Направо към съдържанието

Никола Мушанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Мушанов
български политик
Роден
Починал
10 май 1951 г. (79 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Политика
ПартияДемократическа партия
Народен представител в:
XII ОНС   XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
23-ти министър-председател на България
12 октомври 1931 – 19 май 1934
Семейство
СъпругаРайна Мушанова
Никола Мушанов в Общомедия

Никола Стойков Мушанов е адвокат и виден български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е дългогодишен народен представител, министър-председател на България начело на три правителства (1931 – 1934 г.) и министър в други. Неговият племенник Стойчо Мошанов е също известен български политик.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Семейство и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Никола Мушанов е роден на 12 април 1872 г. в Дряново. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.[1]

Основно и средно образование получава в Дряново и Търново, а след това завършва право в Екс ан Прованс (Франция)[2] през 1893 година.[3]

Професионална и политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През следващите години е прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908).[3]

Включва се в Демократическата партия от 1897 г., член на Висшия съвет и на Централното бюро, от 1920 г. е подпредседател, а от 1938 до 1947 г. – председател на партията.[3]

Народен представител (1902 – 1903, 1911 – 1944).[3]

Министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.

В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври същата година оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Обявява се против присъединяването на България към Тристранния пакт.[4] Мушанов участва в кампанията за спасяването на българските евреи.

Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев (2 – 9 септември 1944), което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България.

След Деветосептемврийския преврат

[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е съден от т.нар. „Народен съд“ и осъден на 1 г. строг тъмничен затвор.[5] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[6] През 1947 г. е интерниран в Търново, където живее в бедност в една стая, а къщата му в София е конфискувана. Длъжен е три пъти дневно да се подписва в милицията.[7] В началото на юли 1949 г., вече на 78-годишна възраст, той е арестуван и изпратен в концлагера в Ножарево. Там той трябва да жъне ечемик, но поради напредналата си възраст не може да изпълнява нормите и е преназначен на длъжност „кухненски работник“, а след това „помощник-свинар“.[7]

След концлагера той отново е арестуван на 30 април 1951 г. [8] Разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов.[9] Умира на 21 май в Софийския следствен арест на Държавна сигурност (ул. „Московска“ 5). Официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[8][9]

Имотите, които Никола Мушанов и жена му Райна Мушанова са дарявали за различни каузи, са заграбени от комунистическата власт.[8]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Никола Мушанов е наречен булевард в София (Карта).

Никола и Райна Мушанови са почетни граждани на Дряново.[8]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата 2 април 1872 г. за рождена. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки: Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, „Изток-Запад“, 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514
  2. ↑ Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 68.
  3. 1 2 3 4 Стойко К. Мушанов и Йона Мушанова // Енциклопедия „Дарителството“ (daritelite.bg).
  4. ↑ България 20 век: Алманах. София, ИК „Труд“, 1999. ISBN 954-528-146-4. с. 100.
  5. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
  6. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
  7. 1 2 Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 72.
  8. 1 2 3 4 Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 73.
  9. 1 2 Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 175.
--- → министър без портфейл (2 септември 1944 – 9 септември 1944) → ---
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Мушанов&oldid=12807678“.