През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври същата година оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Обявява се против присъединяването на България към Тристранния пакт.[2] Мушанов участва в кампанията за спасяването на българските евреи.
Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 г. затвор.[3] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[4] През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.[5]
В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[6]
↑В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата 2 април 1872 г. за рождена. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки: Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, „Изток-Запад“, 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514
↑ България 20 век: Алманах. София, ИК „Труд“, 1999. ISBN 954-528-146-4. с. 100.
Портал „