Кондолово
| Кондолово | |
|---|---|
 Кметството |
|
  Кондолово  Кондолово |
|
| Общи данни | |
| Население |
3 души[1] (15 юни 2020 г.) 0,0602 души/km² |
| Землище | 49,793 km² |
| Надм. височина | 312 m |
| Пощ. код | 8275 |
| Тел. код | 05569 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 38251 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Царево Георги Лапчев (ГЕРБ) |
| Кондолово в Общомедия | |
Ко̀ндолово е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, област Бургас.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кондолово се намира в района на Странджа планина. То е едно от малкото села със запазена типична странджанска архитектура от края на 19-и – началото на 20 век. Разположено е на северния вододел на река Велека, на шосето Царево – с. Кондолово – с. Граматиково – Малко Търново, на 24 км. от Царево и на 33 км. от Малко Търново.
История[редактиране | редактиране на кода]
Североизточно от селото в местността Влахово има тракийска и късноантична крепост – „Мързовското кале“. Това е малка крепост с площ около 1 dka и стена от ломен камък без спойка. Непосредствено до нея се намира тракийско селище. На отсрещния югоизточен бряг на реката има крепост. На това място, в местността, наречена „Рупите“, има следи от древна металургична дейност. В землището на Кондолово са познати 3 могилни некропола. Единият се намира в местността „Писан камък“ североизточно от селото, на десния бряг на река Тисовица. Той включва 40 малки могили с каменни кръгове. На 0,5 km североизточно от него има втори некропол с приблизително 100 малки могилки. Третият некропол е в местността Камила и включва около 50 могилки. В местността Трънът се намира манастирът „Свети Георги“.
С името Мързова селото фигурира в данъчни регистри на кааза (окръг) Анхиало през 17 – 18 век. Според спомени, препредавани през вековете, Кондолово е основано от жители на Урдовиза (днес Китен), избягали от лазите (кавказките пирати). В 18 век селото било обезлюдено от чума. В края на века пострадало и от кърджалийските грабежи. През 1821 г. видни българи от селото участват в гръцкото революционно движение (Филики етерия) и са наказани със смърт. Има едно преселение в Южна Русия през 1830 г. и връщане обратно след две години. В края на века Мързево фигурира върху картата на Хайнрих Киперт.
По време на Освобождението селото наброявало около 100 къщи. Тези, които не искали да останат в Турция при установяване на границата, се преселват в Приморско, Преображенци, Козичане и Галата. 1903 година заварва селото с 80 къщи. Цялото население било българско. Турци били само пъдарят и митничарят.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мързово силно пострадва. Всичките 45 къщи са ограбени[2]. Свободата идва тук едва след Балканската война. Преброяването в 1926 година отбелязва 68 къщи и 323 жители, от които 30 бежанци. Сега има 40 жители.
На 22 май 1950 година селото е преименувано на Кондолово в чест на войводата Георги Кондолов.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
- Православен храм „Свети Георги“.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Забележителност са предимно старите къщи запазили самобитната местна архитектура. В околностите на Кондолово има останки от крепости, няколко могилни некрополи и стар, вероятно римски, път в посока към Велика.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кондолово
- Иван Грудов – Зелениката, български революционер от ВМОРО[3]
- Киро Костадинов, войвода на смъртната дружина на Мързево по време на Илинденско-Преображенското въстание[4]
- Петър Иванов – Копринчето, български революционер от ВМОРО, четник в Одринско през 1903 година[5]
- Продан Киряков (1854-1937) – бивш кмет на Бургас
- Саватин Димитров Прелезов – младши подофицер, убит на 4.11.1912 г. при щурмуване на Чаталджанската позиция. Тези боеве са под пряката команда на цар Фердинанд и завършват неуспешно за българската армия.
- Иван Гаваните – войвода от Тодоровия род (Гащевци) преселили се в Галата след Освобождението.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В селото има база на Държавна дивечовъдна станция – с. Граматиково.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Село Кондолово
- Крепост Мързовско кале. // Посетен на 27 септември 2016.
| ||||||||||