Църквище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Църквище
Общи данни
Население254 души[1] (15 декември 2023 г.)
24,3 души/km²
Землище10,478 km²
Надм. височина764 m
Пощ. код2080
Тел. код0728
МПС кодСО
ЕКАТТЕ78669
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Златица
Любомир Цветков
(Българска социалдемокрация – Евролевица; 2023)

Църквище е село в Западна България. То се намира в Община Златица, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Църквище се намира в планински район. Разположено е в полите на Стара планина. Съседни на него населени места са гр.Златица, с.Челопеч и гр.Етрополе, към които има директни пътища.Прохода Етрополе-Златица е в доста лошо състояние, тъй като липсва поддръжка. Това е последното селище, преди прохода Етрополе-Златица, в посока север.

Поради местоположението си, селото е било ключов фактор за въстанията от преди Освобождението, до последните военни действия, водени от България. В днешно време по незалесените поляни, над селото, все още се виждат следи от окопите, копани за укриване на войските.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на с. Църквище наброява около 300 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

При селото са разкрити останки от кръстовидна църква от V век.[2]

По неофициални данни селото е било създадено по време на османското владичество, за охранителен пост на прохода Етрополе-Златица и носи името Клисе кьой.

След Освобождението на България, турското население се изселва напълно и селото остава пусто за кратък период от време, след което постепенно е населено с преселници от с.Челопеч, гр.Златица, с. Петрич и др. От 1978 до 1991 е било част от град Средногорие, което административното обединение на общините Златица и Пирдоп.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Църквище

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Св. ВМ Екатерина в селото

На 24 ноември е празникът на селото, Св. Екатерина. Прави се курбан за здраве на селото. Всеки е добре дошъл.

Съществува Паметник на незнайния воин, в най-северния край на селото, до прохода Етрополе-Златица, на който местните жители поднасят венци, на 3 март.

Съществува църква, в основите на която е била разположена много по-голяма Кръстовидна църква, която е разрушавана на няколко пъти през османско владичество. В днешно време все още могат да се намерят останки от нея, както и оръжия и човешки кости, от минали битки.

Читалището на селото е Кръстено на Никола Вапцаров.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мутафчиев, Петър. Кръстовидната църква в с. Клисекьой, в: Избрани произведения, т. I, София 1973, с. 455-485

Други[редактиране | редактиране на кода]

Съществува основно училище, което e затворено, и учениците се транспортират с училищен автобус до гр. Златица.

На центъра на селото, срещу читалището, където се намира и автобусната спирка, има градина, с фонтан, пейки, и детска площадка, с пързалка и пясъчник.

На края на селото към прохода Етрополе-Златица, се намира семеен хотел, с изглед към Стара планина и с приемливи цени.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]