Георги Иванов Манев е виден български физик, професор, първият университетски преподавател по теоретична физика в България. Завършва Физико-математическия факултет на Софийския университет (1905), работи като учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия и специализира теоретична физика в Тулуза, Франция (1913 – 1914).
Във Физико-математическия факултет на Софийския университет е избран за асистент по физика през 1919. Спечелва конкурса за доцент по математическа физика през 1921 година, а от 1925 е извънреден професор по теоретична физика. Избран е за ръководител на катедрата по теоретична физика през 1935 година. Бил е декан на Физико-математическия факултет (1926 – 1927 и 1930 – 1931), ректор на Софийския университет (1936 – 1937)[1] и министър на народното просвещение през 1938 година. Написал е първия български университетски учебник по теоретична физика „Увод в теоретичната физика“ I и II част (1938 – 1940) и „Увод във векторното смятане“ (1934). Има над 30 научни публикации, половината от които са отпечатани във френски, немски и английски научни списания, а останалите са отпечатани на български език в Годишника на Софийския университет.
Г. Ив. Манев, Върху геометричния характер на общата релативна теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 31, кн. 1, с. 123 (1935)
Г. Ив. Манев, Върху релативната квантова вълнова механика, Годишник на СУ, ФМФ, т. 31, кн. 1, с. 143 (1935)
Г. Ив. Манев, Космичното лъчене като основа за единна теория на електричеството и гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 32, кн. 1, София, 1936, с. 223 – 225 (1936)
Г. Ив. Манев, Върху разширения принцип за действието и противодействието, Юбилеен сборник на Физико-математическото дружество в София, част ІІ, 1939, с. 114 – 120 (1939)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Манев.
