Направо към съдържанието

Свети Александър (орден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орден „Св. Александръ“
Орден „Св. Александръ“ с голямо огърлие
Информация
Присъждан отЦарство България
ТипОрден
Избираемостбългарски и чужди граждани
Присъждан заС ордена се награждават български и чужди поданици по личното благоволение на Монарха.
СтатусОт 15 септември 1946 г. орденът „Св. Алексанрдъ“ не присъства в наградната система на НРБ и на Република България
ДескрипцияОрденът представлява емайлиран в бяло артилерийски кръст със златни или сребърни кантове, в зависимост от степента
Пластинки
Статистика
Учредено25 декември 1881
Положение в стълбицата на отличията
По-високоОрден „Св. св. Кирил и Методий“
ЕднаквоНяма
По-нискоОрден „За Гражданска Заслуга“
Орден „Св. Александръ“ в Общомедия

Орденът „Св. Александър“ е учреден в чест на небесния покровител на Княз Александър I и е втори по старшинство в наградната система в Царство България.

Грамота за връчване на сребърния кръст с мечове на ордена „Свети Александър“ на Йордан Тренков от цар Фердинанд I, 26 септември 1913 г.

Учреден с Княжески рескрипт на 25 декември 1881 г. в чест на небесния покровител на Княз Александър I. В основата му заляга домашният орден на Хесенското херцогство „Филип Великодушни“, от който владетелски дом произхожда първият Български Владетел. Първоначално е замислен в пет степени и Огърлие, но впоследствие се оформят шест степени, Малко и Голямо огърлие, а през 1908 г. и степента Велик кръст. Постепенно се оформят и военновременните степени с мечове по средата и над кръста. С ордена се награждават български и чужди поданици по личното благоволение на Монарха, който е Великият магистър.

Орденът представлява емайлиран в бяло артилерийски кръст със златни или сребърни кантове, в зависимост от степента. Във вимпела на аверса е поставен стилизиран надпис на името на ордена, а в пръстена наоколо девизът: / СЪ НАМИ БОГЪ /, под него лаврови клончета. На реверса е поставено бяло поле с надпис / 19 ФЕВРАЛЪ 1878 / – датата на подписването на Санстефанския прелиминарен мирен договор. Над него Царска (Княжеска) корона с пуснати кисти. Първата степен се носи на пурпурночервена моарена лента през дясното рамо с розетка в края. Тя има и своята звезда, която представлява осемлъчева сребърна звезда, в чийто център е поставен аверсът на ордена.

Голямото огърлие представлява тридесет последователно свързани от короновани лъвове медальона, редуващи вензела на учредителя, Княз Александър I, и осмоконечен кръст. Известна е специална емисия на голямото огърлие с пресечени два фелдмаршалски жезъла, принадлежаща на Цар Фердинанд I.

Малкото огърлие повтаря изображенията на голямото, но с намалени размери.

Великият кръст, учреден през 1908 г., повтаря първоначалната емисия, но вместо в бял е изработен в зелен емайл, а в средата на вимпела е поставен коронован български лъв. Подобно оформление има и звездата, като пръстенът около златния лъв на червено поле е отново в зелен емайл.

Останалите степени повтарят изображението на първата емисия, но с намалени размери. Шеста степен е изработена от сребърен метал без емайл върху раменете на кръста.

Изключителни образци на Голямото и Малко огърлие на ордена „Свети Александър“ с брилянти, принадлежали на Османските султани Абдул Хамид II и Мехмед V, се пазят в колекцията на двореца „Топ Капъ“ (Високата порта) в Истанбул.

  • Велик кръст на ордена „Св. Александър“, голямо и малко огърлие
  • I степен, Велик кръст. Награждават се висши държавни служители и военни. Носи се на шарф през рамо.
  • II степен, Голям офицерски кръст. Кръстът е с бял емайл, носи се на червена лента за шия, има звезда.
  • III степен, Командирски кръст. Кръстът е в зелен или бял емайл (зависи от емисията), носи се на червена лента за шия, няма звезда.
  • IV степен, Офицерски кръст. Кръстът е в бял емайл, носи се на гърдите на червена триъгълна лента с розетка, няма звезда.
  • V степен, Кавалерски кръст. Кръстът е в бял емайл, носи се на гърдите на червена триъгълна лента, няма звезда.
  • VI степен, Сребърен кръст. Кръстът е изработен от сребрист метал без емайл, носи се на гърдите на червена триъгълна лента, няма звезда.

Носители на ордена

[редактиране | редактиране на кода]

Сред носителите на ордена има и жени (0,02%). Най-престижната степен, І ст. с брилянти, е дадена на царица Елеонора по случай венчавката ѝ с царя през 1908 г. Има сведения, че през 1913 г. доброволката в Македоно-одринското опълчение Мария Колева е удостоена с VІ ст. с мечове.[1]

  • „Каталог Български ордени и медали“. Веселин Денков
  • „Българските ордени и медали 1878 – 2002“. Тодор Петров
  • „Ордени и медали в България“. 1998 Тодор Петров
  • „Българска Енциклопедия от А-Я“. 2005 Авторски колектив към БАН
  • „Българските ордени и медали 1878 – 2002“. Тодор Петров
  • „Ордени и медали в България“. 1998 Тодор Петров
  1. Назърска, Жоржета. Жените в наградната система на България (30 - 50-те години на XX век) // ПОЛ И ПРЕХОД: 1938 - 1958. Състав. Кр. Даскалова и Т. Кметова. Академична конференция 2011. Център за изследвания и политики за жените. с. 59.