Христо Мархолев
| Христо Мархолев | |
|---|---|
| български генерал | |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 14 септември 1888 г.
|
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Христо Стамулов Мархолев е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Мархолев е роден е на 14 септември 1888 година в Калофер. Записва се като кадет във Военното училище в София през 1901, което завършва през 1908 година. От 1908 до 1909 г. завършва кавалерийска школа. В периода 1912 – 1918 година служи в четвърти конен полк като взводен и ескадронен командир. По-късно служи в 10-и конен полк, а от 1922 г. е на служба във Военното училище От 1927 година е командир на първи конен полк, а от следващата година е назначен за командир на пети конен полк[1][2]. През 1931 година е уволнен[3] поради антимонархически настроения. Участва в Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., след което е назначен за поддиректор на полицията и началник на униформената полиция.[4] Уволнен през януари 1935 г. в интерес на службата. През 1938 г. е интерниран от София.
През 1942 година полковник Христо Мархолев става член на ОФ. Членува във Военния съюз. Член на Звено и като такъв член на Националния комитет на ОФ. През 1944 година е назначен за флигеладютант на Царя. От 1946 година е секретар на НК на ОФ. От декември 1947 г. Държавна сигурност го води на отчетно-наблюдателно дело под псевдоним „Мухльо“.[5] Делото му е закрито на 10 юни 1959 г. През 1957 година става член на Изпълнителния комитет на НС на ОФ. В периода 1972 – 1978 година член на президиума на НС на ОФ[6]. Носител е на Орден „За Храброст“, 4-та степен, 2-ри клас.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1908)
- Поручик (22 септември 1911)
- Капитан (1 март 1916)
- Майор (30 май 1918)
- Подполковник (6 май 1923)
- Полковник (3 септември 1928)
- Генерал-майор (30 декември 1945)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 142а от 1928 г.
- ↑ Руменин, с 232
- ↑ ПЗ № 13 от 1ч931 г.
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1374
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1373
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 268
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 232.
Портал „
Портал „