Руси Русев (министър на войната)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Руси Русев.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за военния министър. За правосъдния министър вижте Руси Русев (министър на правосъдието). За други хора с това име вижте Руси Русев.

Руси Русев
български военен деец
Руси Русев 
Роден: 27 ноември 1887 г.
Починал: 1 февруари 1945 г. (57 г.)

Руси Христов Русев е български офицер (генерал от артилерията), убит на 1 февруари 1945 г. от комунистическия режим наложен в България след преврата от 1944 г.

Руси Русев е роден на 27 ноември 1887 г. в Габрово, завършва Военното училище в София (випуск 1909 г.). През Балканските войни и Първата световна война е командир на батарея в 4-ти артилерийски полк. През 20-те години на века е на постоянна строева служба в различни гарнизони, след 1930 г. заема инспекционни длъжности в артилерията.

От 1936 г., вече като генерал-майор, заема поста на главен инспектор на въоръженията в министерството на войната, на който с малки прекъсвания остава до 1942 г. През този период генерал Русев осъществява превъоръжаването на Българската армия със съвременно военно оборудване и техника. Той води тайните преговори с Германия, довели до отпускането на многомилионни военни кредити от Берлин през 1938 и 1939 г. Сключва договорите с отделните германски концерни, производители на оръжие, и лично осъществява качествения контрол на доставките, поради което до началото на Втората световна война често е в Германия. Като високоуважаван офицер с безукорно име през есента на 1943 г. генерал-лейтенант Русев поема поста на военен министър в кабинета на Добри Божилов и впоследствие в този на Иван Багрянов.[1] [2]

След навлизането на Съветската армия в България е арестуван, съден от т.нар. „Народен съд“. Осъден е на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото.

Генерал от артилерията Руси Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо В., Министрите на България 1879 – 1999, София, 1999, 394, 585.
  2. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия Правителствата на България. Хронология на политическия живот 1879 – 2001, София 2001, с. 238, 241.