Софийска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Софийска област. За областта, включваща столицата, вижте област София.

Софийска област
Софийска област на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Югозападен
Областен център София
Площ 7 059 km²
Население (2011) 247 489 души
35,1 души/km²
Общини 22
МПС код СО
Официален сайт sofoblast.government.bg
Административно деление на областта
Софийска област в Общомедия

Софийска област (или област Софийска[1]) е област в България.

Заема площ от 7059 km², има население 247 489 души (по данни от преброяване 2011)[2]. Пощенските кодове на населените места в Софийска област са от 2000 до 2299. МПС-кодът ѝ е СО.

Граничи с областите Монтана, Враца, Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил, Перник и София.

Областен център на Софийска област е град София, който не влиза в нейния състав. Нейната областна администрация е единствената в България, разположена в град, който е извън областта, която се управлява.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че се нарича Софийска област, в нея не се включва гр. София, който е със статут на специална област – област София (столица)[3] или област София.

Подредбата е по азбучен ред, а градовете са отбелязани с удебелен шрифт.

Община Антон[редактиране | редактиране на кода]

Антон

Община Божурище[редактиране | редактиране на кода]

Божурище, Гурмазово, Делян, Златуша, Мала Раковица, Пожарево, Пролеша, Росоман, Хераково, Храбърско

Община Ботевград[редактиране | редактиране на кода]

Боженица, Ботевград, Врачеш, Гурково, Еловдол, Краево, Липница, Литаково, Новачене, Радотина, Рашково, Скравена, Трудовец

Община Годеч[редактиране | редактиране на кода]

Бракьовци, Букоровци, Бърля, Връдловци, Върбница, Гинци, Годеч, Голеш, Губеш, Каленовци, Комщица, Лопушня, Мургаш, Равна, Разбоище, Ропот, Смолча, Станинци, Туден, Шума

Община Горна Малина[редактиране | редактиране на кода]

Априлово, Байлово, Белопопци, Гайтанево, Горна Малина, Горно Камарци, Долна Малина, Долно Камарци, Макоцево, Негушево, Осоица, Саранци, Стъргел, Чеканчево

Община Долна баня[редактиране | редактиране на кода]

Долна баня

Община Драгоман[редактиране | редактиране на кода]

Беренде, Беренде извор, Василовци, Вишан, Владиславци, Габер, Големо Малово, Горно село, Грълска падина, Долна Невля, Долно Ново село, Драгоил, Драгоман, Дреатин, Калотина, Камбелевци, Круша, Летница, Липинци, Мало Малово, Начево, Неделище, Несла, Ново Бърдо, Прекръсте, Раяновци, Табан, Цацаровци, Цръклевци, Чеканец, Чепърлянци, Чорул, Чуковезер, Ялботина

Община Елин Пелин[редактиране | редактиране на кода]

Богданлия, Габра, Голема Раковица, Григорево, Гара Елин Пелин, Доганово, Елин Пелин, Елешница, Караполци, Крушовица, Лесново, Мусачево, Нови хан, Огняново, Петково, Потоп, Равно поле, Столник, Чурек

Община Етрополе[редактиране | редактиране на кода]

Бойковец, Брусен, Горунака, Етрополе, Лопян, Лъга, Малки Искър, Оселна, Рибарица, Ямна

Община Златица[редактиране | редактиране на кода]

Златица, Карлиево, Петрич, Църквище

Община Ихтиман[редактиране | редактиране на кода]

Бальовци, Белица, Боерица, Борика, Бузяковци, Бърдо, Вакарел, Венковец, Веринско, Джамузовци, Живково, Ихтиман, Костадинкино, Любница, Мечковци, Мирово, Мухово, Пановци, Пауново, Полянци, Поповци, Ръжана, Селянин, Стамболово, Черньово

Община Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

Копривщица

Община Костенец[редактиране | редактиране на кода]

Голак, Горна Василица, Долна Василица, гр. Костенец, с. Костенец, Момин проход, Очуша, Подгорие, Пчелин

Община Костинброд[редактиране | редактиране на кода]

Безден, Богьовци, Бучин проход, Голяновци, Градец, Драговищица, Дреново, Дръмша, Костинброд, Опицвет, Петърч, Понор, Царичина, Чибаовци

Община Мирково[редактиране | редактиране на кода]

Бенковски, Брестака, Буново, Каменица, Мирково, Смолско, Хвърчил, Черковище

Община Пирдоп[редактиране | редактиране на кода]

Душанци, Пирдоп

Община Правец[редактиране | редактиране на кода]

