Ганчо Ганев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ганчо Ганев
български политик
Роден: 15 ноември 1919 г. (97 г.)
Народен представител в:
V НС   

Ганчо Костадинов Ганев е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър на народната просвета през 1962–1968 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ганчо Ганев е роден на 15 ноември 1919 година в София.[1] През 1937 година става член на Работническия младежки съюз, а година по-късно завършва Първа софийска мъжка гимназия.

През 1942 година Ганев завършва Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалност математика. През 1944 година става член на БКП и започва работа като асистент във Висшия икономически институт във Варна. Между 1946 и 1951 година работи в Института по метерология и хидрология.[1]

През 1951–1954 година Ганчо Ганев е секретар на Благоевския районен комитет на БКП в София, а през 1954–1957 година е заместник-завеждащ отдел „Наука и образование“ при Централния комитет (ЦК) на БКП. От 1957 до 1962 е заместник-министър на просветата и културата, а от 1962 до 1968 година е министър на просветата и културата (от 1963 година — министър на народната просвета) в третото правителство на Антон Югов и в първото и второто правителство на Тодор Живков.[1]

От 1962 до 1990 година Ганев е член на ЦК на БКП,[2] а през 1969–1986 година е ректор на Висшата партийна школа и на Академията за обществени науки и социално управление.[1] През 1989 година получава званието „Герой на социалистическия труд“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 105-106.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 284, ISBN 954-528-790-X