Велика (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Велика.
Велика
Velika Village Mayoralty.jpg
Общи данни
Население93 души[1] (15 септември 2022 г.)
3,57 души/km²
Землище26,223 km²
Надм. височина65 m
Пощ. код8271
Тел. код0590
МПС кодА
ЕКАТТЕ10361
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Велика в Общомедия

Велѝка е село в Югоизточна България. То се намира в община Царево, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е на 10 km от общинския център Царево и на 60 km от областния център Бургас. Намира се на 4 km от Черно море и е разположено в северното подножие на странджанския връх Голеш (434 m н.в.).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на село Велика е Велибаш, а след това – Потурнак. Първоначално е било разположено в местността Църквището.[2]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година 45 къщи във Велика са опожарени от турски аскер, а 55 са ограбени. Населението е прогонено.[3][2]

В селото до Балканските войни живеят потурнаци от Северна България (християни, приели мохамеданството), които след Междусъюзническата война в 1913 година се изселват.[2] На тяхно място идват 66 български семейства от село Велика в Източна Тракия.[4][2] През септември 1937 година Потурнак е преименувано на Велика.[5][2]

През 1985 година Велика има 125 жители.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло селцето е природна забележителност, тъй като се намира в подножието на Странджа планина, заобиколено е от два язовира и река и е само на 4 км от Черно море.

Църква „Свети пророк Илия“[редактиране | редактиране на кода]

Построена през 30-те години на XX век

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г д е Село Велика. // tsarevo.info. 27 септември 2018.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 450.
  4. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 252.
  5. а б Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 55.