Видраре, Джурово, Калугерово, Манаселска река, Осиковица, Осиковска Лакавица, Правец, Правешка Лакавица, Равнище, Разлив, Своде

Община Самоков[редактиране | редактиране на кода]

Алино, Бели Искър, Белчин, Белчински бани, Говедарци, Горни Окол, Гуцал, Долни Окол, Драгушиново, Злокучене, Клисура, Ковачевци, Лисец, Маджаре, Марица, Ново село, Поповяне, Продановци, Радуил, Райово, Рельово, Самоков, Шипочане, Широки дол, Яребковица, Ярлово

Община Своге[редактиране | редактиране на кода]

Бакьово, Батулия, Бов, Брезе, Брезовдол, Буковец, Владо Тричков, Габровница, Гара Бов, Гара Лакатник, Губислав, Добравица, Добърчин, Дружево, Еленов дол, Желен, Завидовци, Заноге, Заселе, Зимевица, Искрец, Лакатник, Левище, Лесковдол, Луково, Манастирище, Миланово, Огоя, Оплетня, Осеновлаг, Реброво, Редина, Свидня, Своге, Томпсън, Церецел, Церово, Ябланица

Община Сливница[редактиране | редактиране на кода]

Алдомировци, Бахалин, Братушково, Бърложница, Гургулят, Гълъбовци, Драготинци, Извор, Пищане, Повалиръж, Радуловци, Ракита, Сливница

Община Чавдар[редактиране | редактиране на кода]

Чавдар

Община Челопеч[редактиране | редактиране на кода]

Челопеч

Население[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 247 489[4]

Преброяване на населението 2001 (НСИ):

Брой на населението (2001): 273 251 / 273 240

Брой на населението (2011): 247 489 / 230 781

Етноси в Софийска област (2011)
Етническа група процент
българи
  
91.4%
цигани
  
7.4%
други и неопределени
  
1.2%


Етническа група (2011):[5]

Българи: 210 974 ( 91,42 % ),
роми : 17 079 ( 7,40 % ), други: 2 728 ( 1,18 % )

Религии в Софийска област (2011)
Религиозна група процент
православни
  
87.3%
други и неопределени
  
12.7%


Вероизповедание (2011):[6]

Самоопределили се: 192 110 души:

Православни: 167 620 (87,25 %),
други: 24 490 (12,75 %)

Раждаемост[редактиране | редактиране на кода]

  • Общо – 2 366, живородени – 2 337, момчета – 1 238, момичета – 1 128, брачни – 950, извънбрачни – 1 387
  • Градове – 1 632 ,живородени – 1 609 , момчета – 855 ,момичета – 777, брачни – 675, извънбрачни – 934
  • Села – 734, живородени – 728, момчета – 383, момичета – 351, брачни – 275, извънбрачни – 453

Смъртност[редактиране | редактиране на кода]

Общо – 4 121 , мъже – 2 197, жени – 1 924

Средна продължителност на живота[редактиране | редактиране на кода]

Общо – 72.78, мъже – 68.75, жени – 77.27

Механично движение на населението[редактиране | редактиране на кода]

  • Заселени – +5 140, мъже +2 470, жени +2 670
  • Изселени – -4 566, мъже -2 087, жени -2 479
  • механичен прираст +574, мъже +383, жени +191

Структура на населението[редактиране | редактиране на кода]

  • градско – 59.9%
  • селско – 40.1%
  • брой жени на 1000 мъже – 1 048
  • Коефициент на възрастова зависимост – 50.1%

Демография на населението[редактиране | редактиране на кода]

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2014
2013 8,2‰ 16,4‰ -8,2‰
2012
2011 8.6‰ 16.8‰ -8,2‰
2010 8.5‰ 16,5‰ -8,0‰
2009 9,2‰ 16,2‰ -7,0‰
2008 8,6‰ 16,2‰ -7,6‰
2007 8,8‰ 17,1‰ -8,3‰
2006 8,4‰ 16,5‰ -8,1‰
2005 8,0‰ 16,4‰ -8,4‰
2004 7,9‰ 15,9‰ -8,0‰

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 г. в Софийска област се намират 2 национални парка, 2 природни парка, 2 резервата, 2 поддържани резервата, 36 защитени местности и 28 природни забележителности.

Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
NP02 Национален парк „Централен Балкан“ (част) Антон, Пирдоп 71669,5 1991
NP03 Национален парк „Рила“ (част) Бели Искър, Долна баня, Говедарци, гр. Костенец, Маджаре,
Мала църква, Радуил, Самоков
81046,0 1992
PP01 Природен парк „Витоша“ (част) Ковачевци, Ярлово 27079,11 1934
PP06 Природен парк „Врачански Балкан“ (част) Дружево, Миланово, Оплетня 30129.9 1989
R45 Резерват „Ибър“ Долна баня, гр. Костенец 2248,6 1985
R52 Централен рилски резерват Бели Искър, Мала църква, Самоков 12393,7 1992
PR24 Училищна гора Боженица 134,68 1963
PR31 Поддържан резерват „Богдан“ Копривщица 113,4 1972
Защитени местности
Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
ZM005 Лакатнишки скали Миланово 83,6 1966
ZM022 Букова усойка Доспей 16,2 1972
ZM040 Трескавец Бов, Желен 1097,3 1975
ZM051 Дренето Литаково 33,0 1979
ZM060 Бачище Етрополе 223,6 1981
ZM061 Беликата Етрополе 132,7 1981
ZM083 Алдомировско блато Алдомировци 129,4 1989
ZM100 Мухалница Ботевград 1,9 1992
ZM121 Вран камък Петрич 60,6 1995
ZM235 Барикадите (част) Копривщица 119,7 1986
ZM276 Арамлиец (част) Белица, Каменица 140,8 1968
ZM374 Шумнатото тепе – 2 Ново село 1,0 1974
ZM375 Елешнишки манастир Елешница 3,5 1975
ZM376 Бенковската пещера Ямна 4,1 1975
ZM377 Чакърови поляни Бели Искър 6,3 1975
ZM378 Еледжик Горна Василица, Ихтиман, Мирово, Мухово 668,0 1975
ZM379 Романия Рашково 0,1 1975
ZM380 Пантата Стъргел 0,1 1976
ZM382 Урвич Боженица 93,3 1962
ZM383 Хълмчето Алдомировци 16,0 1968
ZM384 Етрополски манастир Етрополе 63,3 1972
ZM385 Въртопа Антон 5,4 1971
ZM386 Свети Спас Долна баня 3,0 1974
ZM387 Пленщица с. Костенец 3,9 1974
ZM388 Черковището с. Костенец 8,7 1974
ZM389 Голямото градище Долна баня 2,0 1974
ZM390 Малкото градище Долна баня 2,0 1974
ZM391 Калето Долна Василица 0,8 1974
ZM392 Траянова крепост Долна Василица 0,2 1974
ZM393 Шумнатото тепе – 1 Ново село 1,5 1974
ZM461 Висока могила Боженица, Калугерово, Правешка Лакавица, Скравена 164,3 2007
ZM463 Невида Копривщица 121,2 2007
ZM576 Планински пелин Бракьовци 78,1 2013
ZM581 Находище на гигантски живовляк Бучин проход 6,98 2013
ZM582 Розмаринолистна върба Бучин проход, Понор 18,15 2013
ZM583 Находище на блатно секирче Бучин проход 2,15 2013
Природни забележителности
Код Име В землищата на Площ
ha)
Година на
обявяване
PZ023 Темната дупка Калотина 0,2 1962
PZ024 Темната дупка Лакатник, Миланово 1,0 1962
PZ042 Сакараджа Чавдар 10,0 1963
PZ043 Братия Чавдар 3,0 1963
PZ053 Елата Зимевица 0,5 1964
PZ054 Джуглата Церово 0,7 1964
PZ086 Варовитец Рибарица 0,1 1965
PZ088 Синия вир Губислав 0,5 1965
PZ089 Скакля Заселе 1,0 1965
PZ135 Черната скала Самоков 8,5 1974
PZ136 Чавча гр. Костенец 1,6 1974
PZ152 Орлов камък – Червената стена Лопян 45,1 1972
PZ206 Юруковото Ковачевци 12,0 1970
PZ207 Водопади в местността Казаните Чавдар 1,5 1970
PZ238 Седемте престола Осеновлаг 21,0 1966
PZ264 Водната пещера Липница 0,3 1976
PZ265 Котлите Осиковска Лакавица 0,2 1976
PZ334 Донкина гора Копривщица 16,0 1979
PZ418 Грохотака Етрополе 118,5 1981
PZ419 Кози дол Етрополе 193,8 1981
PZ420 Черти град Брусен, Лопян 193,3 1981
PZ434 Голашка пещера гр. Костенец 0,5 1981
PZ435 Заского Гинци 88,0 1981
PZ436 Котлите Букоровци, Разбоище 1,0 1981
PZ448 Вековна дъбова гора в местността Бабин пласт Редина 0,1 1983
PZ452 Рудината Бойковец, Ботевград 37,0 1984
PZ453 Елака Врачеш 87,5 1984
PZ532 Смиловене Копривщица 1,5 1972

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]