“
- 1 2 „Етнически състав на България, според преброяването на населението през 2001 г.“ // miris.eurac.edu. Архивиран от оригинала на 15 юли 2018. Посетен на 18 август 2017.
- ↑ Население по местоживеене, възраст и етническа група в България през 2011 година // nsi.bg, 2011. Посетен на 18 август 2017.
| ||||||||||||||||||||
