Кости

Кости
	Кости Координати: 42°04′00″ с. ш. 27°46′59.99″ и. д. / 42.066667° с. ш. 27.783333° и. д. Кости
Общи данни
Население	244 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	76,639 km²
Надм. височина	71 m
Пощ. код	8283
Тел. код	055069
МПС код	А
ЕКАТТЕ	38947
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; - кмет	Царево; Георги Лапчев; (ГЕРБ)
	Кости в Общомедия

Костѝ е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Кости се намира недалеч от границата на България с Турция, в Странджа планина, на 25 km югозападно от Царево и на 91 km югоизточно от Бургас. Покрай него протича река Велека. През него е минавал старият път от Малко Търново за Василико (днес Царево) и за Ахтопол.

История[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.

Най-ранното писано свидетелство е от 1498 година. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17-ти век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол).

През Руско-турската война от 1828 – 29 година се споменава като „гръцко село“. След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто било със своите нестинари.

По времето на Преображенското въстание в 1903 година селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 20-те години в Гърция – така например гърци от Кости са заселени в 1922 година в българското серско село Какараска.^[1] На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 година селото е имало 304 къщи и 1 328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Сега има 545 жители.

В края на 40-те и началото на 50-те селото е крайна гара на теснолинейката (600 мм) Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те, поради мнението, че е била неефективна.

Традиционна архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители на селото са православни християни. Църквата „Свети Свети Кирил и Методий“ в село Кости съхранява уникални православни икони.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Васил Левски“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през лятото в селото се провежда панаир. На него се играят задължителните и характерните за селото /както и за Бродилово/ нестинарски танци, запазени от дълбока древност.