Димитър Стоянов (министър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стоянов.

Димитър Стоянов
Мандат
13 декември 1988 – 16 ноември 1989
Предшественик Йордан Йотов
Наследник Петър Младенов
Роден
Починал
Полит. партия БКП (1944 – 1989)
Портал  Портална икона   Политика

Димитър Иванов Стоянов е политик от Българската комунистическа партия. Той е министър на вътрешните работи на България от 1973 до 1988 г., генерал-полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Стоянов е роден в Стражица, Търновско на 7 ноември 1928 година. Член е на Работническия младежки съюз от 1943 година. Участва в комунистическото движение през Втората световна война. Цялото семейство подпомага Горнооряховския партизански отряд. Бащата Иван Стоянов е убит без съд и присъда (14 май 1944).

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заема длъжности в номенклатурата на Комсомола, като достига до поста секретар на неговия Централен комитет (1958 – 1961). През 1952 година завършва история в Софийския университет. Завежда отдел в Околийският комитет на РМС, председател на Околийския комитет на ДСНМ в Горна Оряховица и първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола във Велико Търново. Бил е заместник-завеждащ отдел „Пионери“ в ЦК на ДКМС. От 1959 до 1961 г. е секретар на ЦК на Комсомола.[1]

Приет е за член на БКП (1953). През следващите години е секретар (1961 – 1971) и първи секретар (1971 – 1973) на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново.[2]

От 7 април 1973 до 19 декември 1988 година е министър на вътрешните работи в първото и второто правителство на Станко Тодоров, правителството на Гриша Филипов и правителството на Георги Атанасов.[2] С назначаването на Стоянов, външен за системата на Министерството на вътрешните работи човек, ръководството на БКП се стреми да установи по-строг контрол над неговите структури, най-вече върху „Държавна сигурност“, в които през предходните години вижда опити за известни самостоятелни действия.[3] За разлика от двамата си предшественици Димитър Стоянов демонстрира пълна лоялност към Тодор Живков и става най-дълго заемалия този пост вътрешен министър на България.[3]

От 1976 г. е член на Централния комитет на БКП, а от 13 декември 1988 г. до 16 ноември 1989 година е член на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП. През ноември 1990 година е изключен от Българската социалистическа партия, наследила БКП.[2]

Димитър Стоянов има военно звание генерал-полковник. Награден е с Орден „Георги Димитров“ (2 пъти) и Орден „13 века България“. Умира в София на 7 декември 1999 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Заплахата. Великодържавният национализъм и разузнаването на Турция против България. 1997.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 168
  2. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. а б Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]