Направо към съдържанието

Владимир Пенев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Пенев
български актьор

Роден

Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Политика
Министър на културата
13 март 2013 – 29 май 2013

Уебсайт
Владимир Пенев в Общомедия

Владимир Николов Пенев (роден на 24 октомври 1958 г.) е български актьор, изпълняващ роли в киното, телевизията и театъра. През 2013 г. става министър на културата в служебното правителство на Марин Райков.

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София, България. Баща му е Никола Пенев, журналист от вестник „Земеделско знаме“.

Средното си образование завършва в 8-о СОУ „Васил Левски“. От 1982 г. е магистър по актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Николай Люцканов с асистент Маргарита Младенова, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

От 1985 до 1992 г. е в състава на Младежки театър „Николай Бинев“ в София. След това е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. От 2003 г. играе в състава на Малък градски театър „Зад канала“. Той изпълнява ролята на Плужека във филма „Дзифт“ от 2008 г.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Владимир Пенев.

Участва в постановките на Театър 199: „Живот х 3“, „Приятнострашно“, „Кралицата майка“ и „Дуети“. Поставя спектакъла „Class“ от Чарлс Еверед, с участието на Юлиян Вергов и Мила Люцканова, с който се дипломира като режисьор.

Пенев играе в „Жана“ и „Идиот 2012“ в Народен театър „Иван Вазов“, „Скъперникът“ и „Човекът, който искаше“ в Малък градски театър зад Канала, „Чайка“ в Театър Азарян, и „Семеен албум“ в Младежкия театър. Също така режисира „Дакота“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. През май 2017 г. замества Захари Бахаров в ролята на Серж в „Арт“ в Сатиричния театър.

През 2019 г. играе главна роля в пълнометражния игрален филм на режисьора на Димитър Радев – „Рая на Данте“, където си партнира с актрисата Радина Боршош.

Година Заглавие Роля Режисьор
1984 Поетът и дяволът Поетът Иван Росенов
1990 Нон грата 3 сериен Димитър Шарков
1993 Нещо във въздуха Петър Попзлатев
1993 Пленникът от Трикери
1996 Бизнесмен бащата Димитър Шарков
1996 Приятелите на Емилия Бердяев Людмил Тодоров
1999 Пясъчен часовник (тв) Сокола Георги Дюлгеров
2001 Посетени от Господ Борис Петър Попзлатев
2002 Рапсодия в бяло Гласът на автора Теди Москов
2004 Един филм на Микеланджело Антонини (късометражен) Режисьорът Николай Тодоров
2005 Патриархат богаташът Еврофеев Дочо Боджаков
2008 Дзифт Плужека Явор Гърдев
2008 Преследвачът (тв) разказвачът Лъчезар Аврамов
2009 Пустинният бегач Григор Лефтеров
2011 Love.net Директор на сп. Давид Илиян Джевелеков
2011 – 2016;2025 Под прикритие Емил Попов различни
2013 Аз съм ти Симеон Петър Попзлатев
2013 Недадените Митрополит Кирил Български различни
2013 Четвърта власт Огнян Радев различни
2014 Прелюбодеяние физикът Александър Явор Веселинов
2015 Бартер Катев Атанас Киряков
2018 Привличане Стоев Мартин Макариев
2018 Откраднат живот професор Асен Цонев различни
2021 Рая на Данте Данте Димитър Радев
2022 Лъжите в нас[1] Отец Никодим[2] Павел Веснаков

Телевизионен театър

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Краят на света“ (1989) (Артър Копит)
  • „Коледна песен“ (1988) (Чарлз Дикенс) – мюзикъл
  • „Шепа скъпоценни камъни“ (1988) – младия Благоев
  • „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Михаил Елмазов
  • „Океан“ (1985) (Александър Щейн)

Измежду многобройните му награди са „Златна маска“ на Международния театрален фестивал „Охридско лято“, „Икар“ за ролята си на Едгар в спектакъла „Мъртвешки танц“ на ТР „Сфумато“ (2007), Аскеер през 1996 г. за ролята на мъжа от „Нирвана“ на Константин Илиев с режисьор М. Младенова, Аскеер през 2007 г. за Едгар от „Мъртвешки танц“, Риека 2007 за главна мъжка роля, Златна ракла 2000 за „Пясъчен часовник“ с режисьор Георги Дюлгеров. През 2010 г. е номиниран за Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Приятнострашно“ на Театър 199.

Носител е на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за водеща мъжка роля“, за ролята на (Арпагон) в „Скъперникът“, Малък градски театър „Зад канала“, 2014.

През 2023 г. печели „Икар“ за водеща мъжка роля за Поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“.

Кариера на озвучаващ актьор

[редактиране | редактиране на кода]

Пенев се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали от средата на 80-те години на 20-и век. Първият филм, за който дава гласа си, е румънски. Участва и в синхронния дублаж на „Мисис Даутфайър“, който е първият, направен специално за телевизията. По-известен е с работата си по американски сериали като „Туин Пийкс“, „Дневниците на червените обувки“, „Шотландски боец“, „Досиетата Х“, „Монк“, „Двама мъже и половина“ (от втори до осми сезон), „От местопрестъплението: Ню Йорк“, „Отчаяни съпруги“ и „Династията на Тюдорите“.

На 20 декември 2013 г. му е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.

Министър на културата (2013)

[редактиране | редактиране на кода]

На 12 март 2013 г. е назначен в служебното правителство като министър на културата, считано от 13 март.[3][4]

Участва в благотворителнен епизод на „Стани богат“, заедно с Мартина Вачкова, излъчен на 5 март 2009 г. Двамата печелят 5000 лева. През март 2011 г. за една седмица става звезден репортер на Нова телевизия. С Мартина Вачкова участва отново в благотворителен епизод на „Стани богат“, излъчен на 25 февруари 2013 г. и печелят 3000 лева. Води предаването „Най-хубавите години от нашия живот“ по БНТ 1, излъчващо се от 31 декември 2013 г. Има малка поява в епизода на „Звездни стажанти“, излъчен на 13 април 2016 г.

През 2020 и 2021 г. е част от детективите в „Маскираният певец“.[5]

Има една сестра, която, както баща им, е починала от рак на белите дробове.[6] Пенев е разведен и има дъщеря, родена през 1990 г.