Кости
Вижте пояснителната страница за други значения на Кости.
| Кости | |
|---|---|
 |
|
  Кости  Кости |
|
| Общи данни | |
| Население | 244 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 76,639 km² |
| Надм. височина | 27 m |
| Пощ. код | 8283 |
| Тел. код | 055069 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 38947 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община - кмет |
Царево Георги Лапчев (ГЕРБ) |
| Кости в Общомедия | |
Костѝ е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Кости се намира недалеч от границата на България с Турция, в Странджа планина, на 25 km югозападно от Царево и на 91 km югоизточно от Бургас. Покрай него протича река Велека. През него е минавал старият път от Малко Търново за Василико (днес Царево) и за Ахтопол.
История[редактиране | редактиране на кода]
В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.
Най-ранното писано свидетелство е от 1498 година. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол).
През Руско-турската война от 1828 – 29 година се споменава като „гръцко село“. След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто било със своите нестинари.
По времето на Преображенското въстание в 1903 година селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 20-те години в Гърция – така например гърци от Кости са заселени в 1922 година в българското серско село Какараска.[1] На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 година селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Сега има 545 жители.
В края на 40-те и началото на 50-те години на 20. век селото е крайна гара на теснолинейката (600 мм) Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те, поради неефективност.
Традиционна архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида“.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Всички жители на селото са православни християни. Църквата „Свети Свети Кирил и Методий“ в село Кости съхранява уникални православни икони.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище „Васил Левски“
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година през лятото в селото се провежда панаир. На него се играят задължителните и характерните за селото /както и за Бродилово/ нестинарски танци, запазени от дълбока древност.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Златка Ставрева странджанска народна певица
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Читалище „Васил Левски“
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“
Клон на Държавното лесничейство в селото
Пощенският клон
Стара къща в Кости
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
