Янко Драганов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Драганов.

Янко Драганов
Генерал-лейтенант
Yanko Draganov.jpg
Информация
Служба 1880 – 1918
Служил на Национално знаме на България България
Командвания I-а Пехотна Софийска дивизия (1913 – 1916)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
23 ноември 1932 г. (73 г.)
Янко Драганов в Общомедия

Янко Драганов Драганов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, участник във войните за национално обединение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янко Драганов е роден на 29 март 1859 г. в Тулча, Добруджа. На 12 юни 1877 г. постъпва на военна служба.[1] Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в 12 дружина на Българското опълчение. През 1880 година завършва Одеското военно училище, на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен на служба в Свищовска № 15 пеша дружина. На 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик.

По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на общия резерв по време на отбраната на Видин. По-късно е началник на Бреговския отряд и на общия резерв на Северния отряд. На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, а на 2 август 1889 г. в чин майор. Служи като командир на 3-ти пехотен бдински полк, а в периода 1900 – 1903 година командва 24 пехотен черноморски полк, началник е на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, офицер от свитата на Н. В. цар Фердинанд и маршал на двореца.[1]

На 2 август 1893 г е произведен в чин подполковник, на 2 май 1902 г. в чин полковник. Съгласно височайша заповед № 3 от 18 януари 1912 годна „за изслужено време и на ваканция“ е произведен в чин генерал-майор.[2]

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913)е във военната свита на цар Фердинанд I. След двете войни, през 1913 г. е назначен за началник на I-а Пехотна Софийска дивизия и като такъв през Първата световна война участва в сраженията срещу Сръбската армия при Пирот, Бела Паланка, Лесковъц и други. През 1916 г. води боеве срещу Румънската армия на Добруджанския фронт. Отличава в сраженията при Тутракан и Силистра.[1] Поради бавното преследване на противника след тези боеве, през септември 1916 година е сменен след намеса на германския фелдмаршал Август фон Макензен[3].

През 1917 г. е назначен за главен интендант при Министерството на войната и като такъв е награден с османски медал „За бойни заслуги“.[4] На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. След края на войната преминава в запаса.[1]

Генерал-лейтенант Янко Драганов умира на 23 ноември 1932 г. в София от Паркинсон. Негови спомени, снимки и документи се пазят в централен държавен архив – ф. 1905к, 1 опис, 128 а.е.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ II, III и IV степен, 2 клас
  • Княжески орден „Св. Александър“ IV и V степен без мечове
  • Орден „Св. Александър“ II степен с мечове отгоре
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен на военна лента
  • Медал „За бойни заслуги“, Османска империя

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  2. Военни известия, бр. 9, 20 януари 1912 г., с. 2
  3. Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с.24
  4. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния