Виа Милитарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северният Балкански полуостров и Виа Милитарис през Късната древност
Виа Диагоналис близо до Кастра Рубра

Виа Милитарис (на латински: Via militaris, Via Diagonalis, Via Singidunum) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Sigindunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и стига до Константинопол. По няколко отклонения той се е свързвал на юг с Виа Игнация, на север с Виа Иструм, и на изток с Виа Понтика.

Наричан е с най-различни имена – Виа Диагоналис, Виа Сингидунум, Цариградски друм (път, гр.), голям диагонален път, или Виа де Рагуси, Виа Рагусина в региона на Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора – Диагоналният път още от времето на Римската империя и до днес е най-важната комуникационна ос между Западна Европа и Ориента.

Построен е по времето на император Нерон (37 – 68) през 1 век от н.е.[1] Завършен е по времето на император Траян (53 – 117). От Сингидунум до Константинопол са били 924 km. [2]

Византийците наричат Виа Милитарис „кралски път“. През Средновековието пътят Виа Милитарис остава важна връзка между Изток-Запад и е използван от кръстоносните войски (1096 – 1099, 1147 – 1149 и 1189 – 1192) в посока Палестина. [3] След завладяването на Константинопол (1453) османите наричат пътя „Голям военен път“ и строят до него паланки и го използват най-вече за завладяването на Австрия. [4] Сърбите маршируват в сръбско-българската война (1885) по Виа Милитарис в България.

От 1600 г. Виа Милитарис е наричан Виа Траяна (Via Traiana). Близо до днешен Пловдив е намерен надпис от 61 г. от н.е. [5]

Станции[редактиране | редактиране на кода]

Антично име Местоположение
Singidunum Белград, Сърбия
Gratiana Добра, Сърбия
Viminacium Костолац, Сърбия
Naissus Ниш, Сърбия
Remesiana Бела Паланка, Сърбия
Serdica София, България
Philippopolis Пловдив, България
Hadrianopolis Одрин (Edirne), Турция
Arcadiopolis Люлебургаз, Турция
Byzantium Истанбул, Турция
Градове и пътни станции по трасето на Виа Милитарис на територията на провинция Тракия:
Антично име Сегашно местоположение Тип селище
Филипопол Пловдив civitas
Сирнота с.Маноле mutatio
Парамболе с.Белозем mutatio
Ранилум с.Оризово mutatio
Циле с.Черна гора mansio

Отклонения[редактиране | редактиране на кода]

По няколко отклонения Виа Милитарис се е свързвал на юг с Виа Игнация, простиращ се от адриатическия браг, през градовете на брега на Егейско море, до Константинопол. От изток на запад главни такива отклонения са били: от Одрин (Hadrianopolis) по долината на Марица Hebrus до Траянополис (Traianopolis) (дн. с.Траянуполи) на нейното устие; от Пловдив (Philippopolis) през Родопите (Чернатица и Персенк) до Филипи (Philippi) (дн. Кринидес) на Беломорието; от Бесапара (Bessapara) (дн. с.Синитево до Пазарджик) през Никополис ад Нестум (Nicopolis ad Nestum) (недалеч от Гоце Делчев) по долината на Места (Nestus) отново до Филипи; от Сердика (Serdica) (София) през Пауталия (Pautalia) (Кюстендил) по долината на Струма (Strymon) до Амфиполис (Amphipolis) (дн. Амфиполи) на нейното устие; и най-дългото отклонение от Ниш (Naissus) по долините на Морава (Magrus) и Южна Морава (Agrus), а след това и на Вардар (Axios) през Скупи (Scupi) (Скопие) и Стоби (Stobi) (при вливането на р.Черна) до Пела Pella (недалеч от Солун).

По подобен начин Виа Милитарис се е свързвал на север и с Виа Иструм, по протежението на Долен Дунав (Ister или Danubius). Такoва e билo отклонениeтo от Ниш на североизток през Стара планина (Hemus) до Рицария (Ratiaria) (дн. с.Арчар), което всъщност e било част от важна пътна връзка между Дунав и Адриатика, чрез продължението от Ниш на югозапад през Улпиана (Ulpiana) или още Юстиана Секунда в дн. Косово към Лисус (Lissus) или още Алесио (дн. Леже) на Адриатическо море. От Рицария на югоизток е тръгвало и друго отклонение през Монтанезиум (Montanesium) (Монтана) и Петрохански проход до Сердика. Трето главно отклонение е свързвало Пловдив и Ескус (Oescus) (дн. с.Гиген) при устието на Искър (Oescus), което на юг е продължавало през Родопите по споменатия вече път до Филипи на Виа Игнация, по този начин свързващо Дунав с Адриатика. По-подробно станциите по този път са били: Philippopolis (Пловдив) ‐ Diocletianopol (Хисаря) - Viamata (с.Войнягово ‐ "Горни Стеници") – Sub Radice (с.Христо Даново) – Montemno (пр.Беклемето - Карцов бук) – Ad Radices (с.Бели Осъм / Камен мост) – Sostra (с.Ломец) – Melta (Ловеч) – DorionesStorgosia (Плевен) – Ad Putea (с.Рибен) – Oescus (с.Гиген). От Ескус към Сердика е водело и друго важно отклонение, което също е продължавало във вече споменато по-горе отклонение - за Пауталия, но след това вместо по долината на Струма към Бяло море - към Стоби и Хераклея Линкестис (Heraclea Lyncestis) (до Битоля) на Виа Игнация. Неговите станции са били Heraclea Lyncestis (Битоля) – Ceramiae – Stobi – Astibos – Tranupara – Pautalia (Кюстендил) – Aelea – Serdica (София) – Oescus (Гиген). Друго второстепенно отклонение на север е започвало от Пизос (Pizus) (дн. с.Димитриево) и през Августа Траяна (Augusta Traiana), Шипченски проход и Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) (дн. с.Никюп) на Янтра (Istrus) е достигало Дунав при Нове (Nove) (до Свищов).

Отклоненията към Виа Понтика на изток са по-малко. От Адрианопол първоначално на север по долината на Тунджа (Tonzos) е водело отклонение до Кабиле (Cabyle) (Ямбол), където то се свързвало с такова от Августа Траяна, и на изток излизало на Виа Понтика при Анхиало (Anchialus) (Поморие). На югоизток, от Nicae (Ostudizium) започвало отклонение на север през Странджа към Дебелт(Dueltum). Съществувало е и кратко отклонение към Мидия (Salmydessus). Второстепенно отклонение в посока запад-изток е свързвало и голяма част от градовете в Мизия (Монтанезиум, Мелта, Никополис ад Иструм), водейки до Марцианополис (Marcianopolis) (Девня) и Одесос (Odessos) (Варна) на Виа Понтика.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stephen Mitchell: The administration of Roman Asia from 133 BE to AD 250. Lokale Autonomie und römische Ordnungsmacht in den kaiserzeitlichen Provinzen vom 1. bis 3. Jahrhundert. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 1999, ISBN 3-486-56385-8, S. 18 (Online).
  2. A Short History of the Yugoslav Peoples, p. 12, Google Books
  3. Елена Койчева: Logistical Problems for the Movements for the early Crusades through the Balcans: Transport and Road Systems. Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies: London, 21 – 26 August, 2006. Ashgate Publishing Ltd. 2006, ISBN 978-0-7546-5740-8, S. 54 (Google Books).
  4. Kılıç, Ayşegül; Bir Osmanlı Akın Beyi Gazi Evrenos Bey İthaki Yay. İstanbul 2014, ISBN 978-605-375-345-2 p. 16.
  5. Corpus Inscriptionum Latinarum (CIL) III Nr. 6123

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]