Борис Павлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Павлов
български политик
Роден: 1895
Починал: есента на 1952 г.
барака № 25 на о-в Персин, концлагер Белене
Народен представител в:
XXII ОНС   

Борис Павлов Павлов е български политик от Демократическата партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва право в Софийският университет през 1912 г. Участва в Балканските и Първата световна войни. През 1944 година за кратко е назначен за министър на народното просвещение. През 1945 година Народния съд го лишава от свобода за една година (условно) и на 1 година лишаване от граждански права. Като противник на политиката на ОФ е изпратен в лагера Белене през 1946 година[1]. Починал през есента на 1952 г. на горния нар на барака № 25 в концлагера Белене, "втори обект". [2] Реабилитиран посмъртно на 26 август 1996 година с решение № 172 на Върховния съд[3].

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Основни начала на Демократическата партия.Беседа“ (1946)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 224, ISBN 954-528-790-X
  2. . Байчев, д-р Петър, "Кратка справка-спомени и рисунки от Белене", неиздадена.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 333.