Рашко Младенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рашко Младенов
Rashko Mladenov 01.jpg
По време на откриването на XXI Международен София Филм Фест, 9 март 2017 г.
Роден Рашко Любомиров Младенов
Активни години 1972 –
Брачни партньори Маргарита Младенова (разведени)
Милена Младенова
Деца 3
Страница в IMDb

Рашко Любомиров Младенов е български театрален и филмов актьор. През 2017 г. е назначен за министър на културата в служебното правителство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 февруари 1947 г. Негов баща е актьорът Любомир Т. Младенов.

През 1972 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и започва кариерата си по разпределение в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1972 – 1975).

По-късно постъпва в трупата на Театър „София“ (1975), играл е и в Младежки театър „Николай Бинев“ и Народен театър „Иван Вазов“.

Между 1997 и средата на 2006 г. е директор на Сатиричния театър, когато бива сменен след редовен конкурс, обявен от Министерството на културата.[1]

Освен в театъра, Младенов има роли в киното: сериалите „Хора и богове“ (1979), „Фалшификаторът от Черния кос“ (1983), „Цветовете на изгрева“ (1987) и филми като „Игра на любов“ (1980) и „Маргарит и Маргарита“ (1989),

Член на САБ (1972).

Написал е музиката към пиесата „С любовта шега не бива“ на Алфред дьо Мюсе (Русе, 1975).

Бил е съпруг на режисьорката Маргарита Младенова, но се развеждат. В момента Рашко Младенов е женен за Милена Младенова.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

ТВ Театър

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Роля
1990 Музикален момент
1990 Племенникът – чужденец
1989 Маргарит и Маргарита хореографът Юлианчо
1987 Цветовете на изгрева 3 Александър Корфунозов - „Сашо Кофуна“, шеф на престъпна група
1985 Константин Философ 2 философът Фотий
1984 Пътят на музикантите кларинетист
1983 Голямата игра - (Большая игра), (СССР / България) 6
1983 Фалшификаторът от „Черния кос“ 3 лейтенант Николай Иванов, следовател
1983 Константин Философ 6 философът Фотий
1981 Леталото поп Горчо
1980 Игра на любов Боби
1979 Снимки за спомен Станимир
1979 Хора и богове 3 Валерий Горбачески,
учен от Института по физика
1978 Компарсита журналистът Хинов
1977 Слънчев удар Балчев
1976 Етюд за лява ръка Гаврил Стоилов
1975 Виза за океана четвърти механик
1974 На чисто Иван
1972 Момчето си отива съученик на Ран
1971-1972 Това спокойно всекидневие 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]