Светла Даскалова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светла Даскалова
български политик
Родена: 18 ноември 1921 г.
Починала: 2008 г. (86 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Светла Райкова Даскалова е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на правосъдието в периода 1966 – 1990 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Светла Даскалова е родена на 18 ноември 1921 г. в София в семейството на един от водачите на БЗНС Райко Даскалов,[1] по това време министър на търговията, промишлеността и труда, убит през 1923 година. От 1939 до 1944 година завършва Немската гимназия в гр. София, а след това учи право в Софийския университет.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година се включва активно в дейността на БЗНС и през 1946 година е избрана за народен представител от опозиционния Български земеделски народен съюз - Никола Петков[1] и е секретар на неговата парламентарна група до ликвидирането ѝ през следващата година. На 7 април 1951 година е арестувана от Държавна сигурност[2] и остава в затвора до следващата годин. След освобождаването си става адвокат и започва да сътрудничи на комунистическия режим.

Между 1955 и 1962 година работи в Правния институт. От 1958 до 1990 година отново е народен представител от казионния БЗНС, през 1962 година става подпредседател на Народното събрание.[1] В периода 1966 – 1990 година е министър на правосъдието.[1] От 1966 година е член на Постоянното присъствие на казионния БЗНС,[1] а от декември 1989 до март 1990 година е негов секретар. Член е на Националния съвет на ОФ, Комитета на движението на българските жени и на УС на Съюза на юристите в България.[3] През 1990 година се оттегля от активна политическа дейност.

Светла Даскалова умира през 2008 година в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Петко Д. Петков. Биографичен очерк“ (1955)
  • „Правна защита на жената и детето в НРБ“ (1961)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 146 – 147.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 295, ISBN 954-528-790-X
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 373