Яни Милчаков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яни Милчаков
български литературен теоретик, политик и дипломат
Роден
Починал
2 август 2017 г. (62 г.)
Учил вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Ягелонски университет
Научна дейност
ОбластФилология, социология
Работил вШуменски университет
УниБИТ
Публикации„Стих и поезия“ (1990)
„Социални полета на литературата“ (2009)
Известен сизследванията си в областта на стихознанието и социологията на литературата
Политика
ПартияСъюз на демократичните сили
Депутат
XXXVI НС   
Семейство
ДецаМила, Елена, Гергана, Христо

Яни Михайлов Милчаков е литературен теоретик, българист и славист, професор в Шуменския университет и в УниБИТ; народен представител и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 май 1955 г. в Стара Загора.[1] Средно образование завършва в Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна, откъдето е и едно от хобитата му – дърворезбата.[2] През 1980 г. завършва българска филология в Шуменския университет.[3]

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Доктор по славянска филология на Ягелонския университет в Краков, Полша (1990) и по теория на литературата на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ с дисертация на тема „Римата в българската възрожденска поезия. Развой и типология“[4]. Доцент (1995) и професор по теория на литературата в Шуменския университет (2010). Професор в катедра „Книга и общество“ към УниБИТ[5].

Специализации в областта на теорията на литературата в Софийския университет (1981–1982) и Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“ (1987).

Лектор по български език, литература и култура в Ягелонския университет, Краков, Полша (1987–1991).

Изнася лекции във Вилнюския университет, Литва (1994), Прешовския университет, Словакия (1999), Витембергския университет, Германия (2005) и Загребския университет, Хърватия (2011).

Умира след тежко боледуване на 2 август 2017 г. в София.[6]

Научна и творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основните интереси на Милчаков са в областта на българската литературна история, теорията на стиха, социологията на културата и масмедиите, историята на цензурата, балканистиката[7], славистиката.

Проф. Яни Милчаков по време на Шестите Атанас-Славови четения в Нов български университет, 18 януари 2016 г.

Книгата му „Стих и поезия“ се нарежда сред класическите български изследвания по стихознание, наред с „Българско стихознание“ на Мирослав Янакиев и „Стихът като възможност за избор“ на Рая Кунчева.[8]

Обществена и политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Народен представител в XXXVI обикновено народно събрание (1991–92). Посланик на България в Полша (1992–1996)[9], Словакия (1998–2001)[10], СР Югославия (Сърбия и Черна гора) (2001–2005)[11]. Международен експерт към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с мисии в Украйна, Сърбия, Косово, Таджикистан и Киргизстан (след 2005).

Член на Сдружението на български писатели.

Председател на атестационна комисия на Института за литература, БАН (2010).

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Стих и поезия“. София: „Просвета“, 1990, 117 с.[12]
  • „Социология на литературата, език и политика“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, 183 с.[13][14][15][16]
  • „Българска стихотворна култура (ХVII–ХХ век)“. Варна: Изд. „Словесност“, 2006, 368 с. (ISBN 978-954-356-001-1)[17][18]
  • „Социални полета на литературата“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2009, 339 с. (ISBN 978-954-07-2836-0)[19][20]
  • „Паралитературата: социология, текстология, медиатори“ (в съавторство с Е. Борисова и П.Шуликов). Велико Търново, Изд. „Фабер“, 2009, 230 с. (ISBN 978-954-400-149-0)[21]
  • „Яни Милчаков – дипломация, социология, стихознание (изследвания и материали)“. Съставител доц. Мая Горчева. София, Изд. „За буквите – О писменехь“, 2018.

Публикувани рецензии[редактиране | редактиране на кода]

  • „За едно изследване на свободния стих“ (рец. за О. Овчаренко. „Русский свободный стих“. М., „Современник“, 1984) – сп. „Език и литература“, 1986, кн. 4, с. 100–104.
  • „Българският стих – плодотворен изследователски избор“ (рец. за Рая Кунчева. „Стихът като възможност за избор“. С., 1988) – сп. „Език и литература“, 1989, кн. 4, с. 110–113.
  • „За идеологията на паметта и режимите на забравата“ (за Бойко Пенчев, „Септември `23: идеология на паметта“. С., Просвета, 2006) – в. „Литературен вестник“, бр. 16, год. 17, 25.04–1.05.2007.
  • „Сталинизмът като писателско всекидневие, битова конюнктура, литература, халтура“ (рец. за В. Антипина. „Повседневная жизнь советских писателей – 1930-1950-е годы“. М., 2005) – в. „Литературен вестник“, бр.18, год. 17, 16–25.05.2007.
  • „Старинната култура на Възраждането и вечните човешки емоции“ (рец. за книгата: Румяна Дамянова. „Емоциите в културата на българското Възраждане“. С., 2008) – сп. „Любословие“, кн. 11, 2011, с. 146–149.
  • „Повторението на опита и сътворението на смисъла“ (рец. за Радосвет Коларов. „Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността“. Изд. „Просвета“, С., 2009) – сп. „Литературна мисъл“, кн. 1, год. LIII, 2010, с. 195–198.
  • „Скритият заек, мъртвите таланти и живите пътища“ (рец. за книгата Йордан Ефтимов. „Тук лежи заекът“. Изд. Сиела, С., 2010) – в. „Култура“, бр. 8 (2626), год. LV, 4 март 2011, с. 3.
  • „Колко може да е интересна душата на литературоведа“ (рец. за книгата на Антоанета Алипиева. „В театъра на литературата“. Изд. Слово, ВТ, 2012) – в. „Литературен вестник“, 31 октомври 2012, бр. 35, с. 3.

