Маламир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маламир.

Маламир
кан на България
Лични данни
Управление 831 – 836
Други титли хан
Кръщене хан
Роден
първа пол. 9 век
Починал
Предшественик Омуртаг
Наследник Пресиан
Семейство
Династия Крумова династия
Баща Омуртаг

Канасубиги Маламѝр (Malamir, † 836) е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Той е третият и най-малкият син на хан Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството.

Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт. Младият кан (княз) продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с Франкската империя и с Византия.

Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с Омуртаг, и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите, начело с кавкан Исбул, отговарят, като навлизат във византийските територии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент градът е включен в пределите на България. Този град по онова време има важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на римския път Виа Милитарис (Виа Диагоналис) на Балканския полуостров, който свързва Сигиндунум (Белград), Сердика (днес София) и Константинопол и сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“.

Маламир неочаквано умира през 836 г. и, тъй като не оставя наследници, престолът заема племенникът му Пресиян – син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на българския владетел.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0
  • Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“. Т. 1. „Първо българско царство. Епоха на хуно-българското надмощие“ (679 – 852)“, С. 1918
  • Константин Иречек: Geschichte der Bulgaren, Georg Olm Verlag, 1977 (Orig.: Verlag von F. Tempsky, Prag, 1876)
  • Bahši Iman, Džagfar Tarihy, vol. I, Orenburg 1997.
Омуртаг
Печат на Първото българско царство
български хан (831 – 836)
Пресиян