Кости

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кости.

Кости
Kosti church.jpg
Общи данни
Население 244 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 76,639 km²
Надм. височина 27 m
Пощ. код 8283
Тел. код 055069
МПС код А
ЕКАТТЕ 38947
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Кости в Общомедия

Костѝ е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кости се намира недалеч от границата на България с Турция, в Странджа планина, на 25 km югозападно от Царево и на 91 km югоизточно от Бургас. Покрай него протича река Велека. През него е минавал старият път от Малко Търново за Василико (днес Царево) и за Ахтопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.

Най-ранното писано свидетелство е от 1498 година. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол).

През Руско-турската война от 1828 – 29 година се споменава като „гръцко село“. След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто било със своите нестинари.

По времето на Преображенското въстание в 1903 година селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 20-те години в Гърция – така например гърци от Кости са заселени в 1922 година в българското серско село Какараска.[1] На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 година селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Сега има 545 жители.

В края на 40-те и началото на 50-те селото е крайна гара на теснолинейката (600 мм) Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те, поради мнението, че е била неефективна.

Традиционна архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители на селото са православни християни. Църквата „Свети Свети Кирил и Методий“ в село Кости съхранява уникални православни икони.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Васил Левски“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през лятото в селото се провежда панаир. На него се играят задължителните и характерните за селото /както и за Бродилово/ нестинарски танци, запазени от дълбока древност.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]