Константин Лукаш

Константин Лукаш
български генерал
Служи на	Царство България
Род войски	Сухопътни войски на България
Битки/войни	Първа световна война Балканска война Междусъюзническа война Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	16 септември 1890 г. Пловдив, България
Дата и място на смърт	15 март 1945 г. София, Царство България

Константин Лудвиг Лукаш е български офицер (генерал-лейтенант), началник Щаба на войската на българската армия в периода 11 август 1941 – 11 май 1944 г. Син е на Лудвиг Лукаш, чех по произход емигрант от Чехия в края на 19 век, намерил работа в България. Макар че е приятел на съветския разузнавач Александър Пеев (разстрелян ноември 1943 г.), който му е съвипускник от военното училище, а брат му Любен също сътрудничи със съветското военно разузнаване, Константин Лукаш на 21 септември 1944 г. е арестуван от военнополитическия отдел РО-2 на българското военно разузнаване при Щаба на Войската, осъден на смърт и екзекутиран на 15 март 1945 г. от т.нар. Народен съд наложен в България след преврата от 1944 г..

Биография

Константин Лукаш е роден на 16 септември 1890 г. в Пловдив. През 1909 г. завършва Военното училище в София, на 22 септември е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 21^-ри пехотен полк.

През 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. В годините на Втората световна война Любен Лукаш, брат на генерал Константин Лукаш, който става начал­ник-щаб на 6 август 1941 г., е агент на съветското военно разузнаване – ГРУ. Братята Лукаш са и много близ­ки до Двореца. На 11 август 1941 г. е назначен за началник на Щаба на войската, на който пост е до 11 май 1944 г., когато е уволнен във връзка с разкритията за разузнавателната група на д-р Александър Пеев „Боевой“ – април 1943 г. и генерал Никифор Никифоров които са съвипускници на Лукаш от Военното училище и е назначен за главен инспектор на войската. През периода 1941 – 1944 г. като началник щаб на войската Лукаш предоставя неведнъж сведения, имащи военен характер на брат си Любен и на генерал Никифор Никифоров – началник на военно съдебния отдел при Министерство на войната и информатор с псевдоним „Журин“ на Александър Пеев и неговата разузнавателна група. Във връзка с разкритията за разузнавателната дейност на Пеев на отдел „А“ при Дирекция на полицията, макар Лукаш да се дистанцира от дейността на групата за разузнаване, въпреки опитите на генерал Никофоров да го убеди да ги подкрепи, германското военно разузнаване „Абвер“ през май 1944 г. изпраща сигнал до българския Разузнавателен отдел при Щаба на войската относно приятелството на Пеев с генералите Никифоров (уволнен за разузнавателната си дейност 1943 г.) и Лукаш за проверка и разследване срещу тях и подвеждането им по наказателна отговорност, на началникът на РО при ЩВ полковник Стефан Недев, който също е агент на съветското разузнаване и НКВД, но полковник Недев отклонява предложението на германците, но с указ регентите на България уволняват Лукаш от поста му. Макар че скоро и Недев е освбоден като началник на военното рзузнаване и изпратен за полеви командир на 14 та пехотна дивизия в Скопие, през юли 1944 г. новия началник на РО при ЩВ полк. Христо Тумбин също не образува преписка срещу Лукаш. След като идва на власт новото правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев на 13 септември 1944 г. Константин Лукаш е уволнен от армията със заповед на министество на войната и излиза в запаса. На 21 септември 1944 г. по заповед на новия началник на военнополитическия отдел на военното разузнаване РО-2 подполковник Александър Починков Лукаш е арестуван и подведен под съдебна отговорност по наредбата за т.нар. Народен съд. През септември 1944 – февруари 1945 г. се намира на разпит в Москва, където органи на съветското военно контрарзузнаване „СМЕРШ“ го разпитват за дейността му като началник-щаб на войската и въпросите около разузнавателната група на Александър Пеев с името „Боевой“. През февруари 1945 г. Лукаш е върнат в България със становище за предаване на съд на Нродния съд. Въпреки опитите на Лукаш да се спаси от присъда с помощта на брат си Любен Лукаш – ползващ се с благоразположението на съветското военно командване, те излизат безуспешни защото и брат му се дистанцира от него, макар в този период много агенти на съвтеското разузнаване (случаят с полковник Стефан Недев) да са спасени от органите на ГРУ-СМЕРШ и укрити в техните щабове в София, докато по късно Народния съд ги амнистира.

Екзекуция

Осъден е на смърт от Четвърти върховен състав на Народния съд и е разстрелян на 15 март 1945 г.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.

Военни звания

• Подпоручик (22 септември 1909)
• Поручик (22 септември 1912)
• Капитан (1 октомври 1915)
• Майор (1 април 1919)
• Подполковник (6 май 1923)
• Полковник (15 май 1930)
• Генерал-майор (3 октомври 1936)
• Генерал-лейтенант (1940)

Награди

• Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
• Орден „Свети Александър“ с мечове по средата, III и IV степен
• Орден „За военна заслуга“ II, III, IV и V степен с корона и военно отличие

Източници

• Форуми „Бойна слава“ – Лукаш, Константин Лудвиг Архив на оригинала от 2008-09-24 в Wayback Machine.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

Външни препратки

• Генерал – лейтенант Константин Лукаш

• Портал „Военна история на България“