Пищане
Пищане | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 5 души[1] (15 септември 2022 г.) 0,573 души/km² |
Землище | 9,082 km² |
Надм. височина | 819 m |
Пощ. код | 2218 |
Тел. код | ? |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 56558 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Софийска |
Община – кмет | Сливница Васко Стоилков (ГЕРБ) |
Пищане (произношение Пѝщанье) е село в Западна България. То се намира в Община Сливница, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Пищане се намира във западния дял на Вискярска планина. Най-висок връх в землището на селото е връх Забел (1018 метра надморска височина). През селото преминава Бурелска (Габерска река), която местните наричат "Пищанска". Най-красивият връх в землището е отбелязан на картите под името Чеканска бука (1010 метра надморска височина), но името, с което е познат в селото под името Орльовица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според местните легенди, старото име на селото е Добромирово и се е намирало в местността Селищие, където са запазени останките на старата черква. Познатото име идва от два различни разказа - когато в хода на османското нашествие е нападнато и разгромено и затова е "пропищяло". Част от оцелелите жители се преселват в други села, след което се завръщат и го преосновават в най-ниската част при реката, за да не се вижда от далеч. Друга по-популярна напоследък легенда, свързана с името е, че то идва от правените по времето на владичеството дървени свирки – пищялки. Съгласно преданието, слагали по едно дете на всеки хълм да пази дали еничарите идват и види ли ги започвало да свири на тези свирки, които се чували толкова силно, та всички разбирали за неканените. Те скривали децата си в нивите и така не се разделяли с рожбите си чрез кръвен данък. На югоизток от селото се намира връх Градище, където вероятно е имало средновековна кула, част от защитната система на българската държава. Върхът не е проучен, но е жертва на иманярски набези.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото е на 28 август (Голяма Богородица, стар стил). Тогава се прави курбан за здраве и всички се събират около черквата за да хапнат задружно в името на празника.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|