Владимир Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Даскалов
български генерал
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Патент на подпоручик Владимир Даскалов от княз Фердинанд I, 18 май 1889 г., подписан от военния министър Сава Муткуров

Владимир Николов Даскалов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Даскалов е роден на 25 декември 1869 във Варна. Завършва гимназия в София. През 1889 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 18 май е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6 пехотен търновски полк. През 1893 г. е произведен в чин попручик, а от 1900 г. е ротмистър. През същата година като ротмистър от Лейбгвардейския ескадрон е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург, Русия, която завършва същата година.[1]

Известно време е в първи конен полк и на стаж в улановския полк в Харков. На 2 август 1905 г. е произведен в чин майор, а през 1909 г. е назначен за командир на ескадрон в Лейбгвардейския конен полк. От 1911 г. е в свитата на цар Фердинанд. От октомври до ноември 1912 г. изпълнява длъжността командир на Лейбгвардейския конен полк. На 18 май 1913 г. е произведен в чин подполковник. В периода 23 септември 1913 – 8 декември 1916 г. е командир на 10 конен полк, като междувременно на 30 май 1916 г. е произведен в чин полковник. На 27 септември 1916 г. е назначен за командир на 3-та конна бригада. От 1920 г. излиза в запас. От 1925 до 1939 г. е председател на дружеството на запасните офицери „Бунар-Хисар“, както и на Федерацията на запасните офицери и подофицери. Между 1925 и 1928 г. е общински съветник в Търново. В периода 1928 – 1932 г. е кмет на града. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Владимир Даскалов е женен и има 1 дете.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 84. (Цит: Военни известия, № 7, 18 януари 1900; Общински вестник Велико Търново, № 15, 31 декември 1941 (некролог); Списък на генералите и офицерите (1903), с. 126)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България