Стефан Василев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стефан Василев.

Стефан Василев
Мандат
1966 – 1971
Предшественик Иван Пръмов
Наследник Владимир Бонев
Роден
Починал
Полит. партия БКП (1931 – 1949)
Народен представител в:
V НС   VI НС   
Портал  Портална икона   Политика

Стефан Костадинов Василев е български партизанин, инженер и политик от Българската комунистическа партия (БКП), секретар на Централния комитет (ЦК) през 1966 – 1971 година и министър на народната просвета през 1968 – 1973 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Василев е роден в село Батак на 12 септември 1919 година.[1] През 1940 година завършва гимназия в град Пещера. След това започва да учи във Висшето техническо училище в София. Там се включва в работата на комунистическия Български общ народен студентски съюз.[1]

През 1943 година Василев е мобилизиран в Трудови войски. След връщането си в Батак е ятак на Родопския партизански отряд „Антон Иванов“, а от февруари 1944 година е партизанин в Партизанския отряд „Георги Димитров“, действащ в Старозагорско. След Деветосептемврийския преврат е назначен за помощник-командир по политическата част на Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк, с който участва във военните действия в Югославия и Унгария.[1][2]

След края на войната Стефан Василев ръководи организацията на БКП в VIII район в София. От 1947 до 1952 година учи и специализира хидроенергетика и хидравлика в Московския енергетичен институт. След връщането си в България става асистент в лабораторията по хидравлика на Инженерно-строителния институт.[1]

От 1961 година Василев работи в Института по водно стопанство и строителство при Българската академия на науките, където на следващата година получава степен кандидат на техническите науки, а през 1966 – 1971 година достига до поста ръководител на секция „Хидравлика“. В периода 1962 – 1968 година е завеждащ отдел „Наука и образование“ в ЦК на БКП и първи секретар на Градския комитет на БКП в София. От 1962 е кандидат-член, а от 1966 до 1976 година – член на ЦК.[1]

От 1966 до 1971 година Стефан Василев е секретар на ЦК на БКП,[3] а от 1968 до 1973 година е министър на народната просвета във второто правителство на Тодор Живков и в първото правителство на Станко Тодоров.[1]

От 1969 година Василев оглавява катедра „Използване на водната енергия и хидрология“ във Висшия инженерно-строителен институт. През същата година става заместник-председател на Националния комитет към Международната агенция за атомна енергия и получава званието „Герой на социалистическия труд“. През 1976 година е освободен от политическите си постове.[1] Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас, съветския орден „Червена звезда“, орден „На унгарската свобода“ – сребърен.[4]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хидравлика на хидротехническите съоръжения“ (1967)
  • „Без пагони на война. Спомени“ (1986)
  • „Хидравлика. Учебник за студентите на ВИАС“ (1988)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 82 – 83.
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 29
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 299, ISBN 954-528-790-X
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 29