Петър Корнажев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Корнажев
български политик и юрист
Роден
1930 г.
Починал
Политика
Депутат VII ВНС   

Проф. Петър Корнажев е български политик и юрист, депутат в Седмото Велико народно събрание (1990 – 1991) и министър на правосъдието в Правителството на Любен Беров (1993 – 1994).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Корнажев е роден в София през 1930 [1]. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, започва работа като адвокат от 1954 [1]. Автор е многобройни научни и публицистични материали – десет книги [2], множество публикации и статии в български списания и вестници, голяма част от които са преведени на немски, френски, полски и руски език. Бил е депутат във Великото Народно събрание и зам.-председател на парламентарната група на СДС, зам.-председател на Изпълнителното бюро на БСДП и член на Координационния съвет на СДС[3], председател на Съюза на българските фондации и зам.-председател на Българската секция на Световната асоциация по наказателно право [1]. След 10 ноември 1989 ръководи възстановения Български адвокатски съюз и фондацията „Янко Сакъзов[1].

По време на Процеса срещу българските медици в Либия сътрудничи на адвоката от българска страна Владимир Шейтанов.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Владеел е немски, руски и латински език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Задна корица на „Речник по етика“, издадена в София през 1993
  2. Петър Корнаджев, биографична справка
  3. Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Някои статии:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за