Пищане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пищане
Общи данни
Население 5 души[1] (15 март 2022 г.)
0,573 души/km²
Землище 9,082 km²
Надм. височина 819 m
Пощ. код 2218
Тел. код ?
МПС код СО
ЕКАТТЕ 56558
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   кмет
Сливница
Васко Стоилков
(ГЕРБ)

Пищане (произношение Пѝщанье) е село в Западна България. То се намира в Община Сливница, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Пищане се намира във западния дял на Вискярска планина. Най-висок връх в землището на селото е връх Забел (1018 метра надморска височина). През селото преминава Бурелска (Габерска река), която местните наричат "Пищанска". Най-красивият връх в землището е отбелязан на картите под името Чеканска бука (1010 метра надморска височина), но името, с което е познат в селото под името Орльовица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местните легенди, старото име на селото е Добромирово и се е намирало в местността Селищие, където са запазени останките на старата черква. Познатото име идва от два различни разказа - когато в хода на османското нашествие е нападнато и разгромено и затова е "пропищяло". Част от оцелелите жители се преселват в други села, след което се завръщат и го преосновават в най-ниската част при реката, за да не се вижда от далеч. Друга по-популярна напоследък легенда, свързана с името е, че то идва от правените по времето на владичеството дървени свирки – пищялки. Съгласно преданието, слагали по едно дете на всеки хълм да пази дали еничарите идват и види ли ги започвало да свири на тези свирки, които се чували толкова силно, та всички разбирали за неканените. Те скривали децата си в нивите и така не се разделяли с рожбите си чрез кръвен данък. На югоизток от селото се намира връх Градище, където вероятно е имало средновековна кула, част от защитната система на българската държава. Върхът не е проучен, но е жертва на иманярски набези.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на 28 август (Голяма Богородица, стар стил). Тогава се прави курбан за здраве и всички се събират около черквата за да хапнат задружно в името на празника.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]