Тадеуш Василевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тадеуш Василевски
Tadeusz Wasilewski
полски историк и дипломат
Роден
Починал
9 ноември 2005 г. (72 г.)
ПогребанВоенно гробище в Повонзки, Варшава, Полша

Учил въвВаршавски университет[1]
Научна дейност
Областистория, византология
Учил приАлександер Гейщор
Работил вВаршавски университет
Видни студентиХенрик Люлевич, Морослав Нагелски, Анджей Рахуба, Гжегож Ростковски, Витолд Шенкевич, Юзеф Марошек
Публикации„История на България“ (1970, 1988)
НаградиКомандорски кръст на Ордена на Възраждане на Полша
Титлапрофесор
Членува вПолско историческо дружество, Варшавско научно дружество
Семейство
БащаСтефан Вашилевски
МайкаЗенаида Волович

Тадѐуш Лю̀двик Василѐвски (Вашилевски[2]) (на полски: Tadeusz Ludwik Wasilewski) е полски историк медиевист, византолог и дипломат, професор във Варшавския университет, посланик на Полша в България (1991 – 1995). Съавтор на монументалния труд „История на южните и западните славяни“ (на полски: Historia Słowian południowych i zachodnich).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Василевски завършва висшето си образование във Варшавския университет през 1955 г., а по-късно специализира византология при Острогорски в Белград (1960) и при Льомерл в Париж (1965 – 1966).

От 1972 г. е доцент в Историческия факултет на Варшавския университет. Избран е за професор през 1977 г., но поради политически причини званието му е присъдено едва през 1982 г.

Много научни работи на Василевски се отнасят до българската история. Особено внимание заслужават книгите му „Византия и славяните през IX в.“ (1972) и „История на България“ (1970, 1988).

От 15 юли 1991 до края на 1995 г. изпълнява длъжността посланик на Република Полша в Република България.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги от Василевски
  • Historia Bułgarii, Wrocław: Zakład Narodowy im. Ossolińskich, 1970 (wyd. 2 popr. i uzup. 1988).
  • Bizancjum i Słowianie w IX wieku: studia z dziejów stosunków politycznych i kulturalnych, Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1972.
  • (съавтори: Jerzy Skowronek и Mieczysław Tanty), Historia Słowian południowych i zachodnich, Warszawa: PWN, 1977 (wyd. 2 1988).
  • (редактор и съставител) Jan Antoni Chrapowicki, Diariusz. Cz. 1, Lata 1656 – 1664, Warszawa: „Pax“, 1978 (wyd. 2 1988).
  • (редактор и съставител) Bogusław Radziwiłł, Autobiografia, Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 1979.
  • Ostatni Waza na polskim tronie, Katowice: „Śląsk“, 1984.
  • (съавтор: Wacław Felczak), Historia Jugosławii, Wrocław: Zakład Narodowy im. Ossolińskich 1985.
  • Jan Kazimierz, Warszawa: Zamek Królewski 1985.
  • Bulgarija i Vizantija IX-XV vek. Izsledvanija, red. Ivan Božilov, Sofija 1997.
  • (редактор) Aleksander D. Skorobohaty, Diariusz, Warszawa: „DiG“, 2000.
  • (редактор и съставител) Inter Orientem et Occidentem. Studia z dziejów Europy Środkowowschodniej ofiarowane profesorowi Janowi Tyszkiewiczowi w czterdziestolecie pracy naukowej, Warszawa: „DiG“, 2002.
  • (съавтори: Jerzy Skowronek и Mieczysław Tanty), Słowianie południowi i zachodni VI-XX wiek, Warszawa: Książka i Wiedza, 2005.
Публикации за Василевски
  • Божилов И., Тадеуш Василевски и средновековната история на Балканите, 1995, предговор към сборника Василевски Т., България и Византия IX-XV век, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1997, ISBN 954-430-411-8

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. nauka-polska.pl. Посетен на 10 март 2020 г.
  2. Правилна транскрипция на фамилията.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]