Алдомировци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Западна България. За хребет в Антарктика вижте Алдомировски хребет.

Алдомировци
Централната част на Алдомировци
Централната част на Алдомировци
Общи данни
Население 1431 души[1] (15 юни 2020 г.)
34,1 души/km²
Землище 36.582 km²
Надм. височина 613 m
Пощ. код 2222
Тел. код 07177
МПС код СО
ЕКАТТЕ 00223
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Сливница
Васко Стоилков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Алдомировци
Тодор Петков
(ГЕРБ)
Адрес кметство
с. Алдомировци, ул. „Алдомировска“ 93
Алдомировци в Общомедия

Алдомировци е село в Западна България. Намира се в община Сливница, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Алдомировци се намира в полупланински район, на 4 km от град Сливница и на 28 km от София.

На около 2 km от селото се намира жп гара Алдомировци, откъдето преминава влаковата линия Калотина запад – Свиленград. На 1 km от жп гарата се намира известното Алдомировско блато.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите в сражението край Алдомировци, Сръбско-българска война, 1885, първият войнишки паметник в България

В околностите на Алдомировци се провеждат част от бойните действия по време на Сръбско-българската война и Отбранителното сражение при Сливница на 5-7 ноември 1885. Тук са разположени частите на „Преславския редут“ и „Знаменития люнет“. На височината Мрамора край село Алдомировци (на 4 км от гр. Сливница) се намира Първият войнишки паметник в България. В тази братска могила са положени костите на българи и сърби. Паметникът е посветен на разградските и преславските войници и офицери, дали живота си за Родината в боевете от Сръбско-българската война през 1885 г. При освещаването на паметника е присъствал и княз Фердинанд, съществува снимка, която документира присъствието му.

При честване на годишнини от битката при Сливница, до паметника на геройски загиналите, заедно с българския трибагреник се е поставял и италианският флаг, в чест на италианските работници работили по жп линията, които участват в строежа на защитните съоръжения около селото.

„Освещаване на паметника в Алдомировци“, 1890 година. Снимката е публикувана в българското списание „Искра“, 1891 година, автор: Иван А. Карастоянов (1853 – 1922), придворен фотограф, София

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православен храм „Свети Спиридон“ 1856 г.

Населението изповядва източното православие.

В самия център на Алдомировци се намира ремонтираният православен храм „Свети Спиридон“, построен през 1856 г.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото е с много добре развита инфраструктура и е много добре благоустроено. Има поща и здравен център.
  • В селото има много добре уредено читалище – „Светлина“, в което традиционно се развива фолклорен танцов състав.
  • Има голямо основно училище – „Иван Вазов“, това е и най-старото работещо училище в Софийска област. Открито е през 1854 г. от свещеника Величко Станоев.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото има няколко изкуствени водоема за спортен риболов: яз. Радуловци – на около 4 км, до село Радуловци, язовир „Братушково“, до едноименното село и язовир „Извор“, между с. Алдомировци и с. Извор, и един естествен – Алдомировското блато.

От 2014 г. в селото има и две екопътеки – „Войнишка памет“ и „Чешма“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото се отбелязва на деня на Свети дух.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]