Александър Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Йорданов
български политик, дипломат, литературен историк
Роден
Научна дейност
Област Филология
Образование Висш педагогически институт в Шумен
Работил в Институт за литература при БАН
Политика
Депутат VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   

Александър Йорданов Александров е български политик и дипломат, литературен историк и критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1952 г. във Варна.

Завършва Българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика (1976-1979). Аспирант (днес - докторант) (1979-1982), литературен сътрудник (1982), научен сътрудник I степен (1986), доцент (2010–) в Института за литература при БАН.

Доктор с дисертация на тема „Литературната критика на българския модернизъм (Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев)“ (1985).

Председател на 36 Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36 Народно събрание. Народен представител в 7 Велико народно събрание (1990-1991), в XXXVII и XXXVIII народно събрание от СДС. Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС. Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993-2000). Заместник-председател на СДС (1991-1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС.

Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998).

Извънреден и пълномощен посланик в Полша (1998-2001), Литва, Латвия и Естония (1999-2001) и в Република Македония (2001-2005).

Ръководител на Департамент „Обществени и хуманитарни науки“ в Европейския политехнически университет в Перник (2010-2011)[1].

Почетен председател на Национално движение „България си ти!“[2].

Главен редактор на седмичника за политика, общество и култура „Демокрация“ (2013).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Монографии и сборници със статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Личности и идеи. София: Народна младеж, 1986, 164 с.
  • В сянката на думите: Статии и етюди. София: Български писател, 1989, 319 с.
  • Своечуждият модернизъм: Лит.-крит. изразяване на Димо Кьорчев, Иван Радославов и Гео Милев. София: УИ Св. Климент Охридски и Военноизд. комплекс Св. Георги Победоносец, 1993, 295 с.
  • Надеждата срещу безвремието (1993)
  • Да нарушим Сценария!. София: Век 21 - прес, 2005, 470 с. (ISBN 9549028224)
  • Завръщане (Конфликти. В кръга на модерното. В лабиринта на лявото. Полемики). София: УИ "Св. Климент Охридски", 2006, 452 с. (ISBN 9540723124)
  • Време за опозиция. София: Век 21 - прес, 2008, 288 с. (ISBN 9789549028256)
  • Днес е хубав ден!. София: Век 21 - прес, 2008, 91 с. (ISBN 9789549028249)
  • Blogo, ergo sum! (Позиция. От извора. Полски дни. В Македония. Друг свят). София: Век 21 - прес, 2012, 624 с.(ISBN 9789549028270)
  • Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов - живот, творчество, идеи. София: Век 21 - прес, 2012, 412 с.(ISBN 9789549028287)

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Захарий Стоянов. Портреты. София, София пресс. 1988, 176 с.
  • Захарий Стоянов. Отчизны славные сыны. София, София прес. 1989, 223 с.
  • Райнов, Николай. Съчинения в 5 тома. Т. 1. Ред. кол. Александър Йорданов, Едвин Сугарев. София: Български писател, 1989.
  • Владимир Василев. Студии, статии, полемики. Състав. Александър Йорданов. София: Български писател, 1992.
  • Димо Кьорчев. Студии, статии, есета. Състав., предг. и комент. Александър Йорданов. София: Български писател, 1993.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония