Виа Милитарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Северният Балкански полуостров и Виа Милитарис през Късната древност

Виа Милитарис (на латински: Via militaris, Via Diagonalis, Via Singidunum) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Sigindunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и стига до Константинопол. По няколко отклонения той се е свързвал на юг с Виа Игнация, на север с Виа Иструм, и на изток с Виа Понтика.

От Сингидунум до Константинопол са били 924 km. [1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

Наричан е с най-различни имена – Виа Диагоналис, Виа Сингидунум, Цариградски друм (път, гр.), голям диагонален път, или Виа де Рагуси, Виа Рагусина в региона на Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора – Диагоналният път още от времето на Римската империя и до днес е най-важната комуникационна ос между Западна Европа и Ориента.

Построен е по времето на император Нерон (37 – 68) през 1 век[2] Завършен е по времето на император Траян (53 – 117). От 1600 години Виа Милитарис е наричан Виа Траяна (Via Traiana). Близо до днешен Пловдив е намерен надпис от 61 г. [3]

Византийците наричат Виа Милитарис „кралски път“. През Средновековието пътят Виа Милитарис остава важна връзка между Изток-Запад и е използван от кръстоносните войски (1096 – 1099, 1147 – 1149 и 1189 – 1192) в посока Палестина. [4] След завладяването на Константинопол (1453) османците наричат пътя „Голям военен път“ и строят до него паланки и го използват най-вече за завладяването на Австрия. [5] Сърбите маршируват в сръбско-българската война (1885) по Виа Милитарис в България.

Писмени сведения[редактиране | редактиране на кода]

В Пойтингеровата карта е представен схематично с разстоянието между станциите в мили.[6]

В Антониновия пътеводител се изреждат последователно станции и спирки с разстоянието от предишната станция.[7]

В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.) монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, като описва своя път през Балканите по трасето на Виа Милитарис. Посочени са всички градове, пътни станции и спирки за смяна на конете, в които монахът спира, разстоянията са в римски мили.[8]

Реконструкция на Пойтингеровата карта, направена от Конрад Милър (Conradi Millieri) през 1887 г.
Реконструкция на Пойтингеровата карта, направена от Конрад Милър (Conradi Millieri) през 1887 г.

Археологически паметници[редактиране | редактиране на кода]

Виа Диагоналис близо до Кастра Рубра

Останки от калдаръма на стария римски път са личали до началото на XX век по левия бряг на Марица при Свиленград, по протежението на стария път за Стара Загора, наричан от местните хора „Стар Момковски път“ или „Старозагорски път“.[9]

Останки каменната настилка на римския път са консервирани и изложени при римската станция Кастра Рубра в близост до с. Изорово, община Харманли.[10]

Крепостта Траянови врата, разположена на прохода на Виа Диагоналис през Ихтиманска Средна гора

През май 2010 г. при строеж на магистрала е открит добре запазен участък от римския път при Димитровград (Цариброд), Сърбия.[11]

Станции[редактиране | редактиране на кода]

По-големи градове (civitas) по протежението на римския път:
Антично име Местоположение
Aquileia Венеция, Италия
Sirmium Сремска Митровица, Сърбия
Singidunum Белград, Сърбия
Gratiana Добра, Сърбия
Viminacium Костолац, Сърбия
Naissus Ниш, Сърбия
Remesiana Бела Паланка, Сърбия
Serdica София, България
Philippopolis Пловдив, България
Hadrianopolis Одрин (Edirne), Турция
Arcadiopolis Люлебургаз, Турция
Byzantium Истанбул, Турция

Станции в Тракия[редактиране | редактиране на кода]

Градове и пътни станции по трасето на Виа Милитарис на територията на провинция Тракия:
Антично име Сегашно местоположение Тип селище
Филипопол Пловдив civitas
Сирнота с. Маноле mutatio
Парамболе с. Белозем mutatio
Ранилум с. Оризово mutatio
Циле с. Черна гора mansio
Карасура с. Рупките mutatio
Арзос с. Калугерово mansio
Кастра Рубра с. Изворово mansio
Бурдипта Свиленград mansio
Адрианопол Одрин civitas
Нике (Тракия) Хавса mansio
Карта от XVIII век със станциите в Тракия

Отклонения[редактиране | редактиране на кода]

По няколко отклонения Виа Милитарис се е свързвал на юг с Виа Игнация, простиращ се от адриатическия браг, през градовете на брега на Егейско море, до Константинопол. От изток на запад главни такива отклонения са били: от Одрин (Hadrianopolis) по долината на Марица Hebrus до Траянополис (Traianopolis) (дн. с. Траянуполи) на нейното устие; от Пловдив (Philippopolis) през Родопите (Чернатица и Персенк) до Филипи (Philippi) (дн. Кринидес) на Беломорието; от Бесапара (Bessapara) (дн. с.Синитево до Пазарджик) през Никополис ад Нестум (Nicopolis ad Nestum) (недалеч от Гоце Делчев) по долината на Места (Nestus) отново до Филипи; от Сердика (Serdica) (София) през Пауталия (Pautalia) (Кюстендил) по долината на Струма (Strymon) до Амфиполис (Amphipolis) (дн. Амфиполи) на нейното устие; и най-дългото отклонение от Ниш (Naissus) по долините на Морава (Magrus) и Южна Морава (Agrus), а след това и на Вардар (Axios) през Скупи (Scupi) (Скопие) и Стоби (Stobi) (при вливането на р.Черна) до Пела Pella (недалеч от Солун).

По подобен начин Виа Милитарис се е свързвал на север и с Виа Иструм, по протежението на Долен Дунав (Ister или Danubius). Такова е било отклонението от Ниш на североизток през Стара планина (Hemus) до Рицария (Ratiaria) (дн. с.Арчар), което всъщност е било част от важна пътна връзка между Дунав и Адриатика, чрез продължението от Ниш на югозапад през Улпиана (Ulpiana) или още Юстиана Секунда в дн. Косово към Лисус (Lissus) или още Алесио (дн. Леже) на Адриатическо море. От Рицария на югоизток е тръгвало и друго отклонение през Монтанезиум (Montanesium) (Монтана) и Петрохански проход до Сердика. Трето главно отклонение е свързвало Пловдив и Ескус (Oescus) (дн. с.Гиген) при устието на Искър (Oescus), което на юг е продължавало през Родопите по споменатия вече път до Филипи на Виа Игнация, по този начин свързващо Дунав с Адриатика. По-подробно станциите по този път са били: Philippopolis (Пловдив) ‐ Diocletianopol (Хисаря) – Viamata (с.Войнягово ‐ „Горни Стеници“) – Sub Radice (с.Христо Даново) – Montemno (пр.Беклемето – Карцов бук) – Ad Radices (с.Бели Осъм / Камен мост) – Sostra (с.Ломец) – Melta (Ловеч) – DorionesStorgosia (Плевен) – Ad Putea (с.Рибен) – Oescus (с.Гиген). От Ескус към Сердика е водело и друго важно отклонение, което също е продължавало във вече споменато по-горе отклонение – за Пауталия, но след това вместо по долината на Струма към Бяло море – към Стоби и Хераклея Линкестис (Heraclea Lyncestis) (до Битоля) на Виа Игнация. Неговите станции са били Heraclea Lyncestis (Битоля) – Ceramiae – Stobi – Astibos – Tranupara – Pautalia (Кюстендил) – Aelea – Serdica (София) – Oescus (Гиген). Друго второстепенно отклонение на север е започвало от Пизос (Pizus) (дн. с.Димитриево) и през Августа Траяна (Augusta Traiana), Шипченски проход и Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) (дн. с.Никюп) на Янтра (Istrus) е достигало Дунав при Нове (Nove) (до Свищов).

Отклоненията към Виа Понтика на изток са по-малко. От Адрианопол първоначално на север по долината на Тунджа (Tonzos) е водело отклонение до Кабиле (Cabyle) (Ямбол), където то се свързвало с такова от Августа Траяна, и на изток излизало на Виа Понтика при Анхиало (Anchialus) (Поморие). На югоизток, от Nicae (Ostudizium) започвало отклонение на север през Странджа към Дебелт(Dueltum). Съществувало е и кратко отклонение към Мидия (Salmydessus). Второстепенно отклонение в посока запад-изток е свързвало и голяма част от градовете в Мизия (Монтанезиум, Мелта, Никополис ад Иструм), водейки до Марцианополис (Marcianopolis) (Девня) и Одесос (Odessos) (Варна) на Виа Понтика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Short History of the Yugoslav Peoples, p. 12, Google Books
  2. Stephen Mitchell: The administration of Roman Asia from 133 BE to AD 250. Lokale Autonomie und römische Ordnungsmacht in den kaiserzeitlichen Provinzen vom 1. bis 3. Jahrhundert. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 1999, ISBN 3-486-56385-8, S. 18 (Online).
  3. Corpus Inscriptionum Latinarum (CIL) III Nr. 6123
  4. Елена Койчева: Logistical Problems for the Movements for the early Crusades through the Balcans: Transport and Road Systems. Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies: London, 21 – 26 August, 2006. Ashgate Publishing Ltd. 2006, ISBN 978-0-7546-5740-8, S. 54 (Google Books).
  5. Kılıç, Ayşegül; Bir Osmanlı Akın Beyi Gazi Evrenos Bey İthaki Yay. İstanbul 2014, ISBN 978-605-375-345-2 p. 16.
  6. Tabula Peutingeriana, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 21.
  7. Itinerarium Antonini Augusti, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 29.
  8. Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.
  9. Разбойников, Анастас Сп., Разбойников, Спас. Миналото на Свиленград – История на града до 1913 година. София, 1990. с. 17 – 19.
  10. Castra Rubra и Римският път. // 03.08.2009.
  11. ((en))  Well-preserved Roman road found in southern Serbia. // Roman Archaeology Blog, 26.06.2010 г..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]