Фердинанд I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фердинанд.

Фердинанд I
Цар на българите
Zar Ferdinand Bulgarien.jpg
Лични данни
Управление 7 юли 1887 - 3 октомври 1918
Коронация 2 август 1887
Пълно име Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски
Роден 26 февруари 1861
Виена, Австрия
Починал 10 септември 1948
Кобург, Германия
Погребан в Църквата Свети Августин, Кобург
Предшественик Александър Батенберг
Наследник Борис III
Семейство
Династия Сакскобургготски
Баща Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Кохари
Майка Клементина Бурбон-Орлеанска
Бракове Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Елеонора фон Ройс-Кьостриц
Потомци Борис III
Кирил Преславски
Евдокия
Надежда

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

Биография[редактиране | edit source]

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.

Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (181881) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (18171907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница 1 ноември 1886, чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август през 1879 г. пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888).

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.

Цар Фердинанд при обявяването на независимостта на България

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“ [1], с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.[2]

Цар Фердинанд, кайзер Вилхелм II и фелдмаршал Август фон Макензен на военен парад във военновремевата столица на Сърбия Ниш след края на Сръбската кампания, декември 1915 г.

Живот в изгнание[редактиране | edit source]

След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-40-те години на 20 век Фердинанд често отсяда в семейните си владения - замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica)[3]. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?" Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в "любимата му България" и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Бившият цар Фердинанд І
в Германия, 1928 г.

Семейство и личен живот[редактиране | edit source]

Царство България
Династия Сакскобургготски
Coat of arms of Bulgaria (1927-1946).svg
Фердинанд I
Борис III
Симеон II

Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ. [4]

Жени се 2 пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца:

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917), от която няма деца.

Според някои източници през 1947 г. Фердинанд получава от епископ съгласие да се венчае за 3-ти път — за Елизабет Брезек (дъщерята на иконома на неговия дворец „Св. Антон“ в Словакия).

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител-филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитологическо дружество.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

БЪЛГАРСКИ:


ЧУЖДЕСТРАННИ ОРДЕНИ:

  • Кавалер на "Велик орден на Златното руно", Австро-Унгария (1911)
  • Кавалер на "Висш рицарски орден на Святото Благовещение" (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897)
  • "Висш орден на Черния Орел" (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия
  • Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия
  • Кавалер на ордена "Pour le Mérite" с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия-Германия (1916)
  • Велик офицер на ордена на "Почетния легион" (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905?)
  • Кавалер на "Св. Александър Невски", Русия (1910)
  • Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1. ноември 1915)
  • Кавалер на Големия кръст на "ордена на Свети Стефан Унгарски", Австро-Унгария
  • Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария
  • Кавалер на Светия военен Константинов орден "Свети Георги" (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893)
  • Най-висш османски орден "Nishan-i-Ali-Imtiaz", Турция (1910, 1915)

ДРУГИ:

  • През 1928 година Фердинанд е обявен за почетен гражданин на Байройт.[5]

Източници и бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.lostbulgaria.com/?p=474
  2. Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира. // Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г.. Anamnesis.
  3. През 1401-1919 гг. - Унгария; през 1919-1939 гг. - Чехословакия; през 1939-1945 гг. - Словакия; през 1945-1993 гг. - Чехословакия; през 1993 г. - Словакия
  4. Стивън Констант „Фердинанд Лисицата“, София 1992
  5. ((de))  Seine Majestät König Ferdinand von Bulgarien. // barnick.de. barnick.de, 2013. Посетен на 2013-02-05.

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
  • Даниела Давчева: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I. на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 - 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
  • Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
  • Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
  • Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
  • Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
  • Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Александър I Батенберг Княз на България (7 юли 1887 – 22 септември 1908) --
-- Цар на българите (22 септември 1908 – 3 октомври 1918) Борис III