Никола Мушанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Мушанов
Никола Стойков Мушанов
български политик

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Политика
Партия Демократическа партия
Народен представител в:
XII ОНС   XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
23-ти министър-председател на България
12 октомври 193119 май 1934
Семейство
Съпруга Райна Мушанова
Никола Мушанов в Общомедия

Никола Стойков Мушанов е адвокат и виден български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е министър-председател на България начело на три правителства (1931 – 1934 г.). Неговият племенник Стойчо Мошанов е също известен български политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Мушанов е роден на 2 април 1872 г. в Дряново. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.[1]

Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.

В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври същата година оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи.

Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 г. затвор.[2] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[3] През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.[4]

В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[5]

Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата 2 април 1872 г. за рождена. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки: Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, "Изток-Запад", 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
  4. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
  5. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 175.
--- министър без портфейл (2 септември 1944 – 9 септември 1944) ---
     Портал „Македония“         Портал „Македония