Никола Мушанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политика. За архитекта вижте Никола Мушанов (архитект).

Никола Мушанов
български политик

Роден
Починал
21 май 1951 г. (79 г.)
Народен представител в:
XII ОНС   XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
Никола Мушанов в Общомедия

Никола Стойков Мушанов (споменаван и като Никола Мошанов) е адвокат и виден български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на 20 век. Той е министър-председател начело на три правителства през 1931 – 1934 година, негов племенник е Стойчо Мошанов, също известен български политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.

В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври с.г. оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи.

Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 г. затвор.[1] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[2] През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.[3]

В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[4]

Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
  4. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 175.
--- министър без портфейл (2 септември 1944 – 9 септември 1944) ---
     Портал „Македония“         Портал „Македония