Траянови врата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Траянови врата
Реставрираната крепост Траянови врата
Реставрираната крепост Траянови врата
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.3561° с. ш. 23.9183° и. д.
Траянови врата
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
Община Костенец
Археология
Вид римска крепост
Траянови врата в Общомедия
Входът на крепостта и мемориалната плоча, поставена на 19 август 2006 г.
Руините на Траянови врата в началото на 18 век

Траянови врата е името на проход, крепост и шосеен тунел в Ихтиманска Средна гора. Крепостта и тунелът Траянови врата се намират на територията на община Костенец.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Античното наименование на прохода е Суки, като след VI век започва да се нарича и с гръцкото название Василики пули („Царска порта“), а от IX век също и Българска порта.

Съвременното наименование Траянови врата идва от некоректното приписване на римската крепост в прохода на император Траян (53 – 117). В действителност става дума за по-късно съоръжение – реставрираните руини в прохода, известни в момента като „Крепост Траянови врата“ са останки от крепостния комплекс Стенос, изграден през V век.[1] Проф. Петър Мутафчиев извежда тезата, че топонимът „Траянови врата“ е използван за първи път чак в XV век в летописа „Унгарското кралство“ на Антонио Бонфини, където се описва кръстоносният поход на крал Владислав Варненчик срещу Османската империя през 1443 – 1444 г .[2] След Освобождението, когато започват да се публикуват множество исторически извори и изследвания, наименованието „Траянови врата“ бързо добива популярност и се налага като исторически, географски и административен термин, официално използван за местността и прохода днес.

Проход[редактиране | редактиране на кода]

Проходът Траянови врата е планински проход (седловина) в югоизточната част на Ихтиманска Средна гора, в рида Еледжик в Община Костенец, Софийска област и Община Септември, област Пазарджик.

Проходът е с дължина 16 km, надморската височина на седловината – 830 m. Свързва югоизточната част на Ихтиманската котловина на северозапад със западната част на Горнотракийската низина на югоизток. Намира се на стария римски път Виа Милитарис, като по трасето му съществува стар неподдържан път, който днес е практически неизползваем.

Проходът започва на 652 m н.в. югоизточно от село Мирово, насочва на югоизток и след 5 km достига седловината при 830 m н.в. От там продължава по долината на река Яворица (десен приток на Тополница) и след 5 km югозападно от село Долно Вършило слиза на 570 m н.в. Следва ново изкачване и след 3,5 km, на 710 m н.в. преодолява седловината Паланката, слиза от там и след 4 km завършва северозападно от град Ветрен на 420 m н.в.

Крепост[редактиране | редактиране на кода]

Проходът е наречен по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Проучена е през 1975 г. при разкопки, ръководени от Димитрина Джонова. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век[3]. Крепостта е известна също и като Щипон.

В Древността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней (на латински: Soneium). През 4 век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:

Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората – от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата – Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.[4]

През Средните векове проходът е наричан Царски проход (на гръцки: Βασιλική κλεισούρα) или „Царски врата“ (на гръцки: Βασιλική πύλη), а по-късно и Български проход (на гръцки: Βουλγαρική κλείσις).

Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (вж. битка при Траянови врата)[5].

Името Траянови врата е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427 – 1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава прохода с войските си през 1443 г. По време на османското владичество проходът е наричан и с турското име Капъджик дервент (на турски: kapı – капия, врата, и dervent – проход), както и Маркова капия. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIXвек[6].

Тунел[редактиране | редактиране на кода]

Тунелът „Траянови врата“ по пътя към София

Сега през съседния на крепостта хълм е прокопан тунелът „Траянови врата“, част от автомагистрала „Тракия“. Тунелът се намира на разстояние около 55 километра от София, а най-близкият до него град е Костенец. Начинът на осушаване, осветлението и сигнализацията в тунела са съобразени с европейските норми. Осветлението е на 3 режима – дневен, нощен и авариен. През прохода и тунела преминава участък от 12,5 km от автомагистрала „Тракия“.

Крепост Паланката[редактиране | редактиране на кода]

Северозападно от град Ветрен се намират развалини на крепостта Паланката. Тя е била изградена през късната Античност, като на нейното място се е намирала римската пътна станция Понс Укаси. За крепостта се предполага, че е била седалище на деспот Новак Дебели. Край Паланката през XV в. османците построяват малко селище (паланка – оттук е и името на крепостта) за охрана на прохода, което е просъществувало до XIX в.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проф. Димитрина Митова-Джонова: Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха, сп. Анали 2 – 3, 1994 г.
  2. Мутафчиев П. Старият друм през Траянови врата, Избрани съчинения. том II, С. 1973
  3. Кирова, Ан.. Троянови врата – уникалната крепост. // Интернет Медия БИГ.БГ, 2006. Посетен на 19 септември 2007.
  4. Амиан Марцелин, XXI, 10, 3 – 4, прев. Хр. Данов и Б. Геров.
  5. „При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“, проф. Божидар Димитров, в-к Стандарт, 23 август 2004
  6. П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19 – 146
     Портал „Македония“         Портал „Македония