Константин Лукаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Лукаш
български генерал
Служи наЦарство България
Род войски
Битки/войниПърва световна война
Балканска война
Междусъюзническа война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
15 март 1945 г. (54 г.)

Константин Лудвиг Лукаш е български офицер (генерал-лейтенант), началник Щаба на войската на българската армия в периода 11 август 1941 – 11 май 1944 г. Син е на Лудвиг Лукаш, чех по произход емигрант от Чехия в края на 19 век, намерил работа в България. Макар че е приятел на съветския разузнавач Александър Пеев (разстрелян ноември 1943 г.), който му е съвипускник от военното училище, а брат му Любен също сътрудничи със съветското военно разузнаване, Константин Лукаш на 21 септември 1944 г. е арестуван от военнополитическия отдел РО-2 на българското военно разузнаване при Щаба на Войската, осъден на смърт и екзекутиран на 15 март 1945 г. от т.нар. Народен съд наложен в България след преврата от 1944 г..

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Лукаш е роден на 16 септември 1890 г. в Пловдив. През 1909 г. завършва Военното училище в София, на 22 септември е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 21-ри пехотен полк. По-късно служи последователно в 17-и пехотен доростолски полк, Школата за запасни офицери, 2-ра военно-инспекционна област. През 1926 г. г. е назначен на служба в 9-а пехотна дружина към ША, от 1928 г. е инспектор на класовете във Военното училище[1], след което през 1931 г. е назначен за началник-щаб на 6-а пехотна дивизия[2], а от следващата година е адютант на Цар Борис III [3]

По-късно същата година полковник Лукаш става началник на Пехотната школа[4], след което същата година е назначен началник-щаб на 4-а военно инспекционна област[5], а от следващата година е началник на Школата за запасни офицери[6]. По-късно същата година е назначен за командващ на 1-ва пехотна софийска дивизия[7] На 3 октомври 1936 г. е произведен в чин генерал-майор и през 1938 г. е назначен за началник на 1-ва военноинспекционна област[8]. През 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. От 1941 г. е началник-щаб на войската, а от 1944 г. е главен инспектор на войската. През 1944 г. е уволнен от служба.[9]

В годините на Втората световна война Любен Лукаш, брат на генерал Константин Лукаш, който става началник-щаб на 6 август 1941 г., е агент на съветското военно разузнаване – ГРУ. Братята Лукаш са и много близки до Двореца. На 11 август 1941 г. е назначен за началник на Щаба на войската, на който пост е до 11 май 1944 г., когато е уволнен във връзка с разкритията за разузнавателната група на д-р Александър Пеев „Боевой“ – април 1943 г. и генерал Никифор Никифоров които са съвипускници на Лукаш от Военното училище и е назначен за главен инспектор на войската. През периода 1941 – 1944 г. като началник щаб на войската Лукаш предоставя неведнъж сведения, имащи военен характер на брат си Любен и на генерал Никифор Никифоров – началник на военно съдебния отдел при Министерство на войната и информатор с псевдоним „Журин“ на Александър Пеев и неговата разузнавателна група. Във връзка с разкритията за разузнавателната дейност на Пеев на отдел „А“ при Дирекция на полицията, макар Лукаш да се дистанцира от дейността на групата за разузнаване, въпреки опитите на генерал Никифоров да го убеди да ги подкрепи, германското военно разузнаване „Абвер“ през май 1944 г. изпраща сигнал до българския Разузнавателен отдел при Щаба на войската относно приятелството на Пеев с генералите Никифоров (уволнен за разузнавателната си дейност 1943 г.) и Лукаш за проверка и разследване срещу тях и подвеждането им по наказателна отговорност, на началникът на РО при ЩВ полковник Стефан Недев, който също е агент на съветското разузнаване и НКВД, но полковник Недев отклонява предложението на германците, но с указ регентите на България уволняват Лукаш от поста му. Макар че скоро и Недев е освободен като началник на военното разузнаване и изпратен за полеви командир на 14 та пехотна дивизия в Скопие, през юли 1944 г. новия началник на РО при ЩВ полк. Христо Тумбин също не образува преписка срещу Лукаш. След като идва на власт новото правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев на 13 септември 1944 г. Константин Лукаш е уволнен от армията със заповед на министерство на войната и излиза в запаса. На 21 септември 1944 г. по заповед на новия началник на военнополитическия отдел на военното разузнаване РО-2 подполковник Александър Починков Лукаш е арестуван и подведен под съдебна отговорност по наредбата за т.нар. Народен съд. През септември 1944 – февруари 1945 г. се намира на разпит в Москва, където органи на съветското военно контраразузнаване „СМЕРШ“ го разпитват за дейността му като началник-щаб на войската и въпросите около разузнавателната група на Александър Пеев с името „Боевой“. През февруари 1945 г. Лукаш е върнат в България със становище за предаване на съд на Народния съд. Въпреки опитите на Лукаш да се спаси от присъда с помощта на брат си Любен Лукаш – ползващ се с благоразположението на съветското военно командване, те излизат безуспешни защото и брат му се дистанцира от него, макар в този период много агенти на съветското разузнаване (случаят с полковник Стефан Недев) да са спасени от органите на ГРУ-СМЕРШ и укрити в техните щабове в София, докато по късно Народния съд ги амнистира.[източник? (Поискан преди 44 дни)]

Генерал-лейтентант Константин Лукаш е женен и има 2 деца. Синът му Любен Лукашев (р. 15 април 1919 в Пловдив) е подпоручик (16 юли 1941, 60 випуск) и поручик (16 юли 1944) от 1-ви армеийски артилерийски полк (1941 – 1944).[10]

Екзекуция[редактиране | редактиране на кода]

Осъден е на смърт от Четвърти върховен състав на Народния съд и е разстрелян на 15 март 1945 г.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 188.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Никола Хаджипетков началник на Щаба на армията (11 август 1941 – 11 май 1944) Трифон Трифонов
  1. Министерска заповед № 172а от 1928 г.
  2. МЗ № 47 от 1928 г.
  3. МЗ № 67 от 1932 г. и № 105 от 1934 г.
  4. МЗ № 107 от 1934 г.
  5. МЗ № 196 от 1934 г.
  6. МЗ № 108 от 1935 г.
  7. МЗ № 323 от 1935 г.
  8. МЗ № 54 от 1938 г.
  9. Руменин, 188
  10. Руменин, 188