Рашко Младенов
| Рашко Младенов | |
| български актьор | |
 По време на откриването на XXI Международен София Филм Фест, 9 март 2017 г. | |
| Роден | Рашко Любомиров Младенов
8 февруари 1947 г.
|
|---|---|
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1972 – |
| Семейство | |
| Баща | Любомир Т. Младенов |
| Съпруга | Маргарита Младенова - режисьор (разведени) Милена Младенова - журналист |
| Деца | Вяра, Надежда и Любомир |
| Уебсайт | |
| Рашко Младенов в Общомедия | |
Рашко Любомиров Младенов е български театрален и филмов актьор. През 2017 г. е назначен за министър на културата в служебното правителство.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 февруари 1947 г. в София, .svg){kind=small}
Народна република България. Негов баща е актьорът Любомир Т. Младенов.
През 1972 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и започва кариерата си по разпределение в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1972 – 1975).
По-късно постъпва в трупата на Театър „София“ (1975), играл е и в Младежки театър „Николай Бинев“ и Народен театър „Иван Вазов“.
Между 1997 и средата на 2006 г. е директор на Сатиричния театър, когато бива сменен след редовен конкурс, обявен от Министерството на културата.[1]
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Освен в театъра, Младенов има роли в киното: сериалите „Хора и богове“ (1979), „Фалшификаторът от Черния кос“ (1983), „Цветове на изгрева“ (1987) и филми като „Игра на любов“ (1980) и „Маргарит и Маргарита“ (1989),
Член на САБ (1972).
Има 25 роли в киното, 14 режисирани постановки и е създал музика за 23 спектакъла. Написал е музиката към пиесата „С любовта шега не бива“ на Алфред дьо Мюсе (Русе, 1975),[2]„Приказки“ от Киплинг, „Кръчмата под зеленото дърво“ и др.
Заедно с Ицхак Финци подтиква трупата на Театър „София“ да реализират театрално представление на операта „Риголето“, което се играе с огромен успех. Заедно с Тодор Колев, Николай Бинев и Ицхак Финци изнасят 25 концерта със симфоничния оркестър на БНР на уникален микс от класически произведения, които свирят, пеят и дирижират под надслов „Първоаприлски концерт“. [3]
В периода 2006 – 2009 г. работи в Българския културен център в Москва.
Бил е съпруг на режисьорката Маргарита Младенова, но се развеждат. Рашко Младенов е женен за Милена Младенова.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски) – Разколников
- „Януари“ (Йордан Радичков) – пощенският раздавач
- „Зимна приказка“ (Уилям Шекспир) – Флоризел
- „Неудачници“
- С любовта шега не бива (Мюсе) - Метр Бриден
- Тузенбах
- Вершинин
- Три сестри (Антон Чехов)
- „Нека да е лято“
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Коловоз“ (1989) (Владимир Арро) – Пиромов
- „Километри“ (1989) (Кева Апостолова)
- „Реабилитация“ (1988) (Евгений Тодоров)
- „Излишни неща от личния живот“ (1985) (Сергей Коковкин)
- „Свободно място във влака“ (1985) (от Стефан Стайчев) – Камен
- „Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков)
- „Съдията и жълтата роза“ (1984) (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова)
- „Последният дуел“ (1984) (Мар Байджиев)
- „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
- „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
- „Истината! Само истината!“ (1980) (Даниел Ал)
- „Третото поколение“ (1978) (Николай Мирошниченко)
- „Големият разговор“ (Герман Балуев и Александър Герман) (1978)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 1990 | Музикален момент | ||
| 1990 | Племенникът чужденец | учителят по музика | |
| 1989 | Стъпки в снега | Ерик, швейцарския композитор | |
| 1989 | Маргарит и Маргарита | хореографът Юлианчо | |
| 1989 | Километри | ||
| 1987 | Цветове на изгрева (тв сериал) | 3 | Александър Корфунозов – Сашо Кофуна, шеф на престъпна група |
| 1985 | Константин Философ | 2 | философът Фотий |
| 1984 | Пътят на музикантите | кларинетистът | |
| 1983 | Голямата игра (Большая игра) (тв сериал) | 6 | |
| 1983 | Фалшификаторът от „Черния кос“ (тв сериал) | 3 | лейтенант Николай Иванов, следовател (в 3 серии: I, II, III) |
| 1983 | Константин Философ (тв сериал) | 6 | философът патриарх Фотий |
| 1983 | Търси се нова майка | чичо Марин, съседът | |
| 1981 | Летало | поп Горчо | |
| 1981 | Етюд за лява ръка (тв) | майор Гаврилов | |
| 1980 | Игра на любов | Боби | |
| 1979 | Адрес | Гюлев, управител на почивната станция | |
| 1979 | Снимки за спомен | Станимир | |
| 1979 | Хора и богове | 3 | Валерий Горбачески, учен от Института по физика |
| 1978 | Компарсита | журналистът Хинов | |
| 1977 | Слънчев удар | Балчев | |
| 1975 | Виза за океана | четвърти механик | |
| 1974 | На чисто | Иван | |
| 1972 | Момчето си отива | съученик на Ран | |
| 1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие | 3 | |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Смениха директора на Сатирата Рашко Младенов, Vsekiden.com, 9 май 2006 г.
- ↑ Рашко Младенов в Theater.bg.
- ↑ Рашко Младенов в Theatre.art.bg.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Рашко Младенов в
Internet Movie Database - ((ru)) Рашко Младенов в КиноПоиск
- Рашко Младенов: „Един виц трябва да се изиграе, както трябва“ Архив на оригинала от 2021-05-14 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 17 април 2004
- Рашко Младенов: „Сатирата е държава в държавата“ (интервю), в-к „Стандарт“, 28 декември 2003
| |||||||||||
|
