Кирил Станчев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Станчев.

Кирил Станчев
Информация
Звание Генерал-лейтенант
Служба 1916 – 1946
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 2-ра армия (II СВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
11 април 1968 г. (72 г.)

Кирил Николов Станчев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 2-ра армия по време на Втората световна война (1944 – 1946).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Станчев е роден на 14 декември 1895 година в Кюстендил. През 1916 година завършва Военното училище в София и на 12 март е произведен в чин подпоручик, а на 14 октомври 1917 година в чин поручик, на 30 януари 1923 г. в чин капитан, а през 1933 г. в чин майор. Служи в 13 пехотен полк, Военното училище, щаба на 2-ра пехотна дивизия, 23 пехотен полк, 1-ва инспекционна област и пограничната стража (началник на 22-и пограничен участък, Лом, 1926 г. и началник на 12-и пограничен участък, Свиленград, 1932 г.)[1]

Кирил Станчев е един от основателите и ръководител на републиканското „Движение на капитаните“ във Военния съюз. През 1935 година е сред активните участници в опита за преврат,[2] уволнен е и е осъден на смърт. През следващата година присъдата му е заменена с доживотен затвор. На 5 октомври 1936 година е произведен в чин подполковник. През 1940 година е амнистиран и на 5 октомври произведен в чин полковник.

В периода 1941 – 1944 следва право в Софийския университет. През този период той е в най-близкото обкръжение на Дамян Велчев и е натоварен с връзките между Военния съюз и Българската работническа партия (комунисти), контактувайки с Антон Югов и Христо Михайлов, а след това и с Добри Терпешев.[3] Взема активно участие в извършването на Деветосептемврийския преврат. Член е на делегацията, която на 9 септември 1944 се среща с командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин и постига споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.[4] Два дни по-късно получава първото генералско звание – генерал-майор и е назначен за командващ на 2-ра армия. Провежда Нишката и Косовската операция.

През 1946 година е уволнен и осъден на доживотен затвор по скалъпени обвинения в участие в нелегалната организация „Военен съюз“. Процесът днес се оценява като лишен от фактически основания и преследващ чисто политическа цел – налагане на контрола на комунистическата партия над армията. Той предизвиква значителен отзвук във Великобритания, особено сред депутатите лейбъристи, където той е известен като един от основните противници на съюза между България и Германия през Втората световна война. Освободен е от затвора през 1959 година.[5]

Генерал-майор Кирил Станчев умира на 11 април 1968 година.

През 1990 година генерал Станчев е реабилитиран, а през 1992 година посмъртно е произведен в чин генерал-лейтенант.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Р., с. 245
  2. Недев 2007, с. 391 – 396.
  3. Недев 2007, с. 509 – 510.
  4. Недев 2007, с. 639 – 640.
  5. Недев 2007, с. 736, 741 – 742.
Цитирани източници

Източници[редактиране | редактиране на кода]