Фердинанд I Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фердинанд I)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фердинанд.

Фердинанд I
Цар на българите
Zar Ferdinand Bulgarien.jpg
Лични данни
Управление 7 юли 1887 – 3 октомври 1918
Коронация 2 август 1887
Пълно име Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски
Роден
Починал
Погребан в Църквата Свети Августин, Кобург
Предшественик Александър Батенберг
Наследник Борис III
Семейство
Династия Сакскобургготски
Баща Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Кохари
Майка Клементина Бурбон-Орлеанска
Бракове Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Елеонора фон Ройс-Кьостриц
Потомци Борис III
Кирил Преславски
Евдокия
Надежда
Фердинанд I в Общомедия

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.

Фердинанд през 1882 г.
Цар Фердинанд при обявяването на независимостта на България

Фердинанд е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (181881) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (18171907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Клонът Кохари (Koháry) на Сакс-Кобург-Готите произхожда от много богата унгарска аристократична фамилия, която е притежавала земите и замъците Čabraď и Sitno в днешна Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864), Англия (1865), Италия (1866), Дания и Швеция (1871), и Франция (1871 – 1872), Османската империя с Цариград (1870), Белгия (1875) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886, чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883 – 1888) в 3 тома.

На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54 пехотен полк, откогато носи наименованието 54-и пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.

Цар Фердинанд, кайзер Вилхелм II и фелдмаршал Август фон Макензен на военен парад във военновремевата столица на Сърбия Ниш след края на Сръбската кампания, декември 1915 г.

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“ [1], с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

През 1909 – 1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.

На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият държавен глава летял със самолет.[2]

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.[3]

Живот в изгнание[редактиране | редактиране на кода]

След като не е допуснат от братовчед си – австрийския император Карл I да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Ковчегът на Цар Фердинанд положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му.

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-40-те години на 20 век Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica)[4]. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?" Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Семейство и личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ. [5]

Жени се 2 пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца:

цар Борис III (1894 – 1943)

Царство България
Династия Сакскобургготски
Coat of arms of Bulgaria (1927-1946).svg
Фердинанд I
Борис III
Симеон II

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца.

Според някои източници през 1947 г. Фердинанд получава от епископ съгласие да се венчае за 3-ти път – за Елизабет Брезек (дъщерята на иконома на неговия дворец „Св. Антон“ в Словакия).

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител-филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд ще е една от главните атракции в музея, посветен на историята на София, който отвори врати през 2014 г. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитоложко дружество.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През целия си живот Фердинанд е бил винаги високо награждаван. Притежавал е поне 120 висши чуждестранни ордени и награди.

БЪЛГАРСКИ:

Цар Фердинанд I
в Германия, 1928 г.

ЧУЖДЕСТРАННИ ОРДЕНИ:

  • Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911)
  • Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897)
  • „Висш орден на Черния Орел“ (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия
  • Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия
  • Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия-Германия (1916)
  • Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905?)
  • Кавалер на ордена „Св. Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898)
  • Кавалер на ордена „Свети Станислав“, 1 степен, Русия
  • Кавалер на ордена „Света Анна“, 1 степен, Русия
  • Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902)
  • Кавалер на „Св. Александър Невски“, Русия (1910)
  • Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915)
  • Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908)
  • Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917)
  • Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария
  • Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893)
  • Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Турция (1910, 1915)
  • Кавалер на кралския орден на Серафимите (Kungliga Serafimerorden), Швеция (28 юни 1937)
  • Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (Pribina‒Orden), Словакия (13 март 1941)

ДРУГИ:

  • През 1928 година Фердинанд е обявен за почетен гражданин на Байройт.[6]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
  • Даниела Давчева: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I. на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 – 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
  • Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
  • Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
  • Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
  • Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
  • Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.lostbulgaria.com/?p=474
  2. King up in aeroplane. // The New York Times. July 16, 1910.
  3. ((bg))  Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира. // Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г.. Anamnesis.
  4. През 1401 – 1919 гг. – Унгария; през 1919 – 1939 гг. – Чехословакия; през 1939 – 1945 гг. – Словакия; през 1945 – 1993 гг. – Чехословакия; през 1993 г. – Словакия
  5. Стивън Констант „Фердинанд Лисицата“, София 1992
  6. ((de))  Seine Majestät König Ferdinand von Bulgarien. // barnick.de. barnick.de, 2013. Посетен на 2013-02-05.
Александър I Батенберг Княз на България (7 юли 1887 – 22 септември 1908) --
-- Цар на българите (22 септември 1908 – 3 октомври 1918) Борис III