Емил Христов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Христов
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 1984 – 1989
Предшественик Кирил Зарев
Наследник Йордан Йотов
Лични данни
Роден
Починал
2009 г. (84 г.)
Полит. партия БКП (1946 – 1989)
Портал Портална икона Политика

Емил Йорданов Христов е български политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Враца на 16 юни 1924 г. Арестуван е през 1941 г. и е осъден на 1 г. затвор като член на РМС. През 1946 г. става член на БКП.

Завършва „Право“ в Софийския университет през 1949 г. През 1949 г. става асистент по международно право, а през 1951 г. завършва Висшата партийна школа при ЦК на БКП. Аспирант е в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, където защитава дисертация и става кандидат на икономическите науки през 1961 г. След това преподава във Висшата партийна школа при ЦК на БКП. От 1965 до 1971 г. работи в Министерския съвет и в ЦК на БКП. През 1971 г. става заместник-председател на Съвета по управление на обществените отношения при Държавния съвет на НРБ. В периода 1974 – 1986 г. е председател на Съвета.[1]

От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1976 г. е член, а от 1984 г. – секретар на ЦК на БКП, отговарящ за социалната политика, като остава секретар до пленума на 16 ноември 1989 г. В периода 1976 – 1986 г. е член на Държавния съвет на Народна република България[2]. За известно време е член на личния кабинет на Тодор Живков, където обикновено работи по стопанските въпроси.[3] Бил е председател на Комисията по социална политика на Деветото народно събрание.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 194
  2. Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  3. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 132.