Резово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резово
Rezovo Rainov 1.JPG
Общи данни
Население 70 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 48,064 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8281
Тел. код 0550
МПС код А
ЕКАТТЕ 62459
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Резово в Общомедия

Резово е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Резово е най-южното селище по българското Черноморие. Намира се на 11 км от Синеморец, на 17 км от Ахтопол, на 5 км от плаж Силистар, на няколко километра от турската граница и на 36 км от Лозенец. В миналото достъпът до селото е бил ограничен, но днес вече е свободен.

История[редактиране | редактиране на кода]

През миналото Резово е било пристанищно селище. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки в България. Количеството му се изчислява на няколкостотин хиляди тона. В местността Селски дол, на 3 – 4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Резово силно пострадва. Всичките 70 къщи са ограбени[1].

Селото е било сравнително голямо и е съществувало върху географските карти. Заради нападенията на кавказките пирати (лази), то сменя мястото си и е пренесено по-далеч от морето. В началото на 20 век селото е заселено на сегашното си място и е построена църквата „Свети Константин и Елена“. След Балканската война в Резово идват няколко семейства бежанци от селата Яна и Блаца (днес в Турция) и преселници от Малко Търново. Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.

През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но селището постепенно запада, защото попада в граничната зона на България с Турция. През последните 10 години селото се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие. В Резово има 77 постоянни жители, но през лятото те се увеличават многократно.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православен храм „Свети Йоан Кръстител“

На брега на залива, оформен от устието на Резовска река, е разположен православният храм „Свети Йоан Кръстител“. Построен е през лятото на 2000 година.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметското наместничество в Резово
  • Кметско наместничество.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 м). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион.
  • На север от Резово се намира защитената местност Силистар, интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на пясъчна лилия.
  • На юг е долината на река Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри. По течението на реката минава границата с Турция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Резово
  • България Тодор Недялков, деец на ВМОРО, избран за войвода на селската смъртна дружина през пролетта на 1903 година, през Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Цено Куртев.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 116.