Александър Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Йорданов
български политик и литературен историк
Роден

Образование Шуменски университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Висш педагогически институт в Шумен
Работил в Институт за литература при БАН
Политика
Партия СДС
Депутат
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   

Уебсайт www.alexanderyordanov.com

Александър Йорданов Александров е български политик и дипломат, литературен историк и критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1952 г. във Варна. Завършва Българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика (1976-1979). Аспирант (днес – докторант) (1979-1982), литературен сътрудник (1982), научен сътрудник I степен (1986), доцент (2010– ) в Института за литература при БАН.

Доктор с дисертация на тема „Литературната критика на българския модернизъм (Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев)“ (1985).

Председател на 36 Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36 Народно събрание. Народен представител в 7 Велико народно събрание (1990-1991), в XXXVII и XXXVIII народно събрание от СДС. Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС. Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993 – 2000). Заместник-председател на СДС (1991 – 1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС.

Депутат в Европейския парламент от Съюза на демократичните сили (2019–).

Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990 – 1998).

Извънреден и пълномощен посланик:

Ръководител на Департамент „Обществени и хуманитарни науки“ в Европейския политехнически университет в Перник (2010-2011)[1].

Почетен председател на Национално движение „България си ти!“[2].

Главен редактор на седмичника за политика, общество и култура „Демокрация“ (2013). Главен редактор на „Век 21 прес“, електронно издание за общество, политика и култура (2015– )

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Монографии и сборници със статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Личности и идеи. София: „Народна младеж“, 1986, 164 с.
  • В сянката на думите: Статии и етюди. София: „Български писател“, 1989, 319 с.
  • Своечуждият модернизъм: Лит.-крит. изразяване на Димо Кьорчев, Иван Радославов и Гео Милев. София: УИ „Св. Климент Охридски“ и Военноизд. комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993, 295 с.
  • Надеждата срещу безвремието (1993)
  • Да нарушим Сценария!. София: „Век 21 – прес“, 2005, 470 с. (ISBN 9549028224)
  • Завръщане (Конфликти. В кръга на модерното. В лабиринта на лявото. Полемики). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 452 с. (ISBN 9540723124)
  • Време за опозиция. София: „Век 21 – прес“, 2008, 288 с. (ISBN 9789549028256)
  • Днес е хубав ден!. София: „Век 21 – прес“, 2008, 91 с. (ISBN 9789549028249)
  • Blogo, ergo sum! (Позиция. От извора. Полски дни. В Македония. Друг свят). София: „Век 21 – прес“, 2012, 624 с.(ISBN 9789549028270)
  • Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи. София: „Век 21 – прес“, 2012, 412 с.(ISBN 9789549028287)
  • Патриотични уроци. София: „Век 21 – прес“, 2019, 571 с.(ISBN 978-619-91005-1-6)

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Захарий Стоянов. Портреты. София, „София пресс“. 1988, 176 с.
  • Захарий Стоянов. Отчизны славные сыны. София, „София прес“. 1989, 223 с.
  • Райнов, Николай. Съчинения в 5 тома. Т. 1. Ред. кол. Александър Йорданов, Едвин Сугарев. София: „Български писател“, 1989
  • Владимир Василев. Студии, статии, полемики. Състав. Александър Йорданов. София: „Български писател“, 1992
  • Димо Кьорчев. Студии, статии, есета. Състав., предг. и комент. Александър Йорданов. София: „Български писател“, 1993
  • Непознатият Александър Караманов. Поезия, есета, дневник. Предговор, подбор и бележки Александър Йорданов. София, „Век 21–прес“, 2018, 232 с.(ISBN 978-619-91005-0-9)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония