Антон Балтаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Балтаков
български генерал
Война Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Антон Цеков Балтаков е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антон Балтаков е роден на 16 януари 1896 г. в с. Тръстеник. Участва в Първата световна война (1915 – 1918), като на 5 октомври 1916 г. е произведен в чин подпоручик. Служи в 1-ви артилерийски по. На 30 май 1918 г. е произведен в чин поручик, от 30 януари 1923 г. е ротмистър. Служи в 8-а жандармерийска конна група. Бил е военен аташе в Гърция. През 1928 г. като ротмистър за кратко е начело на разузнаването. От 1930 г. служи във Военното училище, след което от 1932 г. е началник на секция в Щаба на армията. От 1933 г. е в щаба на 3-та пехотна балканска дивизия, като същата година е произведен в чин майор. През 1934 г. е назначен за началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия, а от 1935 г. е на служба в 4-ти армейски артилерийски полк, като по-късно същата година е назначен за помощник-командир на 3-ти армейски артилерийски полк. На 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник и същата година е назначен за военен аташе в Атина. През 1938 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра армейска област, на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник и същата година е назначен за началник на отделение в Щаба на войската.

През 1941 г. полковник Балтаков е назначен за началник-щаб на 1-ва армия, след което от 1942 г. е назначен за командир на 21-ва пехотна дивизия. В периода 30 март 1943 – 13 септември 1944 г. е командир на 22-ра пехотна дивизия, като на 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор. Пленен е от германците на 4 септември 1944 година в Ниш и изпратен във военнопленнически лагер Офлаг-8[1] след като България преминава на страната на Съюзниците. Уволнен е от служба през 1944 г. Осъден е на смърт от четвърти върховен състав на Народния съд. Според Поля Мешкова и Диню Шарланов смъртната му присъда не е изпълнена[2]. През 2012 г. е издадена книга за него, озаглавена „Генерал в изгнание“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал Антон Балтаков е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • {{Източник ОКБ|1|62}
  • Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България