Кондолово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кондолово
Кметството
Кметството
Общи данни
Население 11 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,0625 души/km²
Землище 49,793 km²
Надм. височина 312 m
Пощ. код 8275
Тел. код 05569
МПС код А
ЕКАТТЕ 38251
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Кондолово в Общомедия

Ко̀ндолово е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кондолово се намира в района на Странджа планина. То е едно от малкото села със запазена типична странджанска архитектура от края на 19-и – началото на 20 век. Разположено е на северния вододел на река Велека, на шосето Царево – с. Кондолово – с. Граматиково – Малко Търново, на 24 км. от Царево, на 33 км. от Малко Търново и на 71 км. от Бургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Североизточно от селото в местността Влахово има тракийска и късноантична крепост – „Мързовското кале“. Това е малка крепост с площ около 1 dka и стена от ломен камък без спойка. Непосредствено до нея се намира тракийско селище. На отсрещния югоизточен бряг на реката има крепост. На това място, в местността, наречена „Рупите“, има следи от древна металургична дейност. В землището на Кондолово са познати 3 могилни некропола. Единият се намира в местността „Писан камък“ североизточно от селото, на десния бряг на река Тисовица. Той включва 40 малки могили с каменни кръгове. На 0,5 km североизточно от него има втори некропол с приблизително 100 малки могилки. Третият некропол е в местността Камила и включва около 50 могилки. В местността Трънът се намира манастирът „Свети Георги“.

С името Мързова селото фигурира в данъчни регистри на кааза (окръг) Анхиало през 17 – 18 век. Според спомени, препредавани през вековете, Кондолово е основано от жители на Урдовиза (днес Китен), избягали от лазите (кавказките пирати). В 18 век селото било обезлюдено от чума. В края на века пострадало и от кърджалийските грабежи. През 1821 г. видни българи от селото участват в гръцкото революционно движение (Филики етерия) и са наказани със смърт. Има едно преселение в Южна Русия през 1830 г. и връщане обратно след две години. В края на века Мързево фигурира върху картата на Хайнрих Киперт.

По време на Освобождението селото наброявало около 100 къщи. Тези, които не искали да останат в Турция при установяване на границата, се преселват в Приморско, Преображенци, Козичане и Галата. 1903 година заварва селото с 80 къщи. Цялото население било българско. Турци били само пъдарят и митничарят.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мързово силно пострадва. Всичките 45 къщи са ограбени[2]. Свободата идва тук едва след Балканската война. Преброяването в 1926 година отбелязва 68 къщи и 323 жители, от които 30 бежанци. Сега има 40 жители.

На 22 май 1950 година селото е преименувано на Кондолово в чест на войводата Георги Кондолов.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Свети Георги“ в центъра на селото.
  • Православен храм „Свети Георги“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Забележителност са предимно старите къщи запазили самобитната местна архитектура. В околностите на Кондолово има останки от крепости, няколко могилни некрополи и стар, вероятно римски, път в посока към Велика.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кондолово
  • Иван Грудов – Зелениката, български революционер от ВМОРО[3]
  • Киро Костадинов, войвода на смъртната дружина на Мързево по време на Илинденско-Преображенското въстание[4]
  • Петър Иванов – Копринчето, български революционер от ВМОРО, четник в Одринско през 1903 година[5]
  • Продан Киряков (1854-1937) – бивш кмет на Бургас
  • Саватин Димитров Прелезов – младши подофицер, убит на 4.11.1912 г. при щурмуване на Чаталджанската позиция. Тези боеве са под пряката команда на цар Фердинанд и завършват неуспешно за българската армия.
  • Иван Гаваните – войвода от Тодоровия род (Гащевци) преселили се в Галата след Освобождението.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има база на Държавна дивечовъдна станция – с. Граматиково.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  3. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
  5. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]