Леа Коен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леа Коен
българска писателка и политик
Lea Koen Bulgarian writer musicologist diplomat and politician B.jpg
Родена
29 юни 1942 г. (80 г.)

Учила вНационална музикална академия
Утрехтски университет
Научна дейност
ОбластМузикознание
Работила вВисш музикален институт,
Софийска филхармония
Политика
ПартияСДС
Депутат
VII ВНС   
Семейство
СъпругВладимир Божков[1]
Шарл Аугсбургер
Леа Коен в Общомедия

Леа Пепо Коен[2] (на латиница: Lea Cohen) е български писател, музиколог, дипломат и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 29 юни 1942 година в София в семейството на юристи от еврейски произход.[3] Завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в Българската държавна консерватория, а след това е докторант по история на музиката в Утрехт, Нидерландия.

През следващите години издава няколко книги за историята на музиката, включително монография за Любомир Пипков[4], както и редица преводи от френски език – критическото наследство на Клод Дебюси, Морис Метерлинк, Жан Кокто, съвременни френски и нидерландски автори. Редактор е в списание „Българска музика“, преподавател във Висшия музикален институт, директор на Софийската филхармония, главен драматург и изпълнителен директор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

През 1990 г. е избрана за депутат в VII велико народно събрание от квотата на Съюза на демократичните сили (СДС). След това е посланик в Белгия, Люксембург и ЕС (1991 – 1993), Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС (1993 – 1996), Швейцария и Лихтенщайн (1997 – 2001).

През ноември 2014 г. заедно с Милена Фучеджиева и Виктория Бисерова възражда Клуба на българските писателки.[5]

Художествено творчество[редактиране | редактиране на кода]

След 1996 г. Леа Коен започва да пише романи, като са публикувани:

  • „Докато смъртта ни раздели“ (1996, 1999, 2014)
  • „Кратката вечност на Алма М.“ (1997, 1998, 2014)
  • „Флориада“ (1998, 2014)
  • „Консорциум Alternus“ (2005)
  • „Кандидат-президента“ (2007)
  • „Близка връзка“ (2007)
  • „Преследвачът на звуци“ (2008)
  • „Сбогом, Брюксел“ (2011)
  • „Събирачът на дневници“ (2014)
  • „Рафаел“ (2017)

През 2012 г. написва документалната книга „Ти вярваш. Осем погледа върху Холокоста на Балканите“, която на следващата година е издадена и на английски език в Скопие – „You believe: eight views on the Holocaust in the Balkans“.

Книгите ѝ са на съвременна тематика, разглеждат сложните интимни отношения в условията на болезнена съвременна действителност. Двата романа – „Консорциум Алтернус“ и „Кандидат-президента“ – носят черти на съвременен исторически трилър. „Близка връзка“ ги оформя в трилогия за трудния път на членовете и приятелите на едно семейство от края на Втората световна война до наши дни.

„Преследвачът на звуци“ е документална фикция, в която съдбата на няколко млади музиканти от края на 60-те години и опитът им да емигрират на Запад са разказани на фона на документално представени политически събития, пречупени през вижданията на хора на изкуството. Това е първа част от нова трилогия, посветена на емиграцията.

„Рафаел“ е документален роман върху събития от 30-те и 40-те години. Върху романа има и написан сценарий.

Творби от Леа Коен са преведени на немски, испански, френски, английски, македонски, сръбски, албански, турски, гръцки и румънски език.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]