Александър Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Александър Йорданов
български политик, дипломат, литературен историк
Роден
13 февруари 1952 г. (66 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Висш педагогически институт в Шумен
Работил в Институт за литература при БАН
Политика
Депутат VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   

Александър Йорданов Александров е български политик и дипломат, литературен историк и критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1952 г. във Варна.

Завършва Българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен (1976). Работи като журналист и литературен критик на свободна практика (1976-1979). Аспирант (днес - докторант) (1979-1982), литературен сътрудник (1982), научен сътрудник I степен (1986), доцент (2010–) в Института за литература при БАН.

Доктор с дисертация на тема „Литературната критика на българския модернизъм (Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев)“ (1985).

Председател на 36 Народно събрание (1992-1994). Председател на парламентарната група на СДС в 36 Народно събрание. Народен представител в 7 Велико народно събрание (1990-1991), в XXXVII и XXXVIII народно събрание от СДС. Председател (1991-1994) на Комисията по външна политика на 36-то НС. Председател на Радикалдемократическата партия в България (1993-2000). Заместник-председател на СДС (1991-1993). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (2007). Член на Националния съвет на СДС.

Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998).

Извънреден и пълномощен посланик:

Ръководител на Департамент „Обществени и хуманитарни науки“ в Европейския политехнически университет в Перник (2010-2011)[1].

Почетен председател на Национално движение „България си ти!“[2].

Главен редактор на седмичника за политика, общество и култура „Демокрация“ (2013).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Монографии и сборници със статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Личности и идеи. София: „Народна младеж“, 1986, 164 с.
  • В сянката на думите: Статии и етюди. София: „Български писател“, 1989, 319 с.
  • Своечуждият модернизъм: Лит.-крит. изразяване на Димо Кьорчев, Иван Радославов и Гео Милев. София: УИ „Св. Климент Охридски“ и Военноизд. комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993, 295 с.
  • Надеждата срещу безвремието (1993)
  • Да нарушим Сценария!. София: „Век 21 - прес“, 2005, 470 с. (ISBN 9549028224)
  • Завръщане (Конфликти. В кръга на модерното. В лабиринта на лявото. Полемики). София: УИ "Св. Климент Охридски", 2006, 452 с. (ISBN 9540723124)
  • Време за опозиция. София: „Век 21 - прес“, 2008, 288 с. (ISBN 9789549028256)
  • Днес е хубав ден!. София: „Век 21 - прес“, 2008, 91 с. (ISBN 9789549028249)
  • Blogo, ergo sum! (Позиция. От извора. Полски дни. В Македония. Друг свят). София: „Век 21 - прес“, 2012, 624 с.(ISBN 9789549028270)
  • Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов - живот, творчество, идеи. София: „Век 21 - прес“, 2012, 412 с.(ISBN 9789549028287)

Съставителство и редакция[редактиране | редактиране на кода]

  • Захарий Стоянов. Портреты. София, „София пресс“. 1988, 176 с.
  • Захарий Стоянов. Отчизны славные сыны. София, „София прес“. 1989, 223 с.
  • Райнов, Николай. Съчинения в 5 тома. Т. 1. Ред. кол. Александър Йорданов, Едвин Сугарев. София: „Български писател“, 1989
  • Владимир Василев. Студии, статии, полемики. Състав. Александър Йорданов. София: „Български писател“, 1992
  • Димо Кьорчев. Студии, статии, есета. Състав., предг. и комент. Александър Йорданов. София: „Български писател“, 1993

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония