Направо към съдържанието

Яни Милчаков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яни Милчаков
български литературен теоретик, политик и дипломат
Роден
Починал
2 август 2017 г. (62 г.)
Учил вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Ягелонски университет
Работил вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Университет по библиотекознание и информационни технологии
Научна дейност
ОбластФилология, социология
Публикации„Стих и поезия“ (1990)
„Социални полета на литературата“ (2009)
Известен сизследванията си в областта на стихознанието и социологията на литературата
Политика
ПартияСъюз на демократичните сили
Депутат
XXXVI НС   
Семейство
ДецаМила, Елена, Гергана, Христо

Яни Михайлов Милчаков е литературен теоретик, българист и славист, професор в Шуменския университет и в УниБИТ; народен представител и дипломат.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 май 1955 г. в Стара Загора.[1] Средно образование завършва в Техникума по дърворезба и вътрешна архитектура в Трявна, откъдето е и едно от хобитата му – дърворезбата.[2] През 1980 г. завършва българска филология в Шуменския университет.[3]

Академична кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Доктор по славянска филология на Ягелонския университет в Краков, Полша (1990) и по теория на литературата на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ с дисертация на тема „Римата в българската възрожденска поезия. Развой и типология“[4]. Доцент (1995) и професор по теория на литературата в Шуменския университет (2010). Професор в катедра „Книга и общество“ към УниБИТ[5].

Специализации в областта на теорията на литературата в Софийския университет (1981–1982) и Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“ (1987).

Лектор по български език, литература и култура в Ягелонския университет, Краков, Полша (1987–1991).

Изнася лекции във Вилнюския университет, Литва (1994), Прешовския университет, Словакия (1999), Витембергския университет, Германия (2005) и Загребския университет, Хърватия (2011).

Умира след тежко боледуване на 2 август 2017 г. в София.[6]

Научна и творческа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Основните интереси на Милчаков са в областта на българската литературна история, теорията на стиха, социологията на културата и масмедиите, историята на цензурата, балканистиката[7], славистиката.

Проф. Яни Милчаков по време на Шестите Атанас-Славови четения в Нов български университет, 18 януари 2016 г.

Книгата му „Стих и поезия“ се нарежда сред класическите български изследвания по стихознание, наред с „Българско стихознание“ на Мирослав Янакиев и „Стихът като възможност за избор“ на Рая Кунчева.[8]

Обществена и политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Народен представител в XXXVI обикновено народно събрание (1991–92). Посланик на България в Полша (1992–1996)[9], Словакия (1998–2001)[10], СР Югославия (Сърбия и Черна гора) (2001–2005)[11]. Международен експерт към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа с мисии в Украйна, Сърбия, Косово, Таджикистан и Киргизстан (след 2005).

Член на Сдружението на български писатели.

Председател на атестационна комисия на Института за литература, БАН (2010).

Председател на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2016 г.[12]

Публикации

[редактиране | редактиране на кода]

Монографии

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Стих и поезия“. София: „Просвета“, 1990, 117 с.[13]
  • „Социология на литературата, език и политика“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, 183 с.[14][15][16][17]
  • „Българска стихотворна култура (ХVII–ХХ век)“. Варна: Изд. „Словесност“, 2006, 368 с. (ISBN 978-954-356-001-1)[18][19]
  • „Социални полета на литературата“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2009, 339 с. (ISBN 978-954-07-2836-0)[20][21]
  • „Паралитературата: социология, текстология, медиатори“ (в съавторство с Е. Борисова и П.Шуликов). Велико Търново, Изд. „Фабер“, 2009, 230 с. (ISBN 978-954-400-149-0)[22]
  • „Яни Милчаков – дипломация, социология, стихознание (изследвания и материали)“. Съставител доц. Мая Горчева. София, Изд. „За буквите – О писменехь“, 2018.

Публикувани рецензии

[редактиране | редактиране на кода]
  • „За едно изследване на свободния стих“ (рец. за О. Овчаренко. „Русский свободный стих“. М., „Современник“, 1984) – сп. „Език и литература“, 1986, кн. 4, с. 100–104.
  • „Българският стих – плодотворен изследователски избор“ (рец. за Рая Кунчева. „Стихът като възможност за избор“. С., 1988) – сп. „Език и литература“, 1989, кн. 4, с. 110–113.
  • „За идеологията на паметта и режимите на забравата“ (за Бойко Пенчев, „Септември `23: идеология на паметта“. С., Просвета, 2006) – в. „Литературен вестник“, бр. 16, год. 17, 25.04–1.05.2007.
  • „Сталинизмът като писателско всекидневие, битова конюнктура, литература, халтура“ (рец. за В. Антипина. „Повседневная жизнь советских писателей – 1930-1950-е годы“. М., 2005) – в. „Литературен вестник“, бр.18, год. 17, 16–25.05.2007.
  • „Старинната култура на Възраждането и вечните човешки емоции“ (рец. за книгата: Румяна Дамянова. „Емоциите в културата на българското Възраждане“. С., 2008) – сп. „Любословие“, кн. 11, 2011, с. 146–149.
  • „Повторението на опита и сътворението на смисъла“ (рец. за Радосвет Коларов. „Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността“. Изд. „Просвета“, С., 2009) – сп. „Литературна мисъл“, кн. 1, год. LIII, 2010, с. 195–198.
  • „Скритият заек, мъртвите таланти и живите пътища“ (рец. за книгата Йордан Ефтимов. „Тук лежи заекът“. Изд. Сиела, С., 2010) – в. „Култура“, бр. 8 (2626), год. LV, 4 март 2011, с. 3.
  • „Колко може да е интересна душата на литературоведа“ (рец. за книгата на Антоанета Алипиева. „В театъра на литературата“. Изд. Слово, ВТ, 2012) – в. „Литературен вестник“, 31 октомври 2012, бр. 35, с. 3.

Държавни и/или научни награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1996 – Командорски кръст за заслуги към Република Полша
  • 2001 – Орден на Белия двоен кръст (Словакия)
  • 2005 – Югославска звезда I степен (Сърбия и Черна гора)[23]
  • 2010 – Награда на Шумен за научна дейност[24]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Биографична справка за Яни Милчаков, сайт на Радикал-демократическата партия.
  2. ↑ „Проф. д-р Яни Милчаков: „Хобито и професията ми са свързани – чета хубава литература и не мога да избягам от литературоведа“, интервю на Цонка Ефтимова, в. „Шуменска заря“, 12 септември 2010 г.
  3. ↑ Яни Милчаков - дипломация, социология, стихознание // milchakov.unibit.bg. Посетен на 25 януари 2023.
  4. ↑ Яни Михайлов Милчаков Архив на оригинала от 2023-02-25 в Wayback Machine., НАЦИД.
  5. ↑ Академичен състав на УниБИТ Архив на оригинала от 2012-12-23 в Wayback Machine. на сайта на УниБИТ.
  6. ↑ „Почина проф. Яни Милчаков“, shum.bg, 3 август 2017 г.
  7. ↑ „Проф. Милчаков за историята на Балканите“, БНТ, „Панорама“, 25 февруари 2011 г.
  8. ↑ „Когато става дума за стихознание, вече можем спокойно да посочим поне четири имена – Мирослав Янакиев, Атанас Славов, Рая Кунчева и Яни Милчаков...“ в Йордан Ефтимов, „Можела да бъде и „весела наука“ Архив на оригинала от 2010-12-21 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, год. 13, бр. 9, 5 март 2003 г.
  9. ↑ Народно събрание на Република България, Сто двадесет и второ заседание[неработеща препратка], Стенограми от пленарни заседания, 11 септември 1992 г.
  10. ↑ „Петър Стоянов назначава нов посланик в Словакия“, в. „Стандарт“, бр. 2048 от 11.06.1998 г.
  11. ↑ „Стоянов освободи шестима посланици“, в. „Сега“, 18 май 2001 г.
  12. ↑ „Славейкова награда 2016“ Архив на оригинала от 2019-12-21 в Wayback Machine., сайт на Община Трявна, 5 юни 2015 г.
  13. ↑ Бойко Пенчев, „Веселата наука“. – рец. в „Литературен вестник“, бр. 3, год. II, 24–31 януари 1992.
  14. ↑ Бойко Пенчев, „Преди литературата вехне нейната социология“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 36, год. 11, 31.10–6.11.2001.
  15. ↑ Амелия Личева, „Поглед към литературната социология“, рец. във в. „Култура“, бр. 37 (2198), год. ХLV, 26.10.2001.
  16. ↑ Борис Ангелов, „Социология на литературата, език и политик“ на Яни Милчаков, рец. в LiterNet, 27.04.2002 г.
  17. ↑ Елка Димитрова, „Социология на литературата, език и политика“ – рец. във в. „Литературен форум“, бр. 36 (477), 6–12.11.2001 г.
  18. ↑ Антоанета Алипиева, „Как частният проблем на стихознанието може да се окаже мащабен разказ за културната ни съдба“, рец. в сп. „Български език и литература“, 2007, № 1, с. 66–68; публикация в електронно списание LiterNet, 31.05.2007, № 5 (90).
  19. ↑ К. Кунчев, „Еволюционните параметри на българския стих през „премерения“ поглед на Яни Милчаков“ – рец. в сп. „Любословие“, № 9, 2008, с. 233–236.
  20. ↑ Пламен Шуликов, „Поредно „литературно бягство“. Този път - в социологията“, рец. в „Литературен вестник“, № 23, год. 19, 24–30.06.2009, публикация в електронно списание LiterNet, 25.06.2009, № 6 (115).
  21. ↑ Бойко Пенчев, „Литературоведската умереност срещу теоретичния фанатизъм“ – рец. в сп. „Литературна мисъл“, 2009, № 2, с. 162–164.
  22. ↑ Пламен Шуликов, Евдокия Борисова, Яни Милчаков, „Поезия и парапоезия. Стихова норма и стихотворна психотичност“, откъс от монографията на сайта „Литермедия“, дата на публикуване 11 юни 2009 г.
  23. ↑ „Draskovic decorates Bulgarian Ambassador", Daily Survey (The Ministry of Foreign Affairs of Republic of Serbia Bulletine), Belgrade, 14 юли 2005.
  24. ↑ Предложение от доц. Русанка Петрова, председател на ПК „Просвета, образование и наука“ към Общински съвет Шумен относно Определяне носителите на „Наградата на Шумен“ в системата на образованието и науката[неработеща препратка].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
За него
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Яни_Милчаков&oldid=12661130“.