Георги Йорданов (БКП)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Йорданов.

Георги Йорданов
Мандат
19 август 1987 г. – 4 юли 1989 г.
Назначен от 9 Народно събрание
Председател на Държавния съвет
  Тодор Живков
Министър-председател
  1986 – 1989 Георги Атанасов
Предшественик Илчо Димитров
Наследник Александър Фол, Асен Хаджиолов
Мандат
19 юни 1986 г. – 19 август 1987 г.
Назначен от 9 Народно събрание
Министър-председател
  1986 – 1990 Георги Атанасов
Предшественик той
Наследник няма
Роден
29 май 1934 г. (1934-05-29) (83 г.)
Полит. партия Българска комунистическа партия (1956 – 1990)
Занятие юристполитик
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Георги Йорданов Момчев е български юрист и политик от Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Животопис и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 май 1934 г. в град Твърдица, Сливенско. През 1956 г. завършва право в Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) и работи като прокурор в Сливен. Получава висше образование – юрист.

Там започва и политическата му кариера – секретар на ГК на ДКМС, завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в ОК на БКП (1960 – 1962), секретар на ГК на БКП (1962 – 1965), секретар на ОК (1965 – 1967), първи секретар на ОК на БКП (1967 – 1971). През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен член. Първи секретар на ГК на БКП в София (1971 – 1979)[1]. Член на БКП от 1956 г. Георги Йорданов е заместник-председател на МС от 29 април 1979 до 19 август 1987 г. и от 4 юли до 18 декември 1989 г., председател е на Съвета за духовно развитие при МС (от 1986) в правителството на Георги Атанасов, министър на културата, науката и просветата в правителството на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 г., кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 1979 до декември 1989 г. Народен представител е между 1971 и 1990 година в 32-то (6-то), 33-то (7-мо), 34-то (8-мо) и 35-то (9-то) Народно събрание. В периода от 2 февруари 1982 до 19 август 1987 г. е председател на Комитета за култура, като в периода 1982 до март 1986 г. този пост заема с ранг на министър (член на правителството) [2]. Племеник на политика и държавника от БЗНС Николай Иванов (политик) и роднина на политика от БСП Чавдар Георгиев. След промените от 1989 г., на 1 април 1990 г. е изключен от БКП като един от най-близките на Тодор Живков и други ръководители хора, но по-късно членството му в БСП е възстановено, а през 1992 г. е привлечен като обвиняем по дело номер 3 за подписани от него като заместник-председател на Министерския съвет и министър на културата, науката и просветата решения на Министерския съвет в периода 1982 – 89 г. за отдаване на безвъзмездна помощ на държави от Третия свят и на братски партии като кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП в периода 1982 – 89 г., които политически съдебни процеси се оказват фарс и обвиненията са снети, а делото е прекратено през 2000 г. Привлечен е и през 1992 г. за свидетел по делото срещу зетя на Тодор Живков Иван Славков, което е прекратено през 1996 г., а Славков – оправдан.

Награден е с 2 ордена „Георги Димитров“ и на орден „13 века България“.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 207.
  2. Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 138

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]