Георги Марков (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Марков.

Георги Марков
български генерал
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1966 г. (79 г.)

Георги Марков Марков е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Марков е роден на 25 януари 1886 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1908 г. Към 1 април 1911 г. служи в осемнадесети пехотен етърски полк, през 1914 г. е назначен на служба във Военното училище[1] , а към 1 март 1918 г. е командир на дружина в петдесети пехотен нишавски полк. По-късно служи в 38-и пехотен полк и 5-и пехотен дунавски полк. През 1921 г. е назначен за командир на рота от Военното училище[2].[3]

Между 1925 и 1926 г. е адютант на военното аташе на България в Белгия. През 1927 г. е назначен за командир на седми пехотен преславски полк[4], след което от 1931 г. е началник на 4-ти пограничен сектор[5], а от 1932 г. поема командването на осми пехотен приморски полк[6]. През 1933 г. е назначен за началник на 6-и пограничен сектор[7], след което през 1934 г. е назначен за командир на четвърта пехотна преславска дивизия[8], като по-късно същата година е назначен за Главен интендант[9], от 1936 г. командва 3-та пехотна дивизия[10], като по-къснп същата година поема началството на 2-ра военно-инспекционна област, на която служба е до 11 август 1941 г., когато е уволнен от служба.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерска заповед № 63 от 1914 г.
  2. Министерска заповед № 37 от 1921 г.
  3. а б Руменин, с. 225
  4. МЗ № 228а от 1927 г.
  5. МЗ № 47 от 1931 г.
  6. МЗ № 224 от 1932 г.
  7. МЗ № 90 от 1933 г.
  8. МЗ № 106 от 1934 г.
  9. МЗ № 196 от 1934 г.
  10. МЗ № 115 от 1936 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 221.