Любомир Босилков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Босилков
български генерал
Роден: 5 февруари 1883 г.
Починал: 1967 г. (83 г.)
?

Любомир Константинов Босилков е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 февруари 1883 г. в град София в семейството на просветния деец и революционер Константин Босилков и Анастасия Босилков, дъщерят на копривщенския свещеник Илия Кацаров, сестра на академик Гаврил Кацаров и генерал-майор Димитър Кацаров. През 1903 г. завършва Военното училище в София. От 1907 г. служи в Лейбгвардейския конен полк. Между 1908 и 1911 г. учи в Австрийската кавалерийска школа във Виена. От 1912 до 1913 г. е командир на взвод във втори ескадрон на Лейбгвардейския конен полк. През 1914 г. е сред основателите на българския жокей клуб. От 1915 г. е командир на ескадрон в същия полк. От 15 декември 1918 до 1920 г. е командир на Лейбгвардейския конен полк. Известно време е командир на първи конен полк. Между 12 януари и април 1923 г. е командир на пети конен полк. От 1923 г. служи в щаба на жандармерията. През 1929 г. става инспектор на пограничната стража и началник на канцеларията на Военното министерство. През 1931 г. е назначен за командир на шеста пехотна бдинска дивизия, а през 1933 г. отново е началник на канцеларията на министерството. Пре 1934 г. става началник на първа военноинспекционна област и излиза в запас[1]. Носител е на Орден за Храброст 3 и 4 степен. През 1931 г. е удостоен с орден „Свети Александър“ III степен.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]