Кондолово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кондолово
Kondolovo-church-St-George.jpg
Общи данни
Население 11 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,793 km²
Надм. височина 312 m
Пощ. код 8275
Тел. код 05569
МПС код А
ЕКАТТЕ 38251
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Кондолово в Общомедия

Ко̀ндолово е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кондолово се намира в района на Странджа планина. То е едно от малкото села със запазена типична странджанска архитектура от края на 19-ти — началото на 20 век. Разположено е на северния вододел на река Велека, на шосето Царево — с. Кондолово — с. ГраматиковоМалко Търново, на 24 км от Царево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Североизточно от селото в местността Влахово има тракийска и късноантична крепост — „Мързовското кале“. Това е малка крепост с площ около 1 dka и стена от ломен камък без спойка. Непосредствено до нея се намира тракийско селище. На отсрещния югоизточен бряг на реката има крепост. На това място, в местността, наречена „Рупите“, има следи от древна металургична дейност. В землището на Кондолово са познати 3 могилни некропола. Единият се намира в местността „Писан камък“ североизточно от селото, на десния бряг на река Тисовица. Той включва 40 малки могили с каменни кръгове. На 0,5 km североизточно от него има втори некропол с приблизително 100 малки могилки. Третият некропол е в местността Камила и включва около 50 могилки. В местността Трънът се намира манастирът „Свети Георги“.

С името Мързова селото фигурира в данъчни регистри на кааза (окръг) Анхиало през 17 — 18 век. Според спомени, препредавани през вековете, Кондолово е основано от жители на Урдовиза (днес Китен), избягали от лазите (кавказките пирати). В 18 век селото било обезлюдено от чума. В края на века пострадало и от кърджалийските грабежи. През 1821 г. видни българи от селото участват в гръцкото революционно движение (Филики етерия) и са наказани със смърт. Има едно преселение в Южна Русия през 1830 г. и връщане обратно след две години. В края на века Мързево фигурира върху картата на Хайнрих Киперт.

По време на Освобождението селото наброявало около 100 къщи. Тези, които не искали да останат в Турция при установяване на границата, се преселват в Приморско, Преображенци, Козичане и Галата. 1903 година заварва селото с 80 къщи. Цялото население било българско. Турци били само пъдарят и митничарят.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мързово силно пострадва. Всичките 45 къщи са ограбени[1]. Свободата идва тук едва след Балканската война. Преброяването в 1926 година отбелязва 68 къщи и 323 жители, от които 30 бежанци. Сега има 40 жители.

На 22 май 1950 година селото е преименувано на Кондолово в чест на войводата Георги Кондолов.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Храм "Свети Георги" в центъра на селото.
  • Православен храм „Свети Георги“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметството

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Забележителност са предимно старите къщи запазили самобитната местна архитектура. В околностите на Кондолово има останки от крепости, няколко могилни некрополи и стар, вероятно римски, път в посока към Велика.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кондолово
  • Иван Грудов - Зелениката, български революционер от ВМОРО[2]
  • Киро Костадинов, войвода на смъртната дружина на Мързево по време на Илинденско-Преображенското въстание[3]
  • Петър Иванов - Копринчето, български революционер от ВМОРО, четник в Одринско през 1903 година[4]
  • Продан Киряков (1854-1937) - бивш кмет на Бургас
  • Саватин Димитров Прелезов - младши подофицер, убит на 4.11.1912 г. при щурмуване на Чаталджанската позиция. Тези боеве са под пряката команда на цар Фердинанд и завършват неуспешно за българската армия.
  • Иван Гаваните - воевода от Тодоровия род (Гащевци) преселили се в Галата след Освобождението.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има база на Държавна дивечовъдна станция - с. Граматиково.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
  2. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 83.
  4. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.55