Гургулят
Тази статия е за селото в Западна България. За улицата вижте Гургулят (улица в София).
| Гургулят | |
|---|---|
  Гургулят  Гургулят |
|
| Общи данни | |
| Население | 22 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 10,419 km² |
| Надм. височина | 792 m |
| Пощ. код | 2223 |
| Тел. код | 0727 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 18133 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община - кмет |
Сливница Васко Стоилков (ГЕРБ) |
| Гургулят в Общомедия | |
Гургулят е село в Западна България. То се намира в Община Сливница, Софийска област. Разположено е в живописна местност, на пътя, свързващ град Сливница и град Брезник.
Климат и природа[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в планински район. Климатът се характеризира с големи амплитуди. Лятно време е много горещо, а зимите са сурови.
На около 1 километър от центъра на селото в източна посока се намира живописната местност „Пеклюк“. Представлява стръмен овраг, от който се издигат две скали с височина повече от 100 метра, разсечени по-средата от река. Има пещера в близост до ждрелото.
На около 50 метра от скалите има останки от историческо селище с множество останки от глинени съдове. Вероятно е било светилище.
На върха на скалите има гнездящи хищни птици, чийто брой не е намалял през годините. Животинският свят е сравнително богат.
Срещат се вълци, диви прасета, сърни, лисици и т.н.
История[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Гургулят е символ на победата на Българската армия (заедно със Сливница), над Сръбската армия, в Сръбско-българската война през 1885 г. Тогава българската армия защитава страната с цената на много свидни жертви, включително жители на селото, и не допуска да бъде пробита линията защитаваща пътя към Сливница.
Над селото в местността „Църквище“ е построен внушителен монумент-пантеон - Пантеонът на безсмъртните в памет на загиналите в битката за Гургулят, селяни, войници и офицери. Пантеонът е изграден от червен бетон с размери приблизително 700 кв.м и височина около 20 метра. В центъра му се намира статуя на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените чеда. Записано със златни букви в българската история, Гургулят дава името си на патриотичната организация „Гургулят — потомци“.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В центъра на селото с дарителски средства се строи нов православен храм „Свети Илия“, който ще бъде готов вероятно през 2009-2010 година.
Името на новостроящата се църква идва от съществувалата на мястото на пантеона църква „Св. Илия“, чиито руини стоят до началото на 80-те години на ХХ век. Поради лошото ѝ състояние (след като не е стопанисвана повече от 30 години е разрушена основната сграда на храма, съществуват само две кубета и централния вход), е взето решение тя да се разруши напълно и на нейно място да се построи Пантеонът на загиналите в сръбско-българската война.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Сред иначе заоблените и тревисти била на Вискяр планина, се намира едно наистина алпийско място. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само 60 м, впечатлява с отвесните си скали. По-внушителен е източният гребен, на който се издига връх „Пеключки камък“. Тук именно е била крепостта Петлюка.
Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. Може да се види щерна за вода, разкрита до 8 м дълбочина.
Разказват, че в началото на века „предприемчив“ човек извадил от водохранилището дебела оловна ламарина, която извозил в четири каруци.
В южното подножие на върха се намира пещерата Петлюка. От тесния ѝ вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. Смята се, че някога се е стигало до малка подземна зала, имаща връзка с отбраната на крепостта.
Има удобна автобусна връзка с гр. Сливница. От селото се върви на изток и за около 30 минути се стига до крепостта.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- 2 август – Празник на селото
- Всяка година през месец ноември Министерството на отбраната съвместно с Подофицерско дружество „Гургулят — потомци“ организират обиколка на бойните позиции на Сливница и Гургулят, където през 1885 г. българската войска получава своето бойно кръщение, отстоявайки свободата и независимостта на Отечеството. Участници са граждани, млади хора от младежки неправителствени организации, студенти и млади патриоти, които имат възможност отблизо да почувстват атмосферата на отминалите времена на славни победи и героизъм.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- „Строителите на съвременна България“, „Настъплението на сърбите“.-том I автор Симеон Радев
- Сръбското кюлхане Милан – от Величко Тодоров – подробен анализ на събитията около Сръбско-българската война от 1885 г.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
