Маламир

Вижте пояснителната страница за други личности с името Маламир.

---

Маламир
български владетел
Колона с надпис за победните походи на Маламир
Роден	неизв.
Починал	836 г.
Религия	Тенгризъм
Управление
Период	831 – 836
Предшественик	Омуртаг
Наследник	Пресиян
Семейство
Баща	Омуртаг
Братя/сестри	Звиница
Маламир в Общомедия

Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.

Произход и възкачване на престола

Той е третият и най-малкият син на хан Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството.

Управление

Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт.

Младият хан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска и е присъединен днешен Пловдив. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с Франкската империя и с Византия.

Война с Византия

Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с Омуртаг, и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите, начело с кавкан Исбул, отговарят, като навлизат във византийските територии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. Оттогава градът е включен в пределите на България. Този град по онова време има важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на римския път Виа Милитарис (Виа Диагоналис) на Балканския полуостров, който свързва Сигиндунум (Белград), Сердика (днес София) и Константинопол и сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“.

Смърт

Маламир неочаквано умира през 836 г. и, тъй като не оставя наследници, престолът заема племенникът му Пресиян – син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на българския владетел.

Бележки

• Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0
• Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“. Т. 1. „Първо българско царство. Епоха на хуно-българското надмощие“ (679 – 852)“, С. 1918
• Константин Иречек: Geschichte der Bulgaren, Georg Olm Verlag, 1977 (Orig.: Verlag von F. Tempsky, Prag, 1876)
• Bahši Iman, Džagfar Tarihy, vol. I, Orenburg 1997.