Димитър Тончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Тончев
български политик

Роден
Починал
20 февруари 1937 г. (77 г.)

Образование Одески национален университет
Политика
Депутат
IV ОНС   III ВНС   V ОНС   VI ОНС   VIII ОНС   X ОНС   XII ОНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   
Димитър Тончев в Общомедия
През 1915 г. в Берлин

Димитър Стоянов Тончев е български юрист и политик. Той е един от водачите на Либералната (радославистка) партия, а през 1904 г. сформира собствена Младолиберална партия, която оглавява до края на нейното съществуване през 1920 г. По време на Първата световна война е финансов министър на България и един от лидерите на управляващата коалиция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Тончев е роден е на 7 ноември (26 октомври стар стил) 1859 г. в Калофер. Бил е възпитаник на Южнославянския пансион на Т. Минков в гр. Николаев.[1] Завършва реално училище в Николаев (1880) и Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883).[2] След завръщането си в България е съдия в Пловдив, от 1884 г. е адвокат, а след Съединението се премества в София. Привърженик е на Либералната партия и от 1884 до 1886 г. е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. От 1886 до 1907 г. издава вестник „Пловдив“.[3]

След извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг става част от течението, оглавено от Стефан Стамболов, което започва да бъде наричано Народнолиберална партия. Той е председател на парламента (1887 – 1888) и министър на правосъдието (1888 – 1891). През 1891 г. напуска правителството и се присъединява към Радославистката партия. През следващите няколко години, в които участва в опозицията, той пише няколко труда по гражданско право.[3]

През 1899 – 1901 г. Димитър Тончев участва в правителствата на либералите.[3] През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. През 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Тодор Иванчов.[3] Амнистиран е от Народното събрание след падането на прогресисткото правителство през май същата година. През 1904 г. Тончев сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до нейното вливане в Националлибералната партия през 1920 г.[3]

Заедно с Васил Радославов и Никола Генадиев, Димитър Тончев е лидер на една от трите партии в либералната коалиция, управлявало по време на Първата световна война. На 4 ноември 1919 г. е арестуван, след което е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор като един от главните виновници за включването на България във войната на губещата страна и за последвалата Втора национална катастрофа. В затвора е до 1924 г., когато е амнистиран. Пуснат на свобода, прави опит да се включи в дейността на Националлибералната партия, но това не е допуснато от нейните водачи, които се опитват да се разграничат от старите компрометирани лидери на либералните партии. През следващите години Тончев се оттегля от активна политическа дейност и пише осемтомен коментар на Закона за задълженията и договорите.[3]

Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Коментар върху Закона за наследството том 1 и том 2. 1893; 1896.) – I. издание; 1926/1927 (6 тома) – ІІ. издание
  • Закон за задълженията и договорите. 1896.
  • Противоконституционните закони. 1921.
  • Коментар върху Закона за задълженията и договорите. 1929 – 1937. (8 тома)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906.
  • КАЦАРОВА, Р. Димитър Тончев общественик, политик, партиен лидер. Пловдив: Зомбори, 2011.
  • ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906.
  • ТАШЕВ, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 47. ISSN 0204 – 8906.
  2. ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 225. ISSN 0204 – 8906.
  3. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Теодор Теодоров Министър на финансите (17 юли 1913 – 21 юни 1918) Андрей Ляпчев