Крум Колев
| Крум Колев | |
|---|---|
| български генерал | |
| Звание | генерал-майор |
| Години на служба | 1910 – 1935 |
| Служи на |
 България |
| Род войски | пехота |
| Командвания |
рота в 5-и пехотен полк (БВ) дружина в 12-и полк (ПСВ) 7-и, 16-и, 19-и, 10-и и 11-и погранични участъци 11-а жандармерийска дружина 21-ви пехотен полк 9-и пехотен полк началник на Пехотната школа началник на Военното училище |
| Битки/войни |
Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | Министър на вътрешните работи и народното здраве |
Крум Недев Колев е български офицер (генерал-майор), един от ръководителите на Военния съюз, той участва в организирането на Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., след който става началник на Военното училище, а през 1935 г. за кратко е и вътрешен министър
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Крум Колев е роден на 24 юли (12 юли стар стил) 1890 г. в Търново. През 1910 г. завършва Военното училище в София, на 4 септември е произведен в чин подпоручик и зачислен в 20-и пехотен полк.[1] През Балканската война (1912 – 1913) е командир на рота в 5-и пехотен полк, а през Първата световна война (1915 – 1918) е командир на дружина в 12-и пехотен полк. След войната е началник на 19-и пограничен участник, за известно време работи в администрацията на Министерство на войната.[2]
От 1930 г. Крум Колев е командир на 21-ви пехотен полк, от 1933 г. – на 9-и пехотен полк, през 1934 г. става началник на Пехотната школа. Той е един от основателите и началник-щаб на Военния съюз и един от организаторите на Деветнадесетомайския преврат. В периода 19 май 1934 – 11 април 1935 г. е началник на Военното училище в София,[1] през септември-октомври 1934 г. ръководи Дирекция на обществената обнова,[3] а от 22 януари до 21 април 1935 г. е и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Пенчо Златев. След това е назначен за директор на Географския институт, а през юли е уволнен от армията.[4] За участието си в организирания в края на годината опит за военен преврат е осъден на смърт. Присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 г. е амнистиран.[2]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Крум Колев е произведен в чин генерал-майор. Той умира на 27 април 1970 г. в София.[2]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (4 септември 1910)
- Поручик (5 август 1913)
- Капитан (16 март 1917)
- Майор (12 август 1920)
- Подполковник (25 март 1925)
- Полковник (6 май 1931)
- Генерал-майор (1944)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Колев, Крум Недев. // Форуми Бойна Слава.
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319 – 320.
- ↑ Хаджииванов, Петър. Спомени (1900 – 1944 г.). София, Военно издателство, 2006. ISBN 978-954-509-346-3.
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
- Министри на вътрешните работи на България
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Тридесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени във Велико Търново
- Починали в София
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
