Яни Милчаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Яни Милчаков
български литературен теоретик и историк
Проф. Яни Милчаков в кабинета си в Шумен, 2013 г.
Проф. Яни Милчаков в кабинета си в Шумен, 2013 г.

Роден
Починал
2 август 2017 г. (62 г.)
Научна дейност
Област Филология, социология
Образование Шуменски университет
Ягелонски университет
Работил в Шуменски университет
УниБИТ
Публикации „Стих и поезия“ (1990)
„Социални полета на литературата“ (2009)
Известен с изследванията си в областта на стихознанието и социологията на литературата
Политика
Партия Съюз на демократичните сили
Депутат XXXVI НС   

Проф. д-р Яни Милчаков е литературен теоретик и историк, българист и славист, народен представител и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яни Милчаков е роден на 31 май 1955 г. в Стара Загора.[1] Средно образование завършва в Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна, откъдето е и едно от хобитата му - дърворезбата.[2]

Образование и академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Доктор по славянска филология на Ягелонския университет в Краков, Полша (1990), професор по теория на литературата в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Професор в катедра „Книга и общество“ към УниБИТ[3].

Специализации в областта на теорията на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“ (1981-1982) и Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“ (1987).

Лектор по български език, литература и култура в Ягелонския университет, Краков, Полша (1987-1991). Лекции във Вилнюския университет, Литва (1994), Прешовския университет, Словакия (1999), Витембергския университет, Германия (2005) и Загребския университет, Хърватия (2011).

Умира след тежко боледуване на 2 август 2017 г. в София.[4]

Научна и творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основните интереси на Милчаков са в областта на българската литературна история, теорията на стиха, социологията на културата и масмедиите, историята на цензурата, балканистиката[5], славистиката.

Проф. Яни Милчаков по време на Шестите Атанасславови четения в Нов български университет, 18 януари 2016 г.

Книгата му „Стих и поезия“ се нарежда сред класическите български изследвания по стихознание, наред с „Българско стихознание“ на Мирослав Янакиев и „Стихът като възможност за избор“ на Рая Кунчева.[6]

Обществена и политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Народен представител в 36 Обикновено народно събрание (1991-92). Посланик на България в Полша (1992-1996)[7], Словакия (1998-2001)[8], СР Югославия (Сърбия и Черна гора) (2001-2005)[9]. Международен експерт към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с мисии в Украйна, Сърбия, Косово, Таджикистан и Киргизстан (след 2005).

Член на Сдружението на български писатели.

Председател на Атестационна комисия към Институт за литература, БАН (2010).

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Стих и поезия“. София: „Просвета“, 1990, 117 с. [10]
  • „Социология на литературата, език и политика“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, 183 с.[11], [12], [13], [14]
  • „Българска стихотворна култура (ХVII-ХХ век)“. Варна: Изд. „Словесност“, 2006, 368 с. (ISBN 9789543560011)[15], [16]
  • „Социални полета на литературата“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2009, 339 с. (ISBN 9789540728360)[17], [18].
  • „Паралитературата: социология, текстология, медиатори“ (в съавторство с Е. Борисова и П.Шуликов). Велико Търново, Изд. „Фабер“, 2009, 230 с. (ISBN 978-954-400-149-0)[19]

Публикувани рецензии[редактиране | редактиране на кода]

  • „За едно изследване на свободния стих“ (рец. за О. Овчаренко. „Русский свободный стих“. М., „Современник“, 1984). - сп. „Език и литература“, 1986, кн.4, с.100-104.
  • „Българският стих - плодотворен изследователски избор“ (рец. за Рая Кунчева. „Стихът като възможност за избор“. С., 1988). - сп. „Език и литература“, 1989, кн.4, с.110-113.
  • „За идеологията на паметта и режимите на забравата“ (за Бойко Пенчев, „Септември `23: идеология на паметта“. С., Просвета, 2006). - в. „Литературен вестник“, бр.16, год. 17, 25.04.-1.05.2007.
  • „Сталинизмът като писателско всекидневие, битова конюнктура, литература, халтура“ (рец. за В. Антипина. „Повседневная жизнь советских писателей - 1930-1950-е годы“. М., 2005). - в. „Литературен вестник“, бр.18, год. 17, 16-25.05.2007.
  • „Старинната култура на Възраждането и вечните човешки емоции“ (рец. за книгата: Румяна Дамянова. „Емоциите в културата на българското Възраждане“. С., 2008). - сп. „Любословие“, кн.11, 2011, с.146-149.
  • „Повторението на опита и сътворението на смисъла“ (рец. за Радосвет Коларов. „Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността“. Изд. “Просвета”, С., 2009). - сп. „Литературна мисъл“, кн.1, год. LIII, 2010, с.195-198.
  • „Скритият заек, мъртвите таланти и живите пътища“ (рец. за книгата Йордан Ефтимов. „Тук лежи заекът“. Изд. Сиела, С., 2010). - в. „Култура“, бр.8 (2626), год. LV, 4 март 2011, с.3.

Държавни и/или научни награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1996 - Командорски кръст за заслуги към Република Полша
  • 2001 - Орден на Белия двоен кръст (Словакия)
  • 2005 - Югославска звезда I степен (Сърбия и Черна гора)[20]
  • 2010 - Награда на Шумен за научна дейност[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографична справка за Яни Милчаков, сайт на Радикал-демократическата партия.
  2. „Проф. д-р Яни Милчаков: „Хобито и професията ми са свързани – чета хубава литература и не мога да избягам от литературоведа“, интервю на Цонка Ефтимова, в. „Шуменска заря“, 12 септември 2010 г.
  3. Академичен състав на УниБИТ на сайта на УниБИТ.
  4. „Почина проф. Яни Милчаков“, shum.bg, 3 август 2017 г.
  5. „Проф. Милчаков за историята на Балканите“, БНТ, „Панорама“, 25 февруари 2011 г.
  6. „Когато става дума за стихознание, вече можем спокойно да посочим поне четири имена – Мирослав Янакиев, Атанас Славов, Рая Кунчева и Яни Милчаков...“ в Йордан Ефтимов, „Можела да бъде и „весела наука“, в. „Литературен вестник“, год. 13, бр. 9, 5 март 2003 г.
  7. Народно събрание на Република България, Сто двадесет и второ заседание, Стенограми от пленарни заседания, 11 септември 1992 г.
  8. „Петър Стоянов назначава нов посланик в Словакия“, в. „Стандарт“, бр. 2048 от 11.06.1998 г.
  9. „Стоянов освободи шестима посланици“, в. „Сега“, 18 май 2001 г.
  10. Бойко Пенчев, „Веселата наука“. - рец. в „Литературен вестник“, бр.3, год. II, 24-31.01.1992
  11. Бойко Пенчев, „Преди литературата вехне нейната социология“, рец. в „Литературен вестник“, бр.36, год. 11, 31.10-6.11.2001
  12. Амелия Личева, „Поглед към литературната социология“, рец. във в. „Култура“, бр.37 (2198), год. ХLV, 26.10.2001
  13. Борис Ангелов, „Социология на литературата, език и политик“ на Яни Милчаков, рец. в LiterNet, 27.04.2002 г.
  14. Елка Димитрова, „Социология на литературата, език и политика“. - рец. във в. „Литературен форум“, бр. 36 (477), 6.-12.11.2001 г.
  15. Антоанета Алипиева, „Как частният проблем на стихознанието може да се окаже мащабен разказ за културната ни съдба“, рец. в сп. „Български език и литература“, 2007, № 1, с. 66-68; електронна публикация в електронно списание LiterNet, 31.05.2007, №5 (90)
  16. К. Кунчев, „Еволюционните параметри на българския стих през „премерения” поглед на Яни Милчаков“. - рец. в сп. „Любословие“, №9, 2008, с.233-236
  17. Пламен Шуликов, „Поредно „литературно бягство“. Този път - в социологията“, рец. в „Литературен вестник“, №23, год. 19, 24-30.06.2009, електронна публикация в електронно списание LiterNet, 25.06.2009, №6 (115)
  18. Бойко Пенчев, „Литературоведската умереност срещу теоретичния фанатизъм“. - рец. в сп. „Литературна мисъл“, 2009, №2, с.162-164
  19. Пламен Шуликов, Евдокия Борисова, Яни Милчаков, „Поезия и парапоезия. Стихова норма и стихотворна психотичност“, откъс от монографията на сайта „Литермедия“, дата на публикуване - 11 юни 2009 г.
  20. „Draskovic decorates Bulgarian Ambassador", Daily Survey (The Ministry of Foreign Affairs of Republic of Serbia Bulletine), Belgrade, July 14, 2005
  21. Предложение от доц. Русанка Петрова, председател на ПК „Просвета, образование и наука“ към Общински съвет Шумен относно Определяне носителите на „Наградата на Шумен“ в системата на образованието и науката

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]