Алдомировци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Западна България. За хребет в Антарктика вижте Алдомировски хребет.

Алдомировци
Централната част на Алдомировци
Централната част на Алдомировци
Общи данни
Население 1 256 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36.582 km²
Надм. височина 613 m
Пощ. код 2222
Тел. код 07177
МПС код СО
ЕКАТТЕ 00223
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Сливница
Васко Стоилков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Алдомировци
Тодор Петков
(ГЕРБ)
Алдомировци в Общомедия

Алдомировци е село в Западна България. То се намира в община Сливница, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Алдомировци се намира в полупланински район, на 4 km от град Сливница и на 28 km от София.

На около 2 km от селото се намира жп. гара Алдомировци, откъдето преминава влаковата линия Калотина запад-Свиленград.

ЖП гара-Алдомировци

На 1 km от жп гарата се намира известното Алдомировско блато.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите в сражението край Алдомировци, Сръбско-българска война, 1885. Този паметник е първият войнишки паметник в България.

В околностите на Алдомировци се провеждат част от бойните действия по време на Сръбско-българската война и Отбранителното сражение при Сливница на 5-7 ноември 1885. Тук са разположени частите на „Преславския редут“ и „Знаменития люнет“. На височината Мрамора край село Алдомировци (на 4 км от гр. Сливница) се намира Първият войнишки паметник в България. В тази братска могила са положени костите на българи и сърби. Паметникът е посветен на разградските и преславските войници и офицери, дали живота си за Родината в боевете от Сръбско-българската война през 1885 г. При освещаването на паметника е присъствал и Княз Фердинанд, съществува снимка, която документира присъствието му.

При честване на годишнини от битката при Сливница, до паметника на геройски загиналите, заедно с българския трибагреник се е поставял и италианският флаг, в чест на италианските работници работили по жп линията, които участват в строежа на защитните съоръжения около селото.

„Освещаване на паметника в Алдомировци“, 1890 година. Снимката е публикувана в българското списание „Искра“, 1891 година, автор: Иван А. Карастоянов (1853 – 1922), придворен фотограф, София.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православен храм „Свети Спиридон“ 1856 г.

Населението изповядва източното православие.

В самия център на Алдомировци се намира ремонтираният православен храм „Свети Спиридон“, построен през 1856 г.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото е с много добре развита инфраструктура и е много добре благоустроено. Има поща и здравен център.
  • В селото има много добре уредено читалище – „Светлина“, в което традиционно се развива фолклорен танцов състав.
  • Има голямо основно училище – „Иван Вазов“, това е и най-старото работещо училище в Софийска област. Открито е през 1854 г. от свещеника Величко Станоев.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В района на селото има няколко изкуствени водоема за спортен риболов яз. Радуловци – на около 4 км, до село Радуловци, язовир „Братушково“, до едноименното село и язовир „Извор“, между с. Алдомировци и с. Извор, и един естествен – Алдомировското блато.

От 2014 г. в селото има и две екопътеки – „Войнишка памет“ и „Чешма“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото се отбелязва на деня на Свети дух.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]