Варвара (област Бургас)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Варвара.
| Варвара | |
 Кметството на село Варвара | |
  Варвара  Варвара | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 302 души[1] (15 март 2024 г.) 16,5 души/km² |
| Землище | 18,272 km² |
| Надм. височина | 29 m |
| Пощ. код | 8278 |
| Тел. код | 0550 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 10094 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Царево Марин Димов (ГЕРБ; 2023) |
| Варвара в Общомедия | |
Варва̀ра е село в Югоизточна България, област Бургас, община Царево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Варвара се намира на около 55 km югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 7 km югоизточно от общинския център град Царево и около 4 km северозападно от град Ахтопол. Разположено е на 500 – 600 m от брега на Черно море, в най-източните подножия на странджанския планински рид Босна, около 4,5 km източно от най-високия му връх Папѝя (501,4 m). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 25 m, а в западния му край нараства до около 40 – 45 m. Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние.[2]
Село Варвара е в обхвата на природен парк „Странджа“.
През село Варвара минава третокласният републикански път III-9901, който е отклонение при град Царево от републикански път II-99 на югоизток, продължаващо след Варвара през град Ахтопол и село Синеморец до село Резово, където свършва.
Землището на село Варвара граничи със землищата на: град Ахтопол на юг; село Бродилово на запад; град Царево на северозапад.
В югоизточната част на землището на село Варвара се намират морският плаж „Къмпинг Делфин“ – с дължина 400 – 500 m (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.4 и 10094.36.5) и къмпинг „Делфин“ (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 10094.36.146 и 10094.36.147; по данни към 8 ноември 2022 г.).[3]
Населението на село Варвара, наброявало 290 души при преброяването към 1934 г. и 408 към 1956 г., намалява до 202 към 1975 г. и след колебания в числеността през следващите години, наброява 238 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[4]
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 260 | 100,00 |
| Българи | 186 | 71,53 |
| Турци | ||
| Цигани | 62 | 23,84 |
| Други | 3 | 1,15 |
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 5 | 1,92 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в България от 1912 г.[6], след Балканската война
Според местна легенда за произхода на името на селото в древността на мястото на днешна Варвара се заселват тракийски племена, които се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Те често нападат съседния град Агатополис (днешен Ахтопол). Той е населяван от гърци, които започват да ги наричат варвари (варварой), а от там идва и името на селището им – Варвара.
Най-ранните писмени сведения за Варвара са картата на Кристиан Лудвиг Томас (1757 – 1817 г., архитект, геодезист, член на ложата „Zur Einigkeit“ („Към единство“), Франкфурт на Майн)[7] от 1788 г.[8], където селото присъства под името Vardarach (Вардарах), както и картата на Макс Шимек.[9]
До средата на XIX век на мястото, където по-късно е разположено селото, се е намирал само малък параклис „Света Варвара“, почитан от жителите на Царево (тогава Василикò), Ахтопол, Кости и Бродилово. До присъединяването на селото към България след Балканската война населението му е предимно гръцко. През 1913 г. гърците се изселват и на тяхно място се заселват български бежанци от Източна Тракия, много от тях от голямото село Ятрос, чийто диалект е близък до хасекийския. Новото село приема името на светицата-патрон на параклиса.[10]
Преброяването през 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия.[10]
Поминъкът на населението е бил земеделие, въглищарство и риболов.[10] През 1925 г. производителите на дървени въглища и дървен материал се обединяват в Горска производителна кооперация „Папия“; последните архивни документи на кооперацията са от 1953 г.[11].
Българско училище в селото е открито през 1915 г., след заселването на тракийските бежанци, в частна сграда (турско кафене). През 1933 г. по стопански начин е построена училищна сграда. До 1935 г. учениците се обучават само от един учител. През учебната 1935/1936 г. учителите са вече двама за четирите отделения. През учебната 1940/1941 г. в училището учат 55 ученика. През 1946 г. училището е електрифицирано. След 1950 г. броят на учениците започва да намалява и през учебната 1958/1959 г. е 39. През учебната 1970/1971 година броят на учениците е двадесет и през 1972 г. училището се закрива, а учениците са пренасочени в училището в град Ахтопол.[12]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Варвара към 2024 г. е център на кметство Варвара.[13][14]
В село Варвара към 2024 г. има:
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Варвара е известна преди всичко с красивото море. Въпреки че пясъчната ивица е доста малка, тя е сред най-красивите по Черноморието. Поради отдалечеността си селото е успяло да запази чистата си природа и кристални морски води. Селото е обградено от скалисти заливи, подходящи за подводен риболов и гмуркане.
Върху близкия до селото връх Папѝя има следи от късноантична и средновековна крепост.
Край Варвара се намира Желязното дърво, направено специално за снимането на филма „Голямото нощно къпане“. Именно това е мястото, където години наред хипарите посрещат Джулая.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]През първата седмица на септември се състои съборът на Варвара в продължение на 2 дни. Вечерта на първия се организират нестинарски танци, а по обяд на втория – народни борби.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Залив Варвара на остров Нелсън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Варвара.[17]
Фотогалерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Църквата „Света Варвара“. -
Плажът на Варвара; зад скалите са „Дарданелите“, любимо място на гмуркачите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Климатични области в България, раздели „Област с континентално-средиземноморски климат“ и „Област на черноморското климатично влияние“.
- ↑ Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта, щракване в който извежда прозорец с данни за него).
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Варвара, общ. Царево, обл. Бургас
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. BAPBAPA (Справка към 13 октомври 2024. Името да се търси изписано изцяло с главни букви.)
- ↑ ((en)) FaktGrid. Christian Ludwig Thomas (Q253076). Language German: 1757-1817, Architekt, Feldmesser, Mitglied der Loge ‘Zur Einigkeit’, Frankfurt am Main.
- ↑ Морски вестник > Морски колекции > Карти и лоции. Кристиан Лудвиг Томас. ... карти на Белград и Кримския полуостров (1788).
- ↑ Атанас Орачев. „ЧЕРНОМОРСКА СТРАНДЖA. Том 1. Ахтопол и неговата територия и акватория.“
- ↑ а б в ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА. Населени места. Село Варвара.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 324 „Горска производителна кооперация "Папия" - с. Варвара, Бургаско (1944 - 1953 г.)“; История на фондообразувателя. Списък с описи.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 884 „Групов фонд „Основни и начални училища в община – Ахтопол“ (1944 - )“; История на фондообразувателя, с. Варвара. // Архивиран от оригинала на 2024-12-01. Посетен на 2024-10-14.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Варвара
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Варвара
- ↑ Детайлна информация за читалище „Варвара - 2019“, село Варвара, община Царево, област Бургас
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Малко Търновска духовна околия, с. Варвара – храм "Св. Варвара" – 2006 г..
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Varvara Cove
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Странджа в територията на България. Географска карта.
- Сайт на Варвара Архив на оригинала от 2008-02-09 в Wayback Machine.
- История на Варвара Архив на оригинала от 2008-09-22 в Wayback Machine.
- Варвара Архив на оригинала от 2018-09-27 в Wayback Machine. – информация и снимки
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-068-4. Актуалност към 1980 г. Издание 1985 г.
- Източна Румелия. Карта
| ||||||||||