Държавни и/или научни награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 – Командорски кръст за заслуги към Република Полша
  • 2001 – Орден на Белия двоен кръст (Словакия)
  • 2005 – Югославска звезда I степен (Сърбия и Черна гора)[22]
  • 2010 – Награда на Шумен за научна дейност[23]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Биографична справка за Яни Милчаков, сайт на Радикал-демократическата партия.
  2. ↑ „Проф. д-р Яни Милчаков: „Хобито и професията ми са свързани – чета хубава литература и не мога да избягам от литературоведа“, интервю на Цонка Ефтимова, в. „Шуменска заря“, 12 септември 2010 г.
  3. ↑ Яни Милчаков - дипломация, социология, стихознание // milchakov.unibit.bg. Посетен на 25 януари 2023.
  4. ↑ Яни Михайлов Милчаков Архив на оригинала от 2023-02-25 в Wayback Machine., НАЦИД.
  5. ↑ Академичен състав на УниБИТ Архив на оригинала от 2012-12-23 в Wayback Machine. на сайта на УниБИТ.
  6. ↑ „Почина проф. Яни Милчаков“, shum.bg, 3 август 2017 г.
  7. ↑ „Проф. Милчаков за историята на Балканите“, БНТ, „Панорама“, 25 февруари 2011 г.
  8. ↑ „Когато става дума за стихознание, вече можем спокойно да посочим поне четири имена – Мирослав Янакиев, Атанас Славов, Рая Кунчева и Яни Милчаков...“ в Йордан Ефтимов, „Можела да бъде и „весела наука“ Архив на оригинала от 2010-12-21 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, год. 13, бр. 9, 5 март 2003 г.
  9. ↑ Народно събрание на Република България, Сто двадесет и второ заседание[неработеща препратка], Стенограми от пленарни заседания, 11 септември 1992 г.
  10. ↑ „Петър Стоянов назначава нов посланик в Словакия“, в. „Стандарт“, бр. 2048 от 11.06.1998 г.
  11. ↑ „Стоянов освободи шестима посланици“, в. „Сега“, 18 май 2001 г.
  12. ↑ Бойко Пенчев, „Веселата наука“. – рец. в „Литературен вестник“, бр. 3, год. II, 24–31 януари 1992.
  13. ↑ Бойко Пенчев, „Преди литературата вехне нейната социология“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 36, год. 11, 31.10–6.11.2001.
  14. ↑ Амелия Личева, „Поглед към литературната социология“, рец. във в. „Култура“, бр. 37 (2198), год. ХLV, 26.10.2001.
  15. ↑ Борис Ангелов, „Социология на литературата, език и политик“ на Яни Милчаков, рец. в LiterNet, 27.04.2002 г.
  16. ↑ Елка Димитрова, „Социология на литературата, език и политика“ – рец. във в. „Литературен форум“, бр. 36 (477), 6–12.11.2001 г.
  17. ↑ Антоанета Алипиева, „Как частният проблем на стихознанието може да се окаже мащабен разказ за културната ни съдба“, рец. в сп. „Български език и литература“, 2007, № 1, с. 66–68; публикация в електронно списание LiterNet, 31.05.2007, № 5 (90).
  18. ↑ К. Кунчев, „Еволюционните параметри на българския стих през „премерения“ поглед на Яни Милчаков“ – рец. в сп. „Любословие“, № 9, 2008, с. 233–236.
  19. ↑ Пламен Шуликов, „Поредно „литературно бягство“. Този път - в социологията“, рец. в „Литературен вестник“, № 23, год. 19, 24–30.06.2009, публикация в електронно списание LiterNet, 25.06.2009, № 6 (115).
  20. ↑ Бойко Пенчев, „Литературоведската умереност срещу теоретичния фанатизъм“ – рец. в сп. „Литературна мисъл“, 2009, № 2, с. 162–164.
  21. ↑ Пламен Шуликов, Евдокия Борисова, Яни Милчаков, „Поезия и парапоезия. Стихова норма и стихотворна психотичност“, откъс от монографията на сайта „Литермедия“, дата на публикуване 11 юни 2009 г.
  22. ↑ „Draskovic decorates Bulgarian Ambassador", Daily Survey (The Ministry of Foreign Affairs of Republic of Serbia Bulletine), Belgrade, 14 юли 2005.
  23. ↑ Предложение от доц. Русанка Петрова, председател на ПК „Просвета, образование и наука“ към Общински съвет Шумен относно Определяне носителите на „Наградата на Шумен“ в системата на образованието и науката[неработеща препратка].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Яни_Милчаков&oldid=12115044“.