Направо към съдържанието

Цено Куртев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цено Куртев
български военен и революционер
Роден
1877 г.
Починал
2 април 1905 г. (28 г.)
Цено Куртев в Общомедия
Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

Цено Куртев е български подофицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Цено Куртев е роден в Златица в 1877 година. Служи като подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас. Активен член на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния македоно-одрински комитет. В 1900 влиза във ВМОРО и в края на януари 1903 година става четник в четата на Михаил Герджиков, която навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли.

Делегат е на конгреса на Одрински революционен окръг на Петрова нива през юли 1903 г., на който е определен за ръководител Инеадския революционен участък.[1] Там въстанието започва на 3 август, когато четата на Цено Куртев убива трима стражари в Резово, които се опитват чрез насилие да съберат пушките на населението. На следния 4 август четите на Цено Куртев и Петър Ангелов нападат войската в село Маджура и водят петчасово сражение, в което са убити осемнадесет турски войници, а двама са пленени. На 6 август четата на Цено Куртев обсажда турския гарнизон в село Корфу колиби и води двудневно сражение, като на 7 август вечерта оцелелите турци успяват да избягат.[2]

На 8 срещу 9 август Цено Куртев взривява фара при Инеада, за да обърка навигацията на турските военни кораби в Черно море. На 11 август четата на Цено Куртев напада село Лиман, а на 13 август влиза в град Ахтопол, който вече е напуснат от турския си гарнизон. Войводата разбива държавните солници и раздава солта на населението от Ахтопол и съседните села – Бродилово, Кости, Каланджа и Стефаново.[3]

След погрома на въстанието Цено Куртев заминава за България. През 1904 г. е изпратен като войвода на чета в Кочанско, където действа под ръководството на околийския войвода Кръстьо Българията.

На 1 март 1905 г. Цено Куртев влиза в Македония през Кюстендилския пункт на ВМОРО, начело на чета от 14 души и се отправя към Кочанския район. Част от четниците трябва да постъпят като попълнение в четата на Кръстьо Българията. На 2 април (22 март стар стил) 1905 година в сражение с турска войска при село Драмче, Кочанско загива цялата чета на Куртев, начело с войводата.[5][6][7] В сражението умира и войводата Велко Манов. Заловен е четническият архив, след което започва Драмчевската афера.[8]

  1. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
  2. Тракийско дружество „Антим I“, гр. БУРГАС, архив на оригинала от 6 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090206192045/http://meridian27.com/trakia/v15.htm, посетен на 25 март 2009 
  3. Христо Силянов, „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.“
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  5. Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 245.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
  8. Евтимовъ, Д. Драмчевската афера (Споменъ) // Илюстрация Илиндень VIII (71). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1936. с. 15 - 16.