Маламир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Маламир.

Маламир
български владетел
Фрагмент Маламир 831-836.jpg
Колона с надпис за победните походи на Маламир
Роден
неизв.
Починал
836 г.

Религия Тенгризъм
Управление
Период 831836
Предшественик Омуртаг
Наследник Пресиян
Семейство
Баща Омуртаг
Братя/сестри Звиница
Маламир в Общомедия

Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Произход и възкачване на престола[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият и най-малкият син на хан Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт.

Младият хан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска и е присъединен днешен Пловдив. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с Франкската империя и с Византия.

Война с Византия[редактиране | редактиране на кода]

Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с Омуртаг, и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите, начело с кавкан Исбул, отговарят, като навлизат във византийските територии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. Оттогава градът е включен в пределите на България. Този град по онова време има важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на римския път Виа Милитарис (Виа Диагоналис) на Балканския полуостров, който свързва Сигиндунум (Белград), Сердика (днес София) и Константинопол и сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Маламир неочаквано умира през 836 г. и, тъй като не оставя наследници, престолът заема племенникът му Пресиян – син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на българския владетел.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0
  • Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“. Т. 1. „Първо българско царство. Епоха на хуно-българското надмощие“ (679 – 852)“, С. 1918
  • Константин Иречек: Geschichte der Bulgaren, Georg Olm Verlag, 1977 (Orig.: Verlag von F. Tempsky, Prag, 1876)
  • Bahši Iman, Džagfar Tarihy, vol. I, Orenburg 1997.
Омуртаг
Печат на Първото българско царство
български хан (831 – 836)
Пресиян