Тилю Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тилю Колев
Информация
Звание Генерал-майор
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Войсково поделение 21 пехотен полк
29 пехотен полк
Командвания 29 пехотен полк
30 пехотен полк
42-ри пехотен полк (БВ)
1-ва бр. от 11 див. (ПСВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
,

Тилю Колев Колев е български военен деец, генерал-майор, участник в Сръбско-турска война (1876), Сръбско-българската война (1885), в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като командир на 42-ри пехотен полк и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 1-ва бригада от 11 пехотна македонска дивизия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тилю (понякога Тильо) Колев е роден на 15 февруари 1859 г. в с. Голямо Асеново. Взема участие в Сръбско-турска война (1876) като доброволец в четата на Панайот Хитов.[1] През 1883 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 4 випуск и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), след което ма 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1899 г. в чин майор.

През 1900 г. майор Колев служи като командир на дружина в 21–ви пехотен средногорски полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник. В началото на 1906 г. подполковник Колев, като помощник-командир поема временното командване на 29 пехотен ямболски полк, на която длъжност е до 19 април 1907. В периода (1909 – 1910) командва 30 пехотен шейновски полк, като през 1910 г. е произведен в чин полковник.

През Балканските войни (1912 – 1913) е командир на 42-ри пехотен полк, който е част от състава на 3-та бригада от 3 пехотна балканска дивизия. След Междусъюзническата война излиза в запаса. По време на Първата световна война (1915 –1918) отново е мобилизиран и е назначен за командир на 1–ва пехотна бригада от 11–а пехотна македонска дивизия, с която воюва на южния фронт.

Генерал-майор Тилю Колев умира на 21 септември 1928 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Колев, Т., „Българските доброволци в Сръбско-турската война 1876 г.“, Казанлък, 1896

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, стр. 147

Източници[редактиране | редактиране на кода